Газовата връзка България-Гърция готова през 2018 г.

Ходът на реализацията на интерконектора България – Гърция (IGB) и подкрепата на ЕК за проекта бяха основна тема на разговора между министъра на енергетиката Теменужка Петкова и заместник - председателя на Европейската комисия Марош Шефчович. Двамата се срещнаха по време на церемонията за полагане на първата тръба от Трансанадолския газопровод ТАНАП, която се проведе в турския град Селим, област Карс. Те разговаряха за проекта за IGB като част от инфраструктурата на Южния газов коридор.

„ЕК подкрепя реализацията на IGB, който е важен проект както за България, така и за целия Европейски съюз“, каза г-н Шефчович.

В отговор министър Петкова увери, че, в изпълнение на приоритетите от своята програма, българското правителство е предприело всички мерки за ускоряване реализацията на проекта.

Тя припомни, че в бюджета за тази година Министерският съвет предвиди държавна гаранция от 80 млн. евро за интерконектора, което е допълнителен израз на усилията ни за ускореното му изграждане и влизане в експлоатация. "В момента работим заедно с гръцките ни партньори за допълнително съкращаване на сроковете“, допълни министърът.

Тя припомни пред своя събеседник, че българската страна е изготвила пътна карта с разписани дейности и срокове за реализация на проекта. Според този план се очаква в рамките на 2018 година газопроводът да е изграден. По предварителни данни инвестицията за него е на стойност около 220 млн. евро.

По време на срещата министър Петкова запозна Марош Шефчович и с напредъка при реализацията на останалите междусистемни връзки на България със съседните държави като важен елемент от осигуряване на диверсификация на източниците и трасетата за доставка на природен газ в страната.

България е на финалната права в изграждането на връзката с Румъния и се очаква до края на годината тя вече да е факт, каза министър Петкова. Страната ни е изпратила на турските си партньори доклад за предварително предпроектно проучване и очакваме техния отговор, за да пристъпим към детайлизиране на техническите параметри на проекта.

Министър Петкова благодари на Марош Шефчович за подкрепата на ЕК за изграждането на интерконекторните връзки, и по-специално – на IGB. Тя подчерта, че за нашата страна е важно да получи съдействие от ЕС и за модернизацията на съществуващата газопреносна система. „Интегрирането на България в газопреносната система на Европа ще допринесе за сигурността на доставките в бъдеще“, подчерта в отговор Марош Шефчович.

„Газовите връзки на България с Гърция и Турция са неразделна част от инфраструктурата на Южния газов коридор. Те ще осигурят сигурност и диверсификация на доставките и източниците на природен газ както за страната ни, така и за региона на Югоизточна Европа.“ Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на церемонията за полагане на първата тръба от Трансанадолския газопровод ТАНАП, която се проведе в турския град Селим, област Карс. В церемонията участваха също президентите на Азербайджан Илхам Алиев, на Турция Реджеп Ердоган и Грузия Гиорги Маргвелашвили, зам.-предцедателят на Европейската комисия Марош Шевчович, президентът на SOCAR и Управителния съвет на ТАНАП Ровнаг Абдулаев, министърът на енергетиката на Азербайджан Натиг Алиев, министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Танер Йълдъз.

По думите на Теменужка Петкова Министерството на енергетиката продължава интензивна работа за реализацията на интерконектора с Гърция, който се явява връзката на България с Южния газов коридор. Тя бе категорична, че българското правителство фокусира работата си върху завършването на интерконекторите със съседните страни, като част от приоритетите в енергийния сектор. Петкова даде за пример в това отношение продължаващите интензивни разговори на съвместната работна група между българската и турската страна за изготвяне на предварително прединвестиционно проучване за газовата връзка Турция-България. Интерконекторът с Турция е друга възможност за свързване на страната ни с Южния газов коридор.

Трансанадолският газопровод (TANAP) e ключова част от инфраструктурата на Южния газов коридор. Предвижда се газопроводът с дължина от 1850 км да премине през територията на Турция от грузинско-турската до турско-гръцката граница. Днес бе поставено началото на строителството на тръбата, което се очаква да бъде завършено през 2018 г. Тогава газопроводът трябва да влезе в експлоатация с първоначален капацитет от 16 млрд. м³/год. През 2023 г. се очаква капацитетът да достигне 24 млрд. м³/год, а през 2026 г. – максимума от 31 млрд. м³/год. От 2020 г. по него трябва да бъдат транзитирани към Европа 10 млрд. м³/год. азербайджански газ от втората фаза на газовото находище Шах Дениз. Това количество включва и договорения 1 млрд. м³/год. за България.