Фирми от Търново, Русе и Силистра са готови да наемат румънски работници

Наемането на трансгранична мобилна работна сила, като възможност да се решат проблемите на пазара на труда, се подценява от половината работодатели в трансграничния регион България-Румъния, показва анкетно проучване на Българската стопанска камара (БСК), проведено в рамките на проект „Изграждане на устойчив модел и партньорска мрежа за насърчаване на заетостта и трудовата мобилност в трансграничния район България – Румъния“. В проучването са обхванати работодатели от Велико Търново, Русе и Силистра, които са трите области, включени в трансграничния проект от българска страна.

Според данните от проучването, около 85% от работодателите нямат предишен опит в набирането и назначаването на чуждестранни работници. Независимо от това, почти всеки втори работодател (45%) изразява готовност за наемане на чуждестранна мобилна работна сила от трансграничния регион България – Румъния. Преобладаваща част от предприятията предпочитат наемането да бъде под формата на постоянен трудов договор с промяна на местожителството.

Най-висока готовност за наемане на трансгранична мобилна работна сила проявяват работодателите от Област Велико Търново – 55%, следвани от работодателите в Русе – 41%, а най-ниска – работодателите в Силистра (26%). Най-висок интерес към наемането на работна сила от Румъния проявяват работодателите от секторите „Преработваща промишленост“ (41%), „Транспорт, складиране и пощи“ (25%), „Селско, горско и рибно стопанство“ (18%). В секторите „Строителство“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“ интересът на предприятията е по-нисък.

Върху нагласите на работодателите за ползване на чуждестранна работна сила, влияят най-вече следните бариери и затруднения:

-     липса на информация за търсещите работа от Румъния;

-     проблеми в адаптацията, езиковите и мултикултурните бариери в общуването;

-     проблеми с нормативната уредба;

-     трудности от социално-битово естество (жилище, транспорт, медицинско обслужване, застраховане, осигуряване);

-     трудности, свързани с различията в заплащането на труда.

На основата на извършения анализ и анкетно проучване са идентифицирани пет икономически сектора с потенциал за трудова мобилност – „Селско, горско и рибно стопанство“, „Преработваща промишленост“, „Строителство“, „Транспорт складиране и пощи“, „Хотелиерство и ресторантьорство“) и около 1000 предприятия от региона с потенциал за трудова мобилност. Освен това, са идентифицирани общо 131 позиции (професии, длъжности) с потенциал за трудова мобилност.

Според анализа, цялостното демографското състояние в трите области е неблагоприятно, с тенденция на влошаване. Докато областите Русе и Велико Търново са сравнително по-добре развити, ситуацията в Област Силистра е значително утежнена. Продължаващите неблагоприятни демографски тенденции носят заплаха, най-вече заради отлива на млади хора, повишаване на миграцията на млади и високообразовани кадри, обезлюдяване на населени места и продължаващото снижаване на икономическите им функции.

Областите Русе, Силистра и В. Търново включват общо 25 общини, на територията на които има 537 населени места. Населението в трите области през 2016 г. е общо 577 705 души, като над половината от него (51.3%) е фокусирано в общините Силистра, Русе и Велико Търново. Само в община Русе се намира 28% от населението. Степента на урбанизация (делът на градското население) в трите области е 68%, което е малко по-ниско от средното за страната – 73.3%. Половата структура на населението показва сравнително равни дялове за мъже и жени, с лек превес на женското население. Спрямо 2015 г. общото население на трите области намалява с 6.2 хил. души или с 1.1%.

Трите области следват тенденциите на национално ниво и дори ги изпреварват. Населението прогресивно намалява, като този тренд е по-силно изразен при мъжете. Намаляването на населението в трите области се дължи на по-ниската раждаемост спрямо смъртността, както и на миграционните процеси и отлива на млади хора в търсене на по-добри перспективи. Спадът засяга най-вече хората в трудоспособна възраст, което е неблагоприятно за развитието на местната икономика и трудов пазар.

Естественият прираст е отрицателен и в трите области, като при мъжете спадът е по-силно изразен. Механичният прираст на населението сочи по-голям брой изселили се от областите, спрямо този на заселилите се. Откроява се значителния дял на хората, изселили се в чужбина. Други големи притегателни области са гр. София и гр. Варна. В две от областите населението е силно урбанизирано (над 70%), с изключение на силистренска област, където този дял е около 44%.

Образователната структура сочи по-нисък дял на хората с висше и по-висок дял на хората със средно образование, спрямо средните стойности за България. Област Силистра се откроява със значителен дял (една трета) на хората, останали с основно образование. В Област Велико Търново е значителен броят на младите хора във възрастовата граница 25-29 г., което се дължи на възможностите за висше образование в гр. Велико Търново и гр. Свищов.

Като цяло, Областите Русе и Велико Търново имат добре развита образователна система, предлагаща всички форми и степени на образование. На територията на областите Велико Търново и Русе се намират общо 4 големи университета, които обучават голям брой студенти в редица специалности, покриващи всички основни сектори на икономиката и социалните дейности. Функционират над 40 професионални гимназии с основен фокус на обучението в направления „Селско стопанство“, „Строителство“, „Транспорт“, „Туризъм“ и различни подсектори на „Преработващата промишленост“. Това произтича от спецификата на региона и силно застъпените сектори в местното стопанство. Лицензирани са близо 60 ЦПО, които провеждат обучения предимно в гореспоменатите направления, информатика и административни и счетоводни услуги.

Авторите на анализа отбелязват, че местният пазар на труда се характеризира с понижаване на безработицата и повишаване на заетостта. Ключовият проблем е дисбалансът между търсене и предлагане на работна сила. Всеки втори работодател има значителни затруднения с осигуряването на работна сила, а всеки трети твърди, че това е най-сериозната пречка за по-нататъшното разрастване на бизнеса. Почти 50% от обявените свободни работни места в службите по заетостта, остават незаети.

Този проблем се усложнява и с преобладаващия цикличен (сезонен) характер на работата в секторите туризъм, селско стопанство и преработваща промишленост. Най-остър е дефицитът на квалифицирани работници, техници и специалисти със средно образование и помощен персонал. На този фон, приемът в професионалните гимназии в региона продължава да намалява. Мрежата от професионални гимназии не отговаря на характера и потребностите от кадри за местната икономика.