Градът с мирис на газ и пари

Легендата гласи, че името Баку е свързано с персийската дума за вятър „Бад“. И наистина, след кацането на летището в азербайджанската столица посетителите веднага усещат полъха на бриза. А може би и мирис на нещо по-специално – на газ и пари.

По-късно, вече в центъра на града, човек има усещане, че е попаднал в арабска петролна монархия. Сградите са нови и високи. Личи си, че в тях са вложени доста средства. В същото време хората в метрото или по улиците изглеждат спокойни и сигурни за своето бъдеще. Младите са отворени за общуване с чужденци, искат да изпробват своя английски и да създадат контакти с хора от ЕС. Разказват какви планове имат да учат или работят в чужбина, да бъдат на едно ниво със света.

Дворецът „Ширваншах”

Ако туристът направи усилието да отиде до някой от панелните комплекси, наричани също като в София „микрорайони“, може да попадне дори на мъже, играещи табла в някое кафене или градина. Не е изключено някой от тях да се присъедини към чужденците в опит да им разкаже нещо повече за своя квартал и страна. Наоколо е чисто. А билбордовете показват „реклами“ на президента Илхам Алиев и на неговия баща Гайдар – основатели на съвременната държава.

Днес Азербайджан инвестира много средства в своето промотиране като страна, като туристическа дестинация, като източник на природен газ и нефт за западните пазари. В същото време държавата е хулена в международната преса за нарушаване правата на човека и за едноличния режим на своя президент. Конфликтът в Нагорни Карабах с Армения, започнал при разпада на Съветския съюз, продължава да е отворена рана, която подтиква и Баку, и Ереван към въоръжаване.  

Нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, открит през 2005 г. и Южнокавказкият газопровод (Баку-Тблиси-Ерзурум), действащ от 2006 г. доведоха до безпрецедентен икономически бум в Азербайджан. През 2014 г. неговият БВП достигна 75 млрд. долара. Падналите цени на енергийните ресурси през следващите години обаче провокираха отрицателен икономически ръст и спадащи приходи от износ. За 2016 г. спадът в БВП е 3,8%. Очаква се, когато изгражданите в момента тръбопроводи за връзка с Югоизточна Европа и Италия бъдат завършени около 2020 г., Азербайджан да преживее нов бум, като утрои износа на природен газ.

Стария град

Баку е средоточието на това петролно и газово богатство. Той е бил един от най-развитите градове още по времето на Съветския съюз. Когато метрото на Баку е открито през 1967 г., то е петото по ред в рамките на СССР. Самият град е сред най-големите в бившия Съветския съюз. По онова време в азербайджанската столица е извършено благоустрояване, открити са паркове и градини.

Днес Баку е една от най-рекламираните дестинации в света за нощен градски живот. В Стария град забележителности като Двореца „Ширваншах“ и Момината кула са защитени обекти на ЮНЕСКО. Баку организира мащабни международни събития като конкурса Евровизия през 2012 г., Европейските игри – еквивалент на Олимпийските игри на Стария континент, през 2015 г. Гран при на Европа от Формула 1 през 2016 г., Игрите на Ислямската солидарност и азербайджанското Гран при от Формул 1 през 2017 г. Европейското първенство по футбол през 2020 г. също ще се проведе в азербайджанската столица.

Историята на Баку е древна. В близост до града е открит надпис от римляните, показващ значението на района за тях. Възходът на азербайджанската столица обаче е свързван със Средновековието. Той е претърпял различни влияния, но в крайна сметка населението му в продължение на векове са азерите – турскоезичен народ, попаднал под културното влияние на Иран, което върви заедно с шиитската форма на исляма.

Момината кула 

Днес в Баку могат да се видят жени със забрадки, но като цяло културата е светска. Популярна напитка е водката, което е препратка към другата важна култура, оказала влияние в тази земи от ХІХ век нататък – руската (и съветската). Днес жителите на Баку говорят свободно и английски, и руски, но като че ли руският език провокира по-голяма симпатия у азербайджанците. Някои от тях споделят как имат роднини в Москва или другаде в Русия и това е повод за самочувствие.

В същото време градът е пристанище на лукса и богатството на Каспийско море, а те обикновено са по западни стандарти. Фондовата борса на Баку е с най-голямата капитализация в региона. Неслучайно азерски дипломат заявява, че гледана откъм Централна Азия, азербайджанската столица е смесица „между Франкфуртската фондова борса, дубайски шопинг и лосанджелиски забавления“.

Баку е град, свързан с добива на нефт. Първото в света съвременно нефтено находище е сондирано именно в днешното предградие на азербайджанската столица Биби-Хейбат през 1846 г.  Нефтодобив в по-големи мащаби започва през 1872 г. Идват чужденци от най-различни европейски народи и от САЩ, които инвестират в отрасъла и така възниква индустриален район край Баку, наричан Черният град. Нищо чудно, че между 1856 г. и 1910 г. населението на Баку расте по-бързо, отколкото това на Лондон, Париж или Ню Йорк.

През ХІХ век Лудвиг Имануел и Робърт Нобел (братя на основателя на Нобеловите награди Алфред), управляват нефтената компанията Branobel именно в Баку. В своя пик тя изпомпва 50% от добивания тогава в света суров петрол. Така братята Нобел създават руската нефтена индустрия и стават изключително богати, но след Октомврийската революция техните активи в Русия са конфискувани от новите власти.

Фонтанът пред държавната филхармония

Стратегическата важност на града се вижда и през Втората световна война, когато Хитлер предприема операция „Еделвайс“ между май и ноември 1942 г. именно за да завладее неговите нефтени полета. Той обаче не приближава Баку на по-малко от 540 км и през декември 1942 г. е отблъснат в опитите си да го покори.

Градът е важен не само икономически или културно, но и със спортните си таланти. Сред тях блестят имената на някои от най-големите шахматисти в света. В Баку се ражда Гари Каспаров, шахматист №1 на всички времена. Гросмайстори като Теймур Раджабов, Вугар Гашимов, Шахрияр Мамадяров и Раум Мамадов са жители на азербайджанската столица. През 2014 г. тук се провежда 42-та Шахматна олимпиада.

Многобройните постижения и първенства на града вероятно създават впечатление за неговите жители като за хора, които имат високо самочувствие и може би дори самодоволство. Но в комуникацията си с непознати столичани, човек по-скоро усеща възпитание, сдържаност и приветливост. Гражданите на ЕС може би си представят, че азербайджанците не биха приели да бъдат снимани и биха пазили ревностно личното си пространство. Всъщност обаче те са отворени за комуникация, позволяват да бъдат снимани и създават усещане за хора, които нямат излишни тревоги и стрес.

Служителки на хотелите дори изразяват учудването си как гостите от ЕС поръчват масово кафе на закуска, докато в Азербайджан, както и в други страни от региона, се спазва традицията да се пие чай. Детайлът е показателен: европейците сме по-скоро невротични, чувстваме се напрегнати и под стрес, докато азербайджанците не само са спокойни в живота си, но имат и самочувствие на хора със силна култура. Баку може да предложи много подобни срещи.