Обновена
FT: Българите виждат Русия в антишистовите протести
Те се позовават на връзките на Кремъл с местни групи, които са организирали демонстрантите и са финансирали медийната кампания против шистовия газ, пише изданието в свой анализ
296
~ 2 мин. четене
Само една седмица на улични протести на природозащитници през януари 2012 бе достатъчна преди българският премиер Бойко Борисов да се разкае и да анулира лиценза на американската енергийна компания "Шеврон" да проучва шистов газ в развиващата се балканска страна, пише днес Financial Times в свой анализ, озаглавен "Българите виждат руската ръка зад анти-шистовите протести".
Когато друга вълна от протести, предизвикани от рязкото покачване на цените на електроенергията и горивата, свали правителството на Борисов 13 месеца по късно, сякаш гражданското общество в най-бедната страна членка на Европейския съюз израсна.
Днес някои в София вярват, че Русия е помогнала за разпалване на протестите за свои собствени цели. Те се позовават на връзките на Кремъл с местни групи, които са организирали демонстрантите и са финансирали медийната кампания против шистовия газ. Те вярват, че целта е била да се накаже проевропейския Борисов за политиката му, която би могла да намали зависимостта на България от руска енергия.
"Ние трябва да помним протестите срещу шистовия газ и другите организирани демонстрации срещу правителството на Бойко Борисов. Това беше добре планиран сценарий, разработен от местен корпоративен, олигарх с икономически интереси, свързани с Русия", каза Цветан Цветанов, бивш министър на вътрешните работи, който е близък довереник Борисов.
Други български официални лица също твърдят, че има руска намеса, но отказват да се идентифицират или да предоставят убедителни доказателства за обосноваване на твърденията си, че Москва е финансирала български политически партии, наред с други форми на намеса. Няколко подозирани партии отрекоха всякакво участие.
Увлекателната европейска столица все още се тревожи от това, че Русия все повече използва всякакви инструменти, от пропаганда до енергийни запаси и пари в брой, за да затвърди господството си в Източна Европа и на Балканите.
Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО, каза, че някои членове на Алианса са докладвали за "противоречиви информации и скрити операции" на Русия срещу шистовия газ.
Германският канцлер Ангела Меркел изрази страховете си по време на последната среща на върха на Г-20 в Австралия, като предупреди, че амбициите на Кремъл се разпростират извън Украйна до уязвимите държави в Югоизточна Европа. Американски и български дипломати също са разтревожени от мащабите на руското влияние, което все още прониква в близкия съюзник на бившия Съветския съюз.
"Подходът на Москва е ясен. Те искат да представят България като несигурен партньор на ЕС и НАТО", каза Илиян Василев, партньор в компанията "Иновативни енергийни решения" и бивш посланик на България в Москва. "Усилията за дестабилизация се виждат сега, заради проблемите с руските енергийни проекти в резултат на конфликта с Украйна", каза още той.
Когато друга вълна от протести, предизвикани от рязкото покачване на цените на електроенергията и горивата, свали правителството на Борисов 13 месеца по късно, сякаш гражданското общество в най-бедната страна членка на Европейския съюз израсна.
Днес някои в София вярват, че Русия е помогнала за разпалване на протестите за свои собствени цели. Те се позовават на връзките на Кремъл с местни групи, които са организирали демонстрантите и са финансирали медийната кампания против шистовия газ. Те вярват, че целта е била да се накаже проевропейския Борисов за политиката му, която би могла да намали зависимостта на България от руска енергия.
"Ние трябва да помним протестите срещу шистовия газ и другите организирани демонстрации срещу правителството на Бойко Борисов. Това беше добре планиран сценарий, разработен от местен корпоративен, олигарх с икономически интереси, свързани с Русия", каза Цветан Цветанов, бивш министър на вътрешните работи, който е близък довереник Борисов.
Други български официални лица също твърдят, че има руска намеса, но отказват да се идентифицират или да предоставят убедителни доказателства за обосноваване на твърденията си, че Москва е финансирала български политически партии, наред с други форми на намеса. Няколко подозирани партии отрекоха всякакво участие.
Увлекателната европейска столица все още се тревожи от това, че Русия все повече използва всякакви инструменти, от пропаганда до енергийни запаси и пари в брой, за да затвърди господството си в Източна Европа и на Балканите.
Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО, каза, че някои членове на Алианса са докладвали за "противоречиви информации и скрити операции" на Русия срещу шистовия газ.
Германският канцлер Ангела Меркел изрази страховете си по време на последната среща на върха на Г-20 в Австралия, като предупреди, че амбициите на Кремъл се разпростират извън Украйна до уязвимите държави в Югоизточна Европа. Американски и български дипломати също са разтревожени от мащабите на руското влияние, което все още прониква в близкия съюзник на бившия Съветския съюз.
"Подходът на Москва е ясен. Те искат да представят България като несигурен партньор на ЕС и НАТО", каза Илиян Василев, партньор в компанията "Иновативни енергийни решения" и бивш посланик на България в Москва. "Усилията за дестабилизация се виждат сега, заради проблемите с руските енергийни проекти в резултат на конфликта с Украйна", каза още той.
