Хъб за биотехнологии

Venrize Academy, член на Биотехнологичен и Здравен Клъстер България, и The Biotechnology Business Institute (BBI) Cambridge стартираха първата онлайн MBA програма в сферата на биотехнологиите и науките за живота (life science) за предприемачи и учени от Югоизточна Европа.

Те ще се учат от някои от най-добрите професионалисти от големите фармацевтични, биотехнологични, инвестиционни, изследователски институти и компании.

Мартин Шидеров и д-р Марк Трехърн, които са в основата на този проект, разказват защо Югоизточна Европа има потенциал да бъде хъб за развитие на тези науки и бизнеси от бъдещето.

Мартин Шидеров:

България има нужда от сериозна подкрепа за набиране на капитал

 

Мартин Шидеров е ръководител на екипа Healthcare and Life Sciences в Earnst&Young (Investment Services). Pъководи стратегическото разширяване на големите фармацевтични, биотехнологични и дигиталните здравни компании в международен план. Работи с британското правителство за подкрепа на стратегията в областта на науките за живота и привличането на чуждестранни инвестиции.

Г-н Шидеров, защо е важно да се насърчи развитието на биотехнологиите и на науките за живота в Югоизточна Европа?

Биотехнологиите са сектор, източник на животоспасяващи иновации. Разбираме ролята на биотехнологичните компании като BioNTech във времена на пандемия. Ролята на академичните среди също е от важно значение за науката и за развитието на иновации. Вярвам, че България е поела посоката на подкрепа на научните иновации в науките за живота, енергетиката и устойчивостта. Има потенциал за местни инвестиции, но има нужда от по-сериозна подкрепа, която толерира риска при набиране на капитал в биотехнологиите и deep tech сектора.

Какви знания и умения са нужни за успех на международния пазар?

Ключът към професионалния и предприемачески растеж е търсенето и достигането до международни възможности. Наличието на достъп до ноу-хау, до водеща световна експертиза и до мрежа от професионалисти в сектора на биотехнологиите е от фундаментално значение. Много често в тази сфера човек успява да набере капитал на базата на доверени връзки. Също така е много важно да се съсредоточи върху качеството на науката и затова трябва да я валидира в международна мрежа.

Биотехнологиите и науките за живота скъп бизнес ли са, или са бизнеси за хора с визия, които не скъпят усилия и имат търпение?

Използваме термина valley of death („долина на смъртта“), когато става въпрос за откриване на лекарства в сектора на биотехнологиите. Това означава, че рисковете и разходите, свързани с разработването на нови продукти, най-вече ограничават инвеститорите и предприемачите да участват в този сектор. Виждаме ситуации, в които изобретения и иновация са блокирани поради това, че се смятат за твърде ранна и твърде рискована инвестиция.

Търпението, визията и качествената наука са изключително важни. Има все по-голям брой фондове, подкрепящи разработки в сферата на науките за живота/здравните науки, които могат да валидират и толерират нивото на риска, необходимо за подкрепа на такива изобретения. Но в Югоизточна Европа няма нито един от тези фондове, което е основна пречка за набиране на собствен капитал. Тя трябва да бъде преодоляна. В противен случай големите ни учени ще излязат в Западна Европа, Обединеното кралство или САЩ.

Как eMBA програмата ще се отрази на екосистемата?

Това е фантастично постижение на екосистемата. Практическото образование по биотехнологии е един от стълбовете на сектора. Това е първата програма от този тип в международен план и особено в Югоизточна Европа. Вярвам, че ще бъде катализатор за търсенето на образование в този сектор.

Кои са компаниите и стартъпите, които да следим?

Секторът ще се разраства експоненциално през 2022 г. Това не се дължи само на частните компании, но и защото науките за живота са дълбоко вградени в политиките на правителствата по целия свят. Виждам също ръст в сектора за изработване на лекарства (CDMO) (това са фармацевтични компании, които поемат разработването на едно лекарство и производството му -б.а ) и нарастващо търсене на клинични изпитвания на целия континент. В Обединеното кралство има значително раздвижване на този пазар и компаниите търсят алтернативни канали – защо не и България?

 

Марк Трехърн:

Инвеститорите търсят учени, готови да комерсиализират иновациите

 

Д-р Марк Трехърн има над 30 години в откриването на нови лекарства. Преподава в BBI Кембридж и подпомага на ранен етап развитието на компании в сферата на науките за живота.

Д-р Трехърн, защо избрахте Югоизточна Европа за първата в света международна онлайн eMBA програма в областта на науките за живота?

Това е първата стъпка към осигуряване на интерактивна връзка между два от големите европейски иновационни центрове, за да се стимулира значително увеличение на взаимно изгодните бизнес транзакции. Очакваме тази инициатива да ускори глобалното популяризиране на регионални таланти. Големите европейски компании и институти ще спечелят от тях, но в замяна ще помогнат за развитието на кариерата на участниците. Надяваме се, че нашите колеги от Югоизточна Европа ще получат достъп до нови източници на инвестиции.

Какво учат участниците в програмата?

Основният фокус на BBI е върху комерсиализацията на науките за живота, като например откриване на нови лекарства и възможности за развитие за лечение на неудовлетворени медицински нужди. Срещнахме се с редица потенциални предприемачи, изследователи и инвеститори от региона, които катализират нови пробиви в комерсиализацията на техните идеи. Кандидатите за нашия eMBA курс се обучават в науките за живота, но ентусиазмът и стремежът да развият търговски нюх са ключови фактори, които ще помогнат на нашите ученици да успеят.

Югоизточна Европа готова ли е да стане хъб за развитие на биотехнологиите?

Да, но даването на възможност на съществуващите таланти в региона да отключат истинския си потенциал ще бъде от решаващо значение за изграждането на този нов център. Виждам много нови възможности, които могат да бъдат разработени.

Хъбът ни е готов да заработи през 2022 г. с редица изгряващи звезди, които да следите.

Инвеститорите ще търсят не само страхотни идеи, но и следващо поколение учени, които са готови да реализират и комерсиализират иновациите. Те обикновено подкрепят хора с добри идеи също толкова, колкото подкрепят и новите технологии.

Текстът е част от бр. 106 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.