Мерките в България са хаотични, трябва спешна подкрепа за туризма

Експертите препоръчват държавата да обърне специално внимание на туристическия бранш и да приложи решителни мерки за стабилизирането му

Институт по икономика и политики към УНСС:

Мерките в България са хаотични, трябва спешна подкрепа за туризма

Снимка: Economic.bg/Архив

2981 ~ 2 мин. четене

Предприетите мерки в България не се базират на цялостен и последователен сценарий за развитието на икономиката. Изразходват се значителни средства, без да се оптимизират бюджетни разходи, което ограничава гъвкавостта на фискалната политика и представлява риск в средносрочен период. Това са част от изводите в доклада „Икономиката на България 2020“, изготвен от Институт по икономика и политики към Университета за национално и световно стопанство  (УНСС).

Също така експертите препоръчват държавата да обърне специално внимание на туристическия бранш и да приложи решителни мерки за стабилизирането му - както заради тежкия удар, който понесе в следствие от пандемията, така и заради важната роля, която играе за заетостта и брутния вътрешен продукт (БВП).

Изследователите преглеждат и оценяват мерките за стабилизиране на икономиката, фискалната политика на правителството, новите държавни заеми, изтеглени през 2020 г., и представянето на България в борбата за овладяване на пандемията. Специално внимание се обръща на туристическия бранш, който е най-тежко засегнат. Оценен е спадът на активността в сектор „Хотели и ресторанти“ и отражението на проблемите му върху българската икономика като цяло (заетост, брутна добавена стойност, валутни приходи и т.н.).

На база на проучването си, Институтът по икономика и политики препоръчва държавата да приложи специален пакет от мерки, насочени ексклузивно към сектора. Основни сред тях са удължаване на мораториума по кредити за хотели и ресторанти, разработването и гарантирането на нови нисколихвени заеми, облекчаване на данъчната среда, директно включване на държавата като акционер и други.

По отношение на мерките за съхраняване на общата икономическа активност проучването показва, че направените плащания са недостатъчни и закъснели. Достъп до тях имат основно големи предприятия, чуждестранни компании и държавни фирми, докато малкият бизнес и микропредприятията не успяват да се класират за подкрепа от държавата. Друга част от увеличението на бюджетните разходи за миналата година, представена от правителството като антикризисната политика, е формирана от плащания, които държавата така или иначе е била длъжна да направи, но не е предвидила нужните средства при съставянето на „Бюджет 2020“.  След това, при актуализациите на бюджета от април и ноември 2020 г. поправянето на допуснатите грешки е представено като елемент на антикризисната политика.

Направена е първоначална оценка колко струва кризата и реакцията спрямо нея за публичните финанси. Тя е на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г. Този показател представлява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. През 2020 г. нетният дълг се е повишил с над 5.5 млрд. лв. и това може да се приеме за „цената“ за държавния бюджет досега, пише в анализа.

„Очакваме спадът на реалния БВП в еврозоната да е около 7%, като по данни към 14 декември 2020 г. оценката ни е за свиване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно основание и за по-малък спад, който остава близо до стойността от 7%. Това е безпрецедентна стойност, като свиването надвишава значително наблюдаваното през 2009 г. в размер на 4.5% в следствие на Световната финансова криза. При основен сценарий за постепенно овладяване на разпространението на пандемията, предвиждаме възстановяването на икономическата активност до предкризисното си равнище да продължи през 2021 и 2022 г., като съществува риск възстановяването да протича по-бавно и продължително спрямо останалата част от света, заради натрупаните структурни проблеми и високата задлъжнялост на отделни държави и еврозоната като цяло“, коментират от Института.

 

 

Подкрепи Economic.bg