Фискалният съвет: Няма проблем да влезем в 2026 г. без бюджет

Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет – законът изрично допуска подобна ситуация. В периода 1992 – 1998 г. забавяне в приемането на бюджета е регистрирано шест пъти, като причините се свързват основно с икономическа и политическа нестабилност в страната. През последното десетилетие подобна ситуация е възниквала три пъти, пише в свой анализ Фискалният съвет, отчитайки възможността след падането на кабинета "Желязков" финансовата рамка за 2026 г. да не бъде приета навреме.

Ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет до началото на годината, държавата не спира да работи. Вместо това се прилага следната временна процедура:

1. Държавните приходи продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента;
2. Разходите могат да се правят само до толкова, доколкото са правени за същия период на предходната година. Тоест: ако миналата година през януари са изхарчени 100 млн. лева за дадена дейност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн. В допълнение, разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи. Държавата може да харчи само това, което реално е събрала като приход;
3. Корекции – ако има нови закони или решения, които вече са влезли в сила и изискват повече или по-малко средства, държавата трябва да се съобрази с тях;
4. Фискална дисциплина – дори в тази извънредна ситуация се спазват всички правила за стабилни държавни финанси (например ограниченията за дефицита и дълговото правило);
5. Държавен дълг – Министерският съвет може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. Тоест: не може да се взема нов дълг за нови разходи, а само да се “превърта” старият;
6. Колко дълго може да продължи това? – Тази временна схема може да се използва най-много три месеца; Ако обаче няма избрано Народно събрание (например по време на избори), този период не се брои;
7. А какво става след тези три месеца, ако още няма бюджет? – Народното събрание, по предложение на правителството, трябва да вземе специално решение, с което определя нов срок, през който държавата може да продължи да събира приходи и да прави разходи при тези временни правила.

Исторически случаи в България за неприет навреме бюджет

• Закон за държавния бюджет за 2022 г.

Причина за забавянето на ЗДБ е, че през 2021 г. има няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не успяват да формират стабилно правителство. Това забавя внасянето на проектобюджет — правителство се сменя към края на 2021, което оставя малко време за подготвяне и внасяне на бюджет до края на годината. В резултат на това, срокът по закон (до 31 октомври) за внасяне на бюджетния проект, не е спазен. В следствие, парламентът приема бюджета за 2022 г. на 25 февруари 2022 г.

Заради забавянето на бюджетната процедура автоматично е активирана процедурата, предвидена в чл. 87 от ЗПФ. Законът е публикуван в Държавен вестник, бр. 18 от 04.03.2022 г.

• Закон за държавния бюджет за 2023 г.

Проектобюджетът за 2023 г. е внесен от служебното правителство през април 2023 г. – значително след официалния срок. Основната причина: страната има няколко парламентарни избори (в края на 2022 г. и през 2023 г.) и отсъствие на трайно функциониращо правителство и редовен парламент, което пречи на навременното разработване и внасяне на бюджетния проект. В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя – Законът е приет едва в края на юли 2023 г.: първо четене на 12 юли 2023 г., второ – и окончателно – в ранните часове на 28 юли 2023 г.

Забавянето на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи основно на политическата несигурност – избори, липса на стабилно правителство и парламент – в комбинация с финансови и фискални натиски (дефицит, спад в приходите). В резултат на това, бюджетът е приет, но с доста закъснение, което създаде временни предизвикателства за управлението на публичните финанси и реализацията на държавните политики..

За разлика от 2022 г. се взема решение да се внесе и гласува удължаващ закон, който е приет на 28 юли 2023 г.  Законът е публикуван в “Държавен вестник”, брой 66 от 1 август 2023 г.

• Закон за държавния бюджет за 2025 г.

Забавянето на бюджета за 2025 г. се дължи основно на политическа нестабилност — множество избори, коалиционни преговори и смяна на правителство, което е основна пречка да се внесе навреме и приеме бюджетният проект. В резултат държавата стартира годината чрез временни рамки, а окончателният бюджет влиза в сила през пролетта.

Взема се отново решение да се гласува отделен нормативен акт, Закон за събирането на приходите и извършването на разходите през 2025 г. Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е обнародван в Държавен вестник – брой 26 от 27 март 2025 г.

Плюсове и минуси от закъснялото приемане на бюджета?

Плюсове

• По-точно планиране, основно защото се знаят приходите и разходите от предходната година. Разполага се с по-ясна икономическа среда и с актуални данни за инфлацията;
• Преодолява се по принцип излишно увеличаване на разходите. Тъй като се работи с бюджетни дванадесетини се отлагат ненужни разходи, изразходват се по-малко средства, следователно, временното отлагане създава условия за временно по-добра и стегната фискална дисциплина;
• За коалиционните правителства, а в повечето държави са такива, се предоставя повече време за допълнителни преговори с цел намаляване на риска от направени набързо промени и се създава възможност за увеличаване на подкрепата за приемането на бюджета;
• Слабите правителства правят слаб бюджет, и в такъв случай е по-добре да се изчака да има правителство с ясни ангажименти и визия.

Минуси

• Проявата на политическа нестабилност ерозира общата среда;
• Негативен сигнал към инвеститорите и кредитните агенции;
• Забавяне на публичните инвестиции – по-слабо усвояване на външно финансиране (европейски средства), спират и се забавят обществените поръчки, а по този начин се влияе сериозно и негативно върху инвестициите, главно върху стартирането на новите инвестиционни проекти;
• Забавя се финансирането към общините, следователно и нормалното им функциониране и развитие;
• Забавят се и социалните политики по отношение на здравеопазване, образование, изплащане на помощи и пенсии, и на управлението на доходите в бюджетната сфера като цяло, а с това се създава и допълнително социално напрежение;
• Засилва се несигурността в бизнеса. Тя е резултат от неизвестността пред очакваните промени в нормативната уредба, в данъчната и осигурителната система и във финансирането от страна на държавата. Всичко това въздържа бизнеса от инвестиции;
• Забавянето на приемането на бюджета може да доведе и до политически сделки, които да го направят твърде оптимистичен и с това да влошат фискалната позиция на страната, а с това и да предизвикат негативи в много направления.

Регламентиране на процедурата

Правно процедурата е регламентирана в чл. 87 от Закона за публичните финанси (в сила от 2014 г.)

Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случаите по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Разпоредбата на ал. 1 не може да се прилага повече от три месеца, като в този срок не се включва времето, през което няма избрано Народно събрание.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 43 от 2016 г.) В случаите, когато държавният бюджет не е приет в срока по ал. 3, Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. По отношение на поемането на държавен дълг се прилага съответно ал. 2.