Инвестиции, които променят качеството на живот
Културата на инвестирането се нуждае от обществено внимание и развитие, напомня Виктор Манев от IMPETUS Capital

© ECONOMIC.BG / Freepik
ИНВЕСТИЦИИ – тази тъй важна за икономиката тема в последно време е изтласкана на по-заден план от проблеми, свързани с това кой и с кого ще управлява, а не с каква програма и с каква визия ще развива българската икономика и как ще подобрява живота. Потърсихме Виктор Манев, за да коментира какъв е напредъкът в инвестиционната култура в България и да сподели наблюдения и важни моменти от своя опит като съосновател и управляващ партньор в IMPETUS Capital:
Количеството на инвестициите в България е много малко и това дава отражение върху цялостното развитие на икономиката. Съотношението между инвестирания частен капитал (Private equity & venture capital) и БВП на страната показва с какъв частен капитал се задвижва икономическото обновяване. По този показател днес България е осем пъти под средното за Европа ниво.
Добрата новина
е, че за няколко години сме стопили разликата на тази отдалеченост от 35 на 8 пъти. Количество частен капитал, който се инвестира от български и от чуждестранни фондове е от огромно значение за състоянието на предприемачеството. В момента обаче то е твърде недостатъчно, за да се поддържа добър и висок растеж и България да е в състояние да настига другите европейски държави. Ако искаме да сме близо до Централна и Западна Европа, трябва да сме с тяхното темпо на развитие. Стремим ли се да ги достигнем, трябва да имаме „по-висока скорост“ от тях.
Системното насочване на частен ресурс към икономиката е твърде слабо, това не е приоритетна политика, нито е превърнато в национален манталитет. Наскоро на инвестиционна конференция бе обявено, че активните индивидуални инвеститори на борсата у нас са около 2000 човека, докато 1,5 млн. души играят тото и лото. Тази пропаст се дължи и на разбирането на населението, тук липсва висока инвестиционна култура, повечето хора смятат, че стойност се създава, като си държиш спестяванията в банкови сметки и влагаш в недвижими имоти. Това е типично за икономиките на България, Гърция, Кипър, но като цяло в Южна Европа се приема, че най-вече недвижимият имот носи
сигурност за парите
Банковият сектор има проблеми да финансира иновативната икономика дори в Западна Европа и един от сегментите, на които банковият сектор дава подкрепа чрез кредити, са недвижимите имоти. Да, така може и да се опазва стойност, но не се подема дискусията, че недвижимият имот трябва да бъде задвижен от хората, които ще го обитават, и от доходите, които те ще имат като част от икономиката. Недвижимият имот е функция на движението на икономиката, ако тя не е в добро състояние, то и стойността му не може да се удържи. Ако финансовият сектор пострада, настъпва корекция в цените на имотите – това се случва при всяка голяма криза поради факта, че недвижимите имоти са функция на кредита. Стойност се създава в реалната икономика и производство.
Цялото общество и държавата е добре да са наясно със своите приоритети и ако целта е
икономика с висока добавена стойност
е нужно да се инвестира в такива дейности и да се насърчава точно такава активност. Важно е културата на инвестирането също да е във фокуса на общественото внимание. Еманация на това е развитият капиталов пазар, характерен за високоразвитите икономики. Чрез насърчаването на ангелските инвестиции и на фондовете за рисково финансиране в областта на частните капитали и рисковите инвестиции и се стигне до инвестициите в капиталовия пазар – това е начинът, по който се създава бизнес. Българската икономика в значителна степен е финансирана чрез дълг. Растежът на българските компании зависи най-вече от заемите, а добър бизнес не може да се създава чрез пари под риск. Банките не отпускат заеми на стартъпи и на изцяло нов бизнес, който трябва да изгради нови мощности, завод, производство, да назначи хора. По правило този първоначален етап, в който има
твърде висока несигурност и риск
дали това начинание ще е успешно, се задвижва с рисков капитал, за да се стигне да етап, в който компанията ще има свои парични потоци и тогава ще е лесно да получи банкова подкрепа. Първоначалният етап на финансиране у нас е много по-тежък и труден, поради липса на целенасочени ресурси за този най-рисков етап. Ако имаше повече рискови инвестиции, щяхме да сме по-близо до нивата на развитие в Европа. Щеше да се експериментира, да има иновации и да се откриват повече нови работни места.
Ангелското финансиране идва от приятели и семейство, повярвали в щурата идея, те дават средства бизнесът да бъде задвижен. На това трябва да се гледа положително и да се насърчава като култура и разбиране. У нас, както и в развита Европа имаме предизвикателството професионално да се канализират огромните спестявания на хората, за да отиват към възможностите за инвестиране. Институционалното инвестиране трябва да става и
чрез пенсионните фондове
които да играят важна роля в капиталовия пазар. Те може да подкрепят развити и в растеж български компании, за да правят европейска и световна експанзия. Имаме положителни примери. Сред тях е „Шелли груп“ (бившата „Алтерко“), които набират капитал през борсата: през 2016 г. 2 млн. лв. и през 2020-а допълнително още 9 млн. лв. После бе направено двойно листване на Франкфуртската борса, където не се набра капитал, но през 2024 г. се качи на електронната платформа за търговия XETRA на Франкфуртската борса. „Шелли груп“ от 2016-а досега порасна 10 пъти в приходи от продажби, 30 пъти в оперативна печалба, а стойността на компанията се покачи 60 пъти и вече е над 600 млн. евро на Българската и на Германската фондова борса – един истински, свободно търгуваем и сбъдващ се еднорог (soonicorn). Това е модел как може да се създава европейска и по-точно световна стойност - не чрез малки фирми, опериращи в региона, а като развиваме български компании със световно присъствие и значение. „Шелли груп“ е сред първите по капитализация на БФБ. Тя е насочена към създаването на умни домове и решения за автоматизация. Само 3-4% от продажбите ѝ са у нас, останалото е в чужбина. Този пример показва, че
големи неща може да се правят и в България
макар през 2015-а почти никой не вярваше в бъдещето на нещо значимо и световно, което собствениците и мениджмънтът на компанията представяха. Гледаше се със скептицизъм, имаше недоверие, че подобно нещо е възможно. А то стана с добър основател – Димитър Димитров, и с умело управление. Вече е привлечен западен мениджмънт. Волфган Кирш е съизпълнителен директор. Първоначално сред световните инвеститори имаше притеснение, че компанията е българска. На една конференция през 2024-а Кирш бе запитан какво е българското в създаването на тези високи постижения. А той отвърна, че немското в компанията е само той, всички други са българи, които работят от България. Компанията вече се интернационализира и в чужбина местата в нейните представителства се попълват от международни кадри. Този пробив се дължи на хора с визия и въжделения и, разбира се, на основателя, който все още работи в нея. За да имат голям успех, тези лидери трябва да притежават
две качества
Първото от тях е способността да продават идеите, продуктите и решенията, които създават. Второто качество е умението да финансират онова, което искат да направят. Има много хора у нас и по света, които създават гениални продукти, но ако не умеят да ги продадат, клиентите няма да купят. Предизвикателството е как революционно нови идеи, появили от малък гаражен играч, да стигнат до пазара и да се финансира растежът.
IMPETUS Capital има насоченост към малки и средни предприятия, които имат двуцифрен ръст, ориентирани към световните пазари. Най-често те са с оборот между 40 и 80 млн. лв., който се смята за малък в Западна Европа, но в България това е добър бизнес. Този тип фирми може да са семейни – създадени през 90-те години, днес вече са изградили нещо значимо. Те често са големи играчи със значим дял на своя пазар. Успешните фирми притежават няколко характеристики и една от тях е, че са фокусирани. Имаме инвестиция в компанията за международни транспортни услуги и логистика „Дискордия“, която е създала иновативен модел, по който прави бизнес и по който управлява целия процес. Всички дейности извън основните са делегирани на ключови партньори. Друг интересен пример от нашето портфолио е „Тайгър Технолоджи“ АД с основател Александър Лефтеров – компания, създала хибриден облак и връзка между обемите данни в сървърите и в облака. Разполагат с
голяма клиентска база
и в частта на наблюденията се открояват летищата в Лас Вегас и в Доха, банки в Далечния изток. Друг добър образец е Storied Data, създали са я българи в САЩ, като изпъква фигурата на Радо Которов. Тази иновативна технология предефинира как бизнесът публикува и споделя данни в дигиталната ера. Компанията развива апликация за информация с огромни възможности и производителност, насочена е към големи корпорации, както и малки фирми, администрация и военни структури, които работят с големи бази данни. Който държи формата за предаване на информация, ще държи и бъдещето за развитието на изкуствения интелект. От нашето портфолио е и фирма „Биодит“ – тя разработва системи и продукти с биометрични решения. „Болерон“ пък е български онлайн застрахователен брокер, който предлага услугите си бързо и лесно, има планове за експанзия на Балканите. Базираната във Великобритания ДЕЛИВЪРС.АИ има турски основатели, които преместват в Хасково производството на роботи за крайна доставка (last mile delivery robots). Ние инвестирахме съвместно с фонда за рисков капитал на Японските пощи (Japan Post Capital) в последния рунд на компанията, която предлага решения в Европа, Близкия Изток, САЩ и Япония. Във всички компании търсим наличие на български елемент. Гледаме глобално на решенията, които се ползват на земята, но се задвижват от космоса (space enabled solutions).
Имаме комппания - платформа „Импулс РАСТЕЖ“ на капиталовия пазар, която дава
възможност за всеки малък инвеститор
да насочи средства във всички наши компании. Всеки българин може да влага и малки суми, които да отиват в българската икономика. Алтернативните фондове, които управляваме, имат механизъм, който държи парите „затворени“ за 10 години. Насочени са към професионални инвеститори, те инвестират в портфолиото от иновативни компании с двуцифрен ръст, ориентирани към износ и световен пазар.
Тези примери са доказателство, че България е място за добър бизнес. Отне ни доста години да обясняваме, че „Шелли Груп“ е българска компания. Отстоявахме това, докато чуждестранни инвеститори ни убеждаваха, че тя трябва да напусне България и да се установи в чужда юрисдикция. Вече се осъзнават ползите от това компанията да е в България – заради големия инженерен талант тук, а и заради данъчния аспект. Нужно е да имаме повече самочувствие и да не подценяваме своите възможности и справедливо място. Важно е да се въоръжим с търпение и
„гориво“, за да вървим напред по пътя
IMPETUS Capital вкарва ресурс в България и в свързани с нашата страна проекти и програми, за да подпомогнем иновативни компании с визия да реализират мечтите си. Всичко това си струва, защото откриването и създаването на непознатото и неизвестното може да промени живота. И отново пример, свързан с „Шелли груп“. В домове за възрастни хора в Германия те автоматизират пускането на осветлението и отоплението, на щорите, като правят възможно възрастните с гласова команда да ги управляват. Така те създават и огромна човешка радост, че тези хора отново са в състояние да командват живота около себе си. Това е вдъхновяващо.
Виктор Манев e съосновател и управляващ партньор в IMPETUS Capital - фонд, инвестиращ в растящи компании, които чрез иновации създават нови пазари, продукти и услуги. Той има дългогодишен опит в инвестиционната консултантска компания ММС (ММ Консулт). Член е на УС на Българската асоциация на управленските консултантски организации (BAMCO). Има бакалавърска степен по финанси от Уест Вирджиния Уеслиан Колидж в САЩ; специализирал е в областта на сравнителните изследвания в Оксфорд, Великобритания.
Impetus Capital в числа за 2023 г.
- 18 компании разчитат на тяхната инвестиционна подкрепа
- 5100+ създадени работни места
- 365 + млн. евро оборот на портфейлните компании
- 965 + млн. евро стойност на компаниите в портфейла
Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.