Финландия се подготвя за историческо решение

Финландия се готви за потенциално историческо решение дали да кандидатства „преди средата на лятото“ за присъединяване към НАТО – ход, който се разглежда като възпиращ фактор срещу евентуална руска агресия, съобщава Агенция „Франс прес“.

Скандинавската нация от 5.5 млн. традиционно е неутрална във военно отношение, отчасти за да избегне провокирането на източния си съсед, с който споделя граница от 1300 километра. Но след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари обществената подкрепа за присъединяването към НАТО се удвои от 30 на 60%, според серия от проучвания.

Никога не подценявайте способността на финландците да вземат бързи решения, когато светът се променя“, казва пред АФП бившият финландски премиер Александър Стуб.

Самият той е дългогодишен защитник на Алианса и смята, че подаването на молба за членство на Финландия е „предрешен въпрос“, тъй като финландците преоценяват отношенията си със съседа си.

Следващата седмица парламентът ще обсъжда доклад за националната сигурност, поръчан от правителството. Той трябва да помогне на финландските депутати да вземат решение, преди въпросът да бъде поставен за гласуване.

Ще проведем много внимателни дискусии, но няма да хабим повече време, отколкото трябва. Мисля, че ще приключим дискусията преди средата на лятото“, каза премиерът Санна Марин на пресконференция в петък.

Според бившият финландски премиер Стуб молбата за членство ще бъде подадена през май месец, точно навреме за срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид.

Коренна промяна

Финландия обявява независимост през 1917 г. след 150 години руско управление, малко след Октомврийската революция в Русия. Двете страни подписват мирно споразумение, при което Финландия отстъпва няколко гранични зони на Съветския съюз. Финландските лидери се съгласяват да останат неутрални по време на Студената война в замяна на гаранции от Москва, че няма да нахлуе. Принудителният неутралитет на страната, за да успокои по-силния си съсед, се обозначава с термина "финландизация".

Финландия остана извън трансатлантическия военен съюз, а след Студената война, тя се съсредоточава върху поддържането на добре финансирани отбранителни способности и способности за готовност.

В състояние сме да мобилизираме 280 000 до 300 000 мъже и жени в рамките на няколко дни“, казва Стуб, добавяйки, че могат да бъдат призовани и 900 000 резерва.

Миналата седмица правителството на Финландия се съгласи с 40-процентно увеличение на разходите за отбрана до 2026 г., за да укрепи още повече позицията на страната.

„Ние извървяхме дълъг път по отношение на нашите политики за сигурност и те са работили успешно досега“, казва депутатът от Централната партия Йонас Конта.

Подобно на мнозинството от колегите си в парламента, 32-годишният мъж смяташе, че членството в НАТО е "нещо, от което не се нуждаем в момента". Но инвазията на Русия "промени нещо в Европа по начин, който не може да бъде променен обратно", казва той пред AFP. Конта наскоро обяви, че сега вярва, че е време Финландия да се стреми да се присъедини към Алианса.

Редица депутати също наскоро обявиха подобни промени в настроенията по отношение на "въпроса за НАТО", въпреки че много други запазват позициите си за себе си в очакване на по-подробни дискусии.

Антинатовско малцинство

Само шестима от 200-те депутати във Финландия в неотдавнашна анкета на обществената телевизия Yle открито изразиха антинатовски възгледи, включително Маркус Мустаярви от партията Левия алианс.

Неприсъединяването на Финландия и Швеция „донесе стабилност на цяла Северна Европа“, смята депутатът. Мустаярви поставя под въпрос дали ангажиментът на НАТО по член 5 за взаимна отбрана ще осигури истинска защита в случай на нападение. Той цитира собствените отбранителни способности на Финландия, които са „толкова силни, че биха принудили Русия да мисли каква цена би платила за евентуална атака“.

Въпреки че получава „всякакви отзиви“ от обществеността и колегите си депутати относно позицията си, Мустаярви настоява, че е „обмислил това докрай и досега не вижда причина да променя позицията си“.

Сива зона

След атаката на Русия срещу Украйна, правителството на Финландия предприе интензивни разговори, за да разбере мнението на други държави от НАТО за възможна кандидатура за членство. Заедно със съседна Швеция, Финландия получи публични уверения от генералния секретар Йенс Столтенберг, че вратата на Алианса остава отворена за тях. Подкрепа дойде и от други членове, включително САЩ, Обединеното кралство, Германия, Франция и Турция.

Но опитът за присъединяване към НАТО вероятно ще се разглежда като провокация от Кремъл. Русия разглежда разширяването на водения от САЩ Алианс като заплаха за сигурността на страната. Президентът на Финландия Саули Нийнистьо предупреди, че отговорът на Русия може да бъде „предизвикателен“, имайки предвид навлизане във въздушното пространство, териториални нарушения и хибридни атаки.

Кремъл вече обеща да „ребалансира ситуацията“ в случай на присъединяване на Финландия към НАТО.

Междувременно външният министър Пека Хаависто призна, че Русия може да се стреми да дестабилизира кандидатурата за членство на страната по време на т.нар. „сива зона“ – периодът между подаването на молбата и нейната ратификация от всичките 30 държави от НАТО. Процедурата може да отнеме от четири месеца до една година.

Финландия винаги се е опитвала да стои далеч от сивата зона“, казва Стуб, но вярва, че Финландия има устойчивостта да устои на потенциална руска агресия или хибридни атаки.