Има ли място за непълната заетост на българския пазар на труда?

Промените в Кодекса на труда, които влизат в сила от 1 януари 2027 г., променят начина, по който се изчислява трудовият стаж при работа на непълно работно време. Заявената цел е ясна – да бъдат ограничени фиктивните четиричасови трудови договори, при които служителят е назначен на половин работен ден, а в действителност работи осем (или дори повече) часа.

Проблемът обаче не е, че в България има твърде много работещи на непълно работно време. Картината е противоположна – непълната заетост почти липсва като доброволен избор, въпреки че в много европейски държави е важен инструмент за активиране на повече хора към заетост.

Българският пазар на труда вече е съвсем различен от ситуацията преди десетина години. Безработицата в последните месеци е най-ниска в ЕС,  заетостта е рекордно висока, а работодателите продължават да изпитват затруднения при намирането на работници (въпреки първите признаци на охлаждане на търсенето на кадри, за които може да прочетете тук.)  Демографските процеси допълнително ограничават предлагането на труд. Това означава, че бъдещото увеличение на заетостта все по-малко ще идва от намаляване на безработицата и все повече  от по-успешното включване на хората, които към момента са останали неактивни.

Именно тук непълната заетост заслужава внимание.

В много развити икономики тя не е просто по-кратък работен ден, а инструмент, който позволява на повече хора да бъдат икономически активни, когато пълната заетост не е възможна поради здравословни, семейни или други причини.

България е държавата с най-нисък дял на работещите на непълно работно време в Европейския съюз.  В същото време работната седмица у нас остава сред най-дългите в Европа, а стандартният модел продължава да бъде един работодател и един осемчасов работен ден. Това показва, че непълната заетост остава по-скоро изключение.

Допълнителни аргументи дава структурата и причините за непълната заетост. От малкото хора, които работят на непълно работно време, 32,8% (при средно 16,7% за ЕС) го правят не по собствен избор, а защото не са успели да намерят работа на пълен работен ден.

Въпросът е защо тя толкова рядко изпълнява ролята, която има в много други европейски държави.

В развити  икономики като Нидерландия, Австрия, Дания непълната заетост често служи като вход към пазара на труда. Тя позволява на студенти да натрупат първи професионален опит още по време на обучението си, на родители да се върнат постепенно към работа след отглеждане на дете, на хора, които полагат грижи за близък, да останат икономически активни, както и на по-възрастни работници плавно да преминат към пенсиониране, без да напускат рязко пазара на труда.

За работодателите пък възможността една позиция да бъде заета от човек, който може да работи четири или шест часа дневно, често е по-добра алтернатива от това тя да остане незаета. В условията на хроничен недостиг на работна сила по-гъвкавите форми на заетост могат да разширят кръга от хора, които изобщо могат да участват на пазара на труда.

Това е особено важно за групите лица, които традиционно срещат по-големи затруднения при навлизането или завръщането си на пазара на труда.

Особено предизвикателство остава преходът от образование към заетост. В България възможностите учениците и студентите да натрупат реален трудов опит още по време на обучението си остават ограничени. Дуалното обучение, което съчетава учене и работа при работодател, все още обхваща сравнително малка част от професионалното образование. Това означава, че за много млади хора първият досег с пазара на труда идва едва след завършването на образованието. Именно тук непълната заетост би могла да играе по-голяма роля – като даде възможност за постепенно навлизане в работната среда, натрупване на практически умения и професионален опит още преди първата постоянна работа. Тя не може да замени дуалното обучение, но може да се превърне в още един инструмент, който да направи прехода от образование към икономическа активност по-плавен.

Разпространението на непълната заетост зависи не само от законодателството, но и от нивото на заплащане. Българските възнаграждения, макар и да нарастват през последните години, остават сред най-ниските в Европейския съюз в номинално изражение. За много домакинства доходът дори при  пълен работен ден понякога означава лишения, а работа на половин ден просто не е икономически реалистичен избор. Именно това вероятно е една от причините страната ни да има едновременно нисък дял на доброволната непълна заетост и сравнително висок дял на хората, които работят на непълно работно време по принуда.

Затова новите правила за четиричасовите договори не бива да се разглеждат единствено през призмата на ограниченията. Ограничаването на фиктивните трудови договори е необходима стъпка, но паралелно с борбата срещу злоупотребите си струва да мислим как българският пазар на труда може да предложи повече реални възможности за хората, които не могат или не желаят да работят на пълен работен ден.

Непълната заетост не може да замени по-високата производителност, по-доброто образование или ръста на доходите. Но в условията на застаряващо население и недостиг на работна сила тя може да бъде още един инструмент за по-пълноценно използване на човешкия капитал. Ако все по-малко хора ще навлизат на пазара на труда, всяка форма на заетост, която позволява повече хора да работят, ще става все по-важна.

Източник: Институт за пазарна икономика