Фокусирани сме върху българите в чужбина, но изпускаме българите в България
Трябва да се картографират ресурсите – човешки, икономически и природни, смята Любомир Каримански
Любомир Каримански, председател на Комисията по бюджет и финанси:
Снимка: Красимир Свраков
1980
~ 2 мин. четене
Георги Желязков 
Мисля че ДНК-то на българите е уникално. И винаги съм се стремял досега, работейки в различни сектори с българите, да откривам уникалния код на всеки един човек. И докато ние в политика – законодателната или изпълнителната власт – не осъзнаем, че е необходимо да осигурим инструментариум за развитие на ДНК-то на всеки човек в България, тогава няма да можем да решим проблема с демографията.
Това каза председателят на Комисията по бюджет и финанси Любомир Каримански по време на Националната дискусия "Демографията няма цена!", организирана от Economic.bg, ДНК – Движение за национална кауза и Bulgaria Wants You.
Повечето си мислят как да върнат хората от чужбина, аз бих насочил дискусията как българите в България да спрат да обедняват. Защото една от най-големите пречки за демографския срив е обедняването на българите. Затова е важно да си отговорим на въпроса: Кои са онези стъпки, които да предприемем, така че да спрем обедняването на българите.
Трябва да обърнем внимание на ресурсите, с които разполагаме тук. Трябва да картографираме ресурсите, с които бихме могли да осигурим възможност за правене на бизнес и инвестиции. Трябва да установим кои са ресурсите, които са подценени, не са развити или се източват, без да има полза от тях. Ако не направим това, няма как да спрем да обедняват хората и да искат да вживеят по-добре, да имат повече деца и да се развиват.
Необходимо е да се направи оценка на капацитета, на възможностите на хората и това е било винаги във връзка с развитието на всички ресурси – човешки и после стопански или друг природен ресурс.
Връзката между всички ресурси, за които говоря, и разглеждането им в цялост, може да доведе до решение на проблема. Трябва да създадем инструмент, за да не обезлюдяват селата.
Трябва да направим възможно бизнесът в региони с подценен потенциал да реинвестират печалбата си. Да се реинвестира в активи, особено където ресурсите могат да бъдат развити.
Повече от 15 години преподавах в УНСС, няколко години в чужбина работих с един професор, за мен най-важното е как да развием уникалността на кода на всяко едно ДНК.
