Глобалният дълг надхвърли 300 трилиона долара
Само за шест месеца светът е задлъжнял с допълнителни 10 трилиона долара – най-голяма част за сметка на САЩ и Япония
Глобалният дълг достигна рекордните 307 трилиона долара края на второто тримесечие на годината, изчислява Институтът за международни финанси (IIF). Увеличаването с 10 трилиона долара само за шест месеца е въпреки нарастващите лихвени проценти, ограничаващи банковите кредити, пише Reuters.
Най-голяма част от покачването на световното дългово бреме e за сметка на Съединените щати и Япония.
Групата за търговия с финансови услуги заяви в доклад, че глобалният дълг в доларово изражение се е увеличил с 10 трилиона долара през първата половина на 2023 г. и със 100 трилиона долара през последното десетилетие.
Последното увеличение е повишило съотношението глобален дълг към БВП за второ поредно тримесечие до 336%. Преди 2023 г. съотношението намаляваше в продължение на седем тримесечия.
По-бавният икономически растеж, заедно със забавянето на ръста на цените, са сред водещите причини за нарастването на съотношението, се казва в доклада на IIF.
Внезапното покачване на инфлацията беше основният фактор за рязкото намаляване на съотношението на дълга през последните две години“, казват от IIF.
Анализаторите добавят, че с намаляването на натиска върху заплатите и цените, дори и да не е в очаквания мащаб, очакват съотношението дълг/БВП да надмине 337% до края на годината.
Повече от 80% от натрупаните 10 трилиона долара за шест месеца идва от развития свят, като САЩ, Япония, Великобритания и Франция регистрират най-големи увеличения. Сред нововъзникващите пазари най-големите ръстове идват от най-големите икономики, а именно Китай, Индия и Бразилия.
Тъй като по-високите лихвени проценти и по-високите нива на дълг тласкат нагоре държавните разходи за лихви, напрежението при вътрешния дълг ще се увеличи“, каза IIF.
Докладът установява, че дългът на домакинствата спрямо БВП на развиващите се пазари все още е над нивата отпреди COVID-19 – до голяма степен поради Китай, Корея и Тайланд. Въпреки това съотношението при развитите пазари е спаднало до най-ниското си ниво от две десетилетия през първите шест месеца на годината.
Ако инфлационният натиск продължи на зрелите пазари, състоянието на балансите на домакинствата, особено в САЩ, ще осигури възглавница срещу по-нататъшни повишения на лихвите“, се казва в доклада.
Пазарите не предвиждат повишаване на лихвения процент от Федералния резерв на САЩ в близко бъдеще, но в момента се очаква целевият лихвен процент между 5.25 и 5.5% да остане в сила поне до май следващата година, според инструмента FedWatch на CME.
Очаква се процентите да останат високи за дълъг период от време в Съединените щати, което може да окаже натиск върху нововъзникващите пазари, тъй като необходимите инвестиции се насочват към по-малко рисковия развит свят.
Очаква се Федералният резерв да остави лихвите непроменени в края на заседанието си в сряда, но може да сигнализира, че е отворен за по-нататъшни повишения на лихвите.