Икономическото чудо на Южна Корея

В последните няколко години България е в политически блокаж, поради което и икономиката е по-скоро на автопилот. Действа принципът „Каквото – такова и колкото - толкова“. Но това не е само наша болест с локален периметър на действие, а е общоевропейска инфекция.

Лек сигурно има, но трябва някой да го търси. А и всяко тежко заболяване преминава през фаза на генерална промяна на мисленето, навиците, нагласите. Без тази първа и основна стъпка никаква терапия не би дала желаните резултати. Преди години, когато се задаваше въпросът „Как и накъде да се развива българската икономика“, се даваха  за пример азиатските тигри и се правеха кроежи как и България да стане балкански тигър. Този ентусиазъм отмина. Сега от време на време се случва някой да заговори колко е важно да има инвестиции, как икономическият растеж зависи от инвестиционната активност. Думи, думи и пак всичко заглъхва. Но да проследим основни щрихи от развитието на един азиатски „тигър“ - Южна Корея, наричана чудото на река Хан, защото претърпява бурно икономическо развитие, въпреки оскъдните си ресурси и малката територия, почти колкото тази на България.

От 1960 г. Южна Корея е в устойчив процес на растеж в икономиката и затова се говори за ​​корейско икономическо чудо. Същата година е дадено началото на новия основополагащ икономически модел, който трансформира страната, като е въведена своеобразна форма на капитализъм, в която държавата играе силна регулаторна роля. Наблюдава се последователност в управлението, въпреки политическите предизвикателства. Изготвят се планове за устойчиво развитие, сред които и пословичните за Южна Корея петгодишни планове. Те имат голям успех и се изпълняват независимо от политическата ситуация. Държавна помощ се оказва приоритетно на определените за

Стратегически сектори

Иновационни политики мотивират компаниите да инвестират в наука, образование и модернизация на производството. Фирмите, които изпълняват зададените цели, биват субсидирани и получават държавна подкрепа. Още в самото начало на този експанзия се създават т. нар. чеболи, с които се поставя новият модел на финансово-промишлени групи. Чеболът е конгломерат от формално самостоятелни фирми, принадлежащи на определени семейства, и поставени под единен административен и финансов контрол. Това са големи частни конгломерати, подкрепяни от държавата, които групират компании, извършващи разнообразни дейности. През 1998 г. всички те заедно са формирали 46% от продажбите в индустриалните отрасли на Южна Корея, а днес десетте най-големи създават над 75% от БВП на страната. Чеболите продължават да съществуват, тъй като стават

Мотор за бурното развитие

на страната след продължителния застой и факта, че традиционната селска икономика е опустошена от японската окупация и по-късно от гражданската война. В света са известни около тридесет чебола, а над 10 са сред 500-те най-големи корпорации в света, като Samsung, LG и Hyundai са добре познати и у нас.

В началните години се инвестира приоритетно в отраслите с висока трудова заетост, текстилната и шивашката промишленост са сред тях. Ниските производствени разходи и работната етика спомагат за успешното налагане на местните стоки по света. През 70-те години на миналия век южнокорейската икономика уверено тръгва да се разраства, започвайки цикъл на растеж, който въпреки някои прекъсвания продължава и до днес. Тежката и химическата индустрия стават основни, а десетилетие по-късно Южна Корея е достатъчно напреднала технологично, за да се преориентира към автомобилостроене, телекомуникации, създаване на полупроводници и други високотехнологични производства. Тогава започва отказ от ценовия контрол и протекционизма, вместо това се

Насърчава свободата в бизнеса

във финансите и заетостта. Всичко това превръща Южна Корея в икономика, отворена за света, все по-фокусирана върху промишления и технологичния износ. Азиатската криза от 1997 г. засяга тежко банковия сектор, влошава кредитният рейтинг на страната и я принуждава да вземе 57 млрд. долара заем от МВФ, но икономиката се възстановява бързо. По-късно Южна Корея е една от малкото страни, които не изпадат в рецесия след световната финансова криза от 2007 г.

Резултатът от този засилен растеж е очевиден: ако през 1960 г. БВП на глава от населението е бил само 932 долара, през 2022 г. е нараснал до близо 35 хил. долара според данни на Световната банка. По паритет на покупателната способност данните са още по-добри, като доходът на човек е над 53 хил. USD. По-високите нива на инвестиции може да обяснят нарастващата производителност на труда, което често води до

По-конкурентен износ

и по-високи заплати. През последните десетилетия БВП на глава от населението в Южна Корея расте с много по-висок темп от този на Франция, например. Ако тенденцията се запази, възможно е само след няколко години доходите тук да надхвърлят нивата във Франция. И двете икономики са отворени за чуждестранна конкуренция. Корея е силно ориентирана към своите партньори в региона на Тихия океан, докато Франция е интегрирана в обширната зона за свободна търговия на Европейския съюз. Теглото на износа над БВП е сходно в двете страни. И в двата случая разглеждаме пазарна икономика с високи темпове на човешко развитие и силно присъствие на големи бизнес групи. Въпреки тези прилики обаче резултатите са много различни. От средата на 70-те години на миналия век южнокорейската икономика отдава по-голяма роля на инвестициите в сравнение с Франция. Азиатската държава дава по-голяма свобода по отношение на пазара на труда, възможността за правене на бизнес и е по-отворена за инвестиции и нов бизнес.

Южнокорейската поп култура

завладя света с яркия си стил. Развлекателната индустрия е във възход и K-поп музиката и корейските телевизионни сериали К-драми се радват на огромна популярност в чужбина. Групи като BTS и BLACKPINK са световни звезди. Киното има своите постижения – черната комедия "Паразит" през 2020 г. получи четири награди „Оскар“. Голям успех жъне и южнокорейската козметика, която за кратко време стана друг световен хит. Известна като "К-бюти", чрез брандове като Innisfree, Etude House и Missha тя предлага не просто продукти за грижа за кожата, а залага на иновативни технологии, съчетани с традиционни методи. Южнокорейската кухня също привлича любопитството на чужденците, например с местните ястия кимчи и булгоги. Здравословното меню включва ферментирали храни, риба, ориз и водорасли. Казват, че предприемчивостта на хората и приятелският дух правят Южна Корея интересно място за изучаване и за туризъм. Сигурно и ние можем да намерим вдъхновяващи модели и идеи, за да се събудим от икономическата си дрямка.

Текстът е част от бр. 123 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.