Икономиката опровергава Тръмп, че Европа му е враг
През юли американският президент назова ЕС, когато го питаха кой му е най-големият враг в света
© ECONOMIC.BG / Wikimedia
~ 3 мин.
Американският президент Доналд Тръмп се съмнява в ценността на дългогодишния съюз между САЩ и ЕС. Когато на 15 юли беше накаран да назове своя „най-голям враг в световен мащаб“, той каза: „Мисля, че ЕС е враг, това, което ни правят в областта на търговията“.
Това изказване е в съответствие с обръщането на Тръмп срещу търговията с Европа, но думите му игнорират огромните ползи, от които американците се възползват благодарение на близкото икономическо и военно сътрудничество между Вашингтон и Брюксел. Сред тези ползи са и безпрецедентен мир и просперитет.
Така търговската война на Тръмп с Европа и неговата враждебност към големите западни алианси като НАТО вещаят бъдеще с понижаващ се стандарт на живот – директен резултат от понижената търговия. Освен това се очаква по-мащабен световен конфликт, което би произтекло непряко от понижената икономическа интеграция.
Сравнение на различни икономически и социологически данни, направено от Quartz, показва връзката между увеличаването на международната търговия в края на XX в. и повишаването на жизнените стандарти в САЩ. По-голямата част от международната търговия по онова време се правела между богатите страни, като доминираща е била оста САЩ-ЕС.
Именно затова, наричайки Европа враг, Тръмп показва ясно, че той не разбира защо богатите държави търгуват помежду си. В интерес на истината този въпрос озадачава и икономистите от много години.
Макар в някои отношения да изглежда очевидно защо САЩ и Европа търгуват помежду си – някои предпочитат италиански ястия, а други сирене от Америка, икономистите първоначално се затрудняваха да обяснят защо търговията между богатите страни е в такива големи обеми. Все пак САЩ биха могли да си произвеждат стоките, внасяни от Италия, на цена, близка до тази на италианските производители, нали?
През 1979 г. икономистът Пол Крюгман даде ясен отговор на въпроса и през 2008 г. спечели Нобеловата награда за икономика. Първата част от отговора му е проста, но важна. Тя гласи, че потребителите имат полза от наличието на широка гама от сортове продукти, дори и да има леки вариации на един и същи продукт.
През 2016 г. например САЩ са изнесли най-много самолети, машини и фармацевтични продукти. Основният внос в страната от ЕС изглежда почти идентичен: машини, фармацевтични продукти и превозни средства. Въпреки че продуктовите категории очевидно се припокриват, има важни разлики във видовете лекарства и машини, които са продавани на европейския и на американския пазар. Купувачите печелят да имат всички тези възможности за избор.
Втората част от отговора на Крюгман е, че, произвеждайки и за двата пазара – САЩ и ЕС – европейските и американски компании биха могли да постигнат по-големи икономии от мащаба на производството и в резултат да си понижат цените. Вече е установено, че наистина се случва това, когато държавите търгуват помежду си. По-скорошно проучване пък е установило, че увеличената чуждестранна конкуренция също така може да доведе до понижаване на цените в дадената страна.
Тези ползи са количествено определени. Например, печалбите за САЩ от нови чуждестранни видове продукти и по-ниски цени в периода 1992-2005 г. са се равнявали на около 1% от американския брутен вътрешен продукт (БВП) – около 100 млрд. долара.
Накратко казано, отговор на Крюгман защо богатите страни търгуват помежду си, подчертава степента, до която международната търговия между равностойни страни увеличава общия размер на икономиката. И никоя икономика не е ставала по-голяма от обединените икономики на САЩ и Европа, които заедно вече съставляват половината от световния БВП.
Това изказване е в съответствие с обръщането на Тръмп срещу търговията с Европа, но думите му игнорират огромните ползи, от които американците се възползват благодарение на близкото икономическо и военно сътрудничество между Вашингтон и Брюксел. Сред тези ползи са и безпрецедентен мир и просперитет.
Така търговската война на Тръмп с Европа и неговата враждебност към големите западни алианси като НАТО вещаят бъдеще с понижаващ се стандарт на живот – директен резултат от понижената търговия. Освен това се очаква по-мащабен световен конфликт, което би произтекло непряко от понижената икономическа интеграция.
Сравнение на различни икономически и социологически данни, направено от Quartz, показва връзката между увеличаването на международната търговия в края на XX в. и повишаването на жизнените стандарти в САЩ. По-голямата част от международната търговия по онова време се правела между богатите страни, като доминираща е била оста САЩ-ЕС.
Именно затова, наричайки Европа враг, Тръмп показва ясно, че той не разбира защо богатите държави търгуват помежду си. В интерес на истината този въпрос озадачава и икономистите от много години.
Макар в някои отношения да изглежда очевидно защо САЩ и Европа търгуват помежду си – някои предпочитат италиански ястия, а други сирене от Америка, икономистите първоначално се затрудняваха да обяснят защо търговията между богатите страни е в такива големи обеми. Все пак САЩ биха могли да си произвеждат стоките, внасяни от Италия, на цена, близка до тази на италианските производители, нали?
През 1979 г. икономистът Пол Крюгман даде ясен отговор на въпроса и през 2008 г. спечели Нобеловата награда за икономика. Първата част от отговора му е проста, но важна. Тя гласи, че потребителите имат полза от наличието на широка гама от сортове продукти, дори и да има леки вариации на един и същи продукт.
През 2016 г. например САЩ са изнесли най-много самолети, машини и фармацевтични продукти. Основният внос в страната от ЕС изглежда почти идентичен: машини, фармацевтични продукти и превозни средства. Въпреки че продуктовите категории очевидно се припокриват, има важни разлики във видовете лекарства и машини, които са продавани на европейския и на американския пазар. Купувачите печелят да имат всички тези възможности за избор.
Втората част от отговора на Крюгман е, че, произвеждайки и за двата пазара – САЩ и ЕС – европейските и американски компании биха могли да постигнат по-големи икономии от мащаба на производството и в резултат да си понижат цените. Вече е установено, че наистина се случва това, когато държавите търгуват помежду си. По-скорошно проучване пък е установило, че увеличената чуждестранна конкуренция също така може да доведе до понижаване на цените в дадената страна.
Тези ползи са количествено определени. Например, печалбите за САЩ от нови чуждестранни видове продукти и по-ниски цени в периода 1992-2005 г. са се равнявали на около 1% от американския брутен вътрешен продукт (БВП) – около 100 млрд. долара.
Накратко казано, отговор на Крюгман защо богатите страни търгуват помежду си, подчертава степента, до която международната търговия между равностойни страни увеличава общия размер на икономиката. И никоя икономика не е ставала по-голяма от обединените икономики на САЩ и Европа, които заедно вече съставляват половината от световния БВП.
