Градският транспорт в София се нуждае от държавна помощ

Г-н Барбалов, Общинският съвет на София прие предложението Ви за актуализация на бюджета с 6.6 млн. лв. Откъде обаче ще дойдат допълнителните пари за почистване и подкрепа на транспорта?

– 3.5 млн. лв. са допълнителните средства за градския транспорт в София, предвидени с последната актуализация на бюджета. Те се осигуряват за сметка на подобрените приходи от данъка за възмездно придобиване. Неговото изпълнение върви много добре, затова смятаме, че ще успеем да подкрепим градския транспорт. Парите за екология, предвидени с актуализацията на бюджета, са 3.1 млн. лв. Те се осигуряват от отчисленията по Закона за отпадъците, които са ни възстановени от МОСВ.

Как се оказа така, че парите за зимно почистване свършиха през лятото и сега се налага тази актуализация?

– Средствата за зимно почистване са на годишна база. С парите, гласувани от СОС в началото на 2021 г., е плащано почистването за предишния зимен сезон. На практика това обхваща сметките за декември 2020 г. и следващите месеци в началото на 2021 г., докато е валял сняг. Помните, че снеговалежи в София имаше и през април т.г.

За 2022 г. увеличавате парите за сметопочистване и зимно почистване, откъде ще намерите повечето средства, ако не вдигате такса „смет“?

– Увеличаването на средствата е за сметка на по-добрите приходи, които очакваме, и това е показано в план-сметката, която вече беше одобрена от СОС. Както всяка година, при запазване на общия размер на такса смет, очакваме подобрение на приходите, което наблюдаваме за поредна година.

Вероятно и през 2022 г. градският транспорт на София ще страда от по-високите COVID разходи и по-малкото пътуващи. Как ще се справите с трупащите се загуби в транспорта – предвиждате ли промяна на разписанието, намаление на персонала или други подобни мерки?

– По въпроса за градския транспорт активно работят колегите от транспортното направление. Това, което следва да отбележим, е, че България е може би европейската страна с най-малка помощ от страна на държавата за градския транспорт в условията на COVID криза. Ние разчитаме на подкрепа от редовното правителство през 2022 г., за да може успешно да се справим с предизвикателствата, които ни чакат.

Имате ли вече яснота за основните параметри на бюджета на София за 2022 г. – приходи, разходи, инвестиционна програма?

- Да, имаме прогноза за общинските приходи от данъци и такси, имаме прогноза за разходите за различните дейности, които общината финансира. Работим по обекти от капиталовата програма. Както знаете, там най-важното е да се определят т.нар. преходни обекти – тези, чието изпълнение е започнато през настоящата година и продължава през следващата. След приемането на Държавния бюджет за 2022 г., чийто проект очакваме с нетърпение да видим, в най-кратки срокове ние ще можем да предложим на СОС проект на бюджет на общината за 2022 г.

На каква стойност ще е инвестиционната програма на София за 2022 г. и как стои тя спрямо 2021 г.?

– Нашата цел не е да правим рекорди с капиталовата програма, а да се включат обекти, които са в напреднал стадий на подготовка или чието изпълнение е започнало. Предстои да видим на база преходни обекти и на база европейското финансиране кои проекти биха могли да се включат в проектобюджета за 2022 г. Като нов обект очакваме да бъде включено разширението на третата линия на метрото, където разчитаме и на европейско финансиране през Плана за възстановяване и развитие.

Кои ще са основните Ви инвестиционни приоритети?

– Един от основните ни приоритети е изграждането на нови детски градини и ясли, за което има приета от СОС програма до 2023 г. Там работим съвместно с районните кметове. До края на 2021 г. от отпуснатите 65 млн. лв. по две постановления на Министерски съвет (ПМС 117 и ПМС 181) за изграждане на детски заведения, разплатените средства са общо 37.4 млн. лв. За останалите 27.6 млн. лв. вече са сключени договори за проектиране и изпълнение.

Друг важен приоритет в инвестиционната програма е изграждането на т. нар. вътрешен ринг на София – разширението на бул. „Тодор Каблешков“, продължението на бул. „Филип Кутев“ и други основни пътни артерии за града.

За продължението на третата метролиния преди малко стана дума. Както знаете, тази година авторите на проектите на няколко от метростанциите, изпълнителите и Столична община като инвеститор на тази линия получиха награди от Националния конкурс „Сграда на годината“ .

Продължава ли програмата Ви в посока повече детски градини и ще успеете ли да построите такива в квартали като „Манастирски ливади“, например?

– Да, както казах, продължава изпълнението на програмата, работи се във всички райони на града. Търсят се терени навсякъде, където има възможност да се изграждат детски заведения, това е един от големите приоритети на общината.

Специално за „Манастирски ливади“, ако направите справка в програмата – има поне няколко терена в източната и западната част на този квартал, на които е планирано изграждане на детски градини и училища. Един от тях е в „Манастирски ливади-Запад“ – на мястото на „Дома на българите в чужбина“ се проектира изграждане на детска градина и начално училище. Мисля, че предстои изготвяне на инвестиционен проект за този обект. 

Какви средства ще заложите за мерки в борбата с коронавируса? В тази връзка, ще има ли обновяване или откриване на лечебни заведения, ще продължи ли поддържането на ваксинационни пунктове и т.н.

– Ваксинационните пунктове ще продължават да работят и през 2022 г. Благодарим на търговските центрове, които предоставиха необходимите помещения за тази цел. Не планираме откриване на нови лечебни заведения за борбата с COVID-19. Предстои ремонт на сградата на бившия център по наркомании в район „Възраждане“, където планираме да бъде открито ново детско лечебно заведение. На почти всяка сесия на СОС се гласуват инвестиции в лечебни заведения – било със средства от общината, било със собствени средства на самите заведения. Винаги се подкрепя това, което е най-необходимо и належащо за всяко лечебно заведение.

Столична община беше една от малкото институции, които през цялата 2021 г. последователно работеше на тема ваксинация. Проведохме информационни кампании, обучителни програми, разкрихме пунктове на различни обществени места, осигурихме медицински екипи, които да посещават фирми на място за ваксиниране на служителите. Направихме каквото е необходимо и в крайна сметка се вижда, че процентът на ваксинираните в София е значително по-висок от средния за страната.

Ще продължат ли досегашните мерки в подкрепа на местния бизнес и планирате ли нови мерки за следващата година?

– На последната сесия СОС гласува продължаване на мерките за бизнеса до края на март 2022 г. Преди изтичането на всеки срок винаги се прави анализ на ползите и необходимостта от тях, водят се разговори с бизнеса и съответно при нужда се предлага удължаване на мерките. Не трябва да забравяме обаче, че те си имат своята цена, защото това означава намалени приходи на общината и намалена възможност тя да финансира различни свои дейности.

Предвиждате ли вдигане на данъци и такси?

– На данъци и такса смет – не. Що се отнася до останалите местни такси, всяка година се извършва анализ на равнището на общинските данъци и такси. Всяко направление прави предложение за тяхното актуализиране. В момента се финализира този анализ. Едно от направленията, където очакваме да се наложат някои актуализации, е културата. Ще бъде дадена възможност на културните институти да определят цена на вход за различните мероприятия, която да бъде съобразена с участниците, с търсенето за съответното културно мероприятие. Общо взето, това са мерки, които дават по-голяма гъвкавост на културните институти.

По отношение на „Топлофикация София“, работи ли общината по някакъв оздравителен план, за да се измъкне от тежкото финансово състояние, в което е сега?

– Имаме инвестиционен план, който беше одобрен от СОС. В момента работим по първите стъпки, които ще дадат възможност за неговото осъществяване, за да можем да гарантираме топлоснабдяването на софиянци в дългосрочен план. В краткосрочен план, за съжаление, не бяха предвидени мерки за компенсация на потребителите на природен газ. Най-голям потребител на газ е „Топлофикация София". В момента, на практика, цената на социалната политика, която провежда държавата, се плаща от „Топлофикация“. Но тя косвено ще бъде платена от софиянци, рано или късно.

Какво мислите за идеята дружеството да премине към БЕХ, който е най-големият кредитор на общинското предприятие?

– На този етап това е идея. Ако държавата, като собственик на БЕХ има план в тази посока, съответно общината е готова да го обсъжда. Но окончателното решение все пак е на СОС.

Има ли вероятност столичани да останат без парно, след като КЕВР спря процедурата по вдигане на цените?

– Що се отнася до общината, ние ще направим всичко възможно това да не се случва. Всички обаче трябва да сме наясно, че наложеният мораториум върху крайните цени на топлинната и електрическа енергия ще доведе до голямо нарастване на задълженията на „Топлофикация“ за природен газ, чиято цена, както е известно, се увеличи повече от два пъти спрямо лятото на 2021 г. И тук пак опираме до това, че сметката рано или късно ще се плати от хората през техните данъци.

София се включи в Интегрираната финансово-информационна система за общините. Как ще се отрази това на столичани?

– Това е вътрешна система и процес, чиято работа започва сега. Системата, която е разработена от Министерство на финансите и „Информационно обслужване“ ЕАД, е стъпила на една от най-съвременните платформи за управление на процесите – SAP. Това със сигурност ще повиши ефективността на работата на общината, ще повиши контрола върху активите и различната собственост, която общината притежава. А по-високата ефективност и контрол, в крайна сметка, са добри за цялото общество.