Индекс за икономическа свобода по света 2016: България изостава
България дели 45-а позиция (от 159 страни) с Израел, Монголия и Никарагуа
~ 3 мин.
За поредна година ИПИ представя изготвения от института "Фрейзър" годишен доклад "Икономическа свобода по света 2016". Той се базира на данни от 2014 г., която е последната година с налични и сравними данни за всички включени държави. Индексът измерва степента на икономическа свобода, анализирайки политиките и институциите на 159 държави и територии. За основни елементи на икономическата свобода се считат личният избор, доброволната размяна, свободата за навлизане и конкуренция на нови пазари, сигурността на личността и частната собственост.
От създаването на индекса през 1985 г. до тазгодишното издание резултатът на развитите държави се увеличава с 0,8 точки до 7,7 от максималните 10 точки, а този на развиващите се – с 1,7 т. до 6,7 точки. На челните две места тази година, както и миналата, са Хонконг и Сингапур, следвани от Нова Зеландия, Швейцария и Канада.
На дъното на класацията
България дели 45-а позиция (от 159 страни) с Израел, Монголия и Никарагуа с по 7,39 точки от 10 възможни. Спрямо миналогодишното издание резултатът на България се увеличава с 0,04 т., но мястото ѝ се понижава с три позиции. Тазгодишният резултат поставя страната на 20-о място в ЕС при 15-о място през миналата година. Това показва, че подобрението на икономическата свобода в България е било по-незначително в сравнение с това в останалите страни в света и в частност – в ЕС.
• Размер на правителството
В тази категория се забелязва минимална промяна спрямо предходната година - повишение с 0,01 точки. Подобрението е в частта на правителствените разходи, които въпреки това остават най-ниско оцененият елемент на категорията. От друга страна, с 10 точки и най-добре оценено е данъчното облагане на доходите заради наличието на плосък данък в страната. Трябва да се има предвид, че в изследването не са включени параметрите на осигурителната система, която всъщност е най-голямата тежест върху труда.
• Съдебна система и право на собственост
Резултатите от тази категория отново са най-лошите за България, където въпреки че се забелязва известно подобрение (с 0,12 т.) спрямо предходната година, категорията е оценена на едва 5,05 точки.
Измежду петте категории именно тази е и с най-незабележимо нарастване в сравнение с нивата от 2005 г. - едва с 0,07 т., което е доказателство за несъстоялата се съдебна реформа и оценка за неспазване на върховенството на закона и липсата на независимост на съдебната система.
• Стабилни пари
Тук традиционно е най-доброто представяне на страната - 9,24 точки. Високият резултат показва, че страната се характеризира с ниски и стабилни нива на инфлация, както и не ограничава обмяната на валута и възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чужда валута.
• Свобода на международната търговия
Тук оценката за България е сравнително висока - 8,02 точки. Важна предпоставка за доброто представяне на страната по отношение на митническите тарифи и търговски бариери е и членството на страната в Европейския съюз и възприетата обща митническа тарифа на Съюза с трети страни.
• Регулиране на кредита, труда и бизнеса
Забелязва се влошаване на резултата спрямо предходната година и в трите сегмента на регулация. Като пречки за икономическа свобода се оценяват намесата в кредитния пазар, скъпата бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, определянето на минимална работна заплата, големият брой регулации при наемането и освобождаването на работници и корупцията.
Защо икономическата свобода е важна
• По-високата икономическа свобода означава повече доходи. Страните в горната четвърт на класацията имат почти 8 пъти по-висок БВП на човек от населението в сравнение със страните в долната четвърт - съответно $41,288 и $5,471.
• По-високата икономическа свобода означава по-ниска бедност. Разликите в доходите на свободните и несвободните икономики се отнасят и за доходите на най-бедните слоеве от обществото. Най-бедните 10% от населението на икономически най-свободните страни са два пъти по-богати от най-бедните 10% на най-лошо представящите се държави по отношение на икономическата свобода.
• По-високата икономическа свобода е свързана с по-висока продължителност на живота. Населението на икономически свободните държави живее с над 16 години повече от това на страните с най-ниска икономическа свобода. Продължителността на живота в страните с най-висока икономическа свобода е 80,4 г., докато в страните от най-долната четвърт на класацията е 64,0 години.
• По-високата икономическа свобода води до зачитане на политическите и граждански свободи.
Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ)
От създаването на индекса през 1985 г. до тазгодишното издание резултатът на развитите държави се увеличава с 0,8 точки до 7,7 от максималните 10 точки, а този на развиващите се – с 1,7 т. до 6,7 точки. На челните две места тази година, както и миналата, са Хонконг и Сингапур, следвани от Нова Зеландия, Швейцария и Канада.
На дъното на класацията
България дели 45-а позиция (от 159 страни) с Израел, Монголия и Никарагуа с по 7,39 точки от 10 възможни. Спрямо миналогодишното издание резултатът на България се увеличава с 0,04 т., но мястото ѝ се понижава с три позиции. Тазгодишният резултат поставя страната на 20-о място в ЕС при 15-о място през миналата година. Това показва, че подобрението на икономическата свобода в България е било по-незначително в сравнение с това в останалите страни в света и в частност – в ЕС.
• Размер на правителството
В тази категория се забелязва минимална промяна спрямо предходната година - повишение с 0,01 точки. Подобрението е в частта на правителствените разходи, които въпреки това остават най-ниско оцененият елемент на категорията. От друга страна, с 10 точки и най-добре оценено е данъчното облагане на доходите заради наличието на плосък данък в страната. Трябва да се има предвид, че в изследването не са включени параметрите на осигурителната система, която всъщност е най-голямата тежест върху труда.
• Съдебна система и право на собственост
Резултатите от тази категория отново са най-лошите за България, където въпреки че се забелязва известно подобрение (с 0,12 т.) спрямо предходната година, категорията е оценена на едва 5,05 точки.
Измежду петте категории именно тази е и с най-незабележимо нарастване в сравнение с нивата от 2005 г. - едва с 0,07 т., което е доказателство за несъстоялата се съдебна реформа и оценка за неспазване на върховенството на закона и липсата на независимост на съдебната система.
• Стабилни пари
Тук традиционно е най-доброто представяне на страната - 9,24 точки. Високият резултат показва, че страната се характеризира с ниски и стабилни нива на инфлация, както и не ограничава обмяната на валута и възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чужда валута.
• Свобода на международната търговия
Тук оценката за България е сравнително висока - 8,02 точки. Важна предпоставка за доброто представяне на страната по отношение на митническите тарифи и търговски бариери е и членството на страната в Европейския съюз и възприетата обща митническа тарифа на Съюза с трети страни.
• Регулиране на кредита, труда и бизнеса
Забелязва се влошаване на резултата спрямо предходната година и в трите сегмента на регулация. Като пречки за икономическа свобода се оценяват намесата в кредитния пазар, скъпата бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, определянето на минимална работна заплата, големият брой регулации при наемането и освобождаването на работници и корупцията.
Защо икономическата свобода е важна
• По-високата икономическа свобода означава повече доходи. Страните в горната четвърт на класацията имат почти 8 пъти по-висок БВП на човек от населението в сравнение със страните в долната четвърт - съответно $41,288 и $5,471.
• По-високата икономическа свобода означава по-ниска бедност. Разликите в доходите на свободните и несвободните икономики се отнасят и за доходите на най-бедните слоеве от обществото. Най-бедните 10% от населението на икономически най-свободните страни са два пъти по-богати от най-бедните 10% на най-лошо представящите се държави по отношение на икономическата свобода.
• По-високата икономическа свобода е свързана с по-висока продължителност на живота. Населението на икономически свободните държави живее с над 16 години повече от това на страните с най-ниска икономическа свобода. Продължителността на живота в страните с най-висока икономическа свобода е 80,4 г., докато в страните от най-долната четвърт на класацията е 64,0 години.
• По-високата икономическа свобода води до зачитане на политическите и граждански свободи.
Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ)
