За да има месо и месни продукти

Месната индустрия се развива динамично и се адаптира към непрестанно променящите се  условия. Секторът се опитва да запази традициите, съчетавайки ги със съвременни практики.

На пазара има голямо разнообразие от месни продукти - и традиционни, и иновативни. Фокусът е насочен върху качеството и устойчивото производство, като фирмите се настройват съобразно промяната в потребителските навици.

Какво сочат данните

На този етап българското свинско месо стига само за прясна консумация и много малък дял отива за производство на месни продукти. От 2005 г. няма стратегия за развитие на месната индустрия, а е необходима държавна политика, напомнят от Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ). Статистиката на МЗХ за 2023 г. сочи, че е произведено 106 082 т червено месо. През 2023 г. вътрешното потребление на червено месо намалява с 1.2% в сравнение с 2022 г. През 2023-а се увеличава износът на червено месо с 32%, както и вносът с 6.4% в сравнение с предходната година. Към месец септември 2024 свинското месо е добито от 864.2 хил. животни, което представлява увеличение от 7.3% спрямо същия период от 2023 г. В периода януари-август 2024 г. са внесени 77 858 т свинско месо, което отразява слабо увеличение от 0.5% спрямо предходната 2023 г. Износът на свинско в периода август-януари 2024 г. е 4 479 т и отбелязва лек спад от 0.7% - основно към държави от ЕС, докато за същия период през 2023 г. са изнесени 4 512 т.

Говеждото месо - по официални данни към септември 2024 е добито от 24.6 хил. животни, като това отбелязва ръст от 6,9% спрямо същия период от 2023 г. Вносът има увеличение от 16.9% спрямо предходната година, като през 2024 г. са внесени 5 525.3 т в сравнение с 4 724.7 т през 2023 г. Износът на България бележи значително увеличение от 236% за януари-август 2024 г, когато 8 139.3 т са експортирани от страната, спрямо 2 421.1 за същия период от предходната 2023 г. Това се обяснява главно със силното увеличение на износа към трети страни като Турция, за сметка на което износът на България към държавите от ЕС изостава. 

По хълмовете на времето

Месопреработвателният сектор в България е преминал през значителни промени през последните 30-35 години под влияние на различни икономически, социални и технологични фактори. В прехода към пазарна икономика след 1989 г. много държавни месокомбинати са приватизирани. Частният сектор бързо се разви, но новият подход доведе до загуба на много работни места и намаление на производствения капацитет, обобщават от АМБ. В периода преди присъединяването на България в ЕС секторът трябва да се модернизира. Предприятията инвестират много в нови технологии и оборудване, което подобрява производствената ефективност и качеството на продуктите. В последните години нараства интересът към автоматизация и дигитализация на производствените процеси. С въвеждането на европейските стандарти за хигиена и безопасност на храните се увеличават разходите за съответствие.

Трудности

Бъдеще с въпроси без отговор:

• Недостиг на български суровини за месопреработката, въпреки че животновъдството се субсидира по различни европейски програми. Къде е грешката? Дали това са структурни проблеми в животновъдството, разминаване между търсене и предлагане, неконкурентоспособност със суровините от другите страни членки на ЕС? Решаването на тези проблеми изисква комплексен подход с промени в политиките на подкрепа, насърчаване на инвестиции, подобряване на образованието сред животновъдния сектор и активна работа с производителите на суровини за повишаване на техните конкурентни предимства, смятат в АМБ.
• Ограничени външни пазари за месо и месни продукти.
• Липсва политика за представяне на българските месни продукти на европейския пазар и в трети страни.
• Няма подпомагане за преработвателната индустрия от страна на държавата и ЕС.
• Често възникват проблеми с предаването на страничните животински продукти за обезвреждане – липсват достатъчно екарисажи. Сега и двата екарисажа се намират в Източна България, а таксите за транспортиране на тези продукти са високи.
• Нелоялните търговски практики (НТП) са пречка пред всички държави членки в ЕС, не само България, и в момента се прави проучване от страна на Европейския икономически и социален комитет във връзка с оценяване на Директивата за НТП. Спрямо насоките, зададени от ЕК, оценката се извършва на база три критерия: ефективност, целесъобразност и добавена стойност на участието на гражданското общество. За по-задълбочени интервюта проучвателната група включва 12 държави членки, като е направена извадка от пет държави, сред които е и България.

Суровините

За месопреработвателите има няколко важни аспекта: наличност на суровини, качество, цени, регулации, устойчивост и иновации. Всички месопреработватели предпочитат да работят с български суровини. Но те са недостатъчни, тъй като стигат почти само за прясна консумация като разфасовки, мляно месо и месни заготовки в магазинната мрежа. Около 60-65% е българското свинско месо, а говеждото – около 80% е от други държави от ЕС. Има членове на АМБ, които са затворили цикъла – от фуражопроизводството и отглеждането на свине, чак до месопреработката. Някои завършват цикъла и със собствени търговски обекти. Общо внесеното количество прясно, охладено и замразено свинско месо през 2023 г. е с 3.8% по-малко спрямо предходната 2022-а и достига 126 996 т. Водещ доставчик и през 2023 г. остава Испания, следвана от Германия, Франция, Белгия, Унгария, Нидерландия.

Европейска защита за продукти

Със системата на ЕС за географски означения се защитават наименованията на продукти, които произхождат от конкретни региони и имат специфични качества или репутация, свързани с района на производство. Преди 1989 г. в държавните месокомбинати се произвеждат различни месни продукти, като производството им не е свързано с конкретен регион. Затова България, както и повечето страни от Източна Европа, защитават месните си продукти като храни с традиционно специфичен характер.

Поставя се акцент върху традиционния подход - начин на производство или състав на продукта, като това не е свързано с конкретен географски регион. България е на второ място по регистрирани храни с традиционно специфичен характер в ЕС, което е заслуга на експерти от МЗХ и на създаденото от членове на АМБ Сдружение за традиционни сурово сушени месни продукти. Тези продукти са с доказана история на производство през годините и са с висока хранителна стойност: “Луканка Панагюрска”, Роле “Трапезица”, филе „Елена“, Кайсерован врат „Тракия“, Пастърма говежда,  луканка “Троянска луканка” и “Суджук Търновски”. Единствено „Горнооряховски суджук“ е защитен като Защитено географско указание и това е първияг месен продукт, вписан в европейския регистър, разказва Диляна Попова.

Конкурентоспособност

Конкуренцията в сектора е много голяма - както между българските преработватели, така и от чуждестранните продукти на нашия пазар. Нашите месни продукти не са добре познати на европейския пазар и износът обикновено е насочен към места, в които живеят българи. За преработвателите няма достатъчно финансиране. И в предишния програмен период, и в следващия отново подпомагането за преработвателната индустрия е само по една интервенция - Г.2 Инвестиции за преработка на селскостопански продукти и Г.2.1 Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване на компонентите на околната среда.

Път към клиента

Добрите практики са свързани с високо качество, предоставяне на точна и ясна информация за състава на продукта, процеса на производство и произхода на суровините, създаване на силен бранд, който потребителите асоциират с качество и надеждност, реклама, която подчертава уникалността на продукта и историята на фирмата, онлайн присъствие: с уебсайт и активни профили в социални медии, където клиентите може да получават информация и да поръчват продукти. Успешните месопреработватели постигат баланс между качество, етика и добра комуникация с клиентите, за да изграждат трайни взаимоотношения и доверие. Лоши търговски практики, които влияят както върху потребителите, така и върху изрядните преработватели, са нелоялната конкуренция от сивия сектор, в информационното пространство се появяват неверни твърдения за състава на някои месни продукти.

Работната ръка и образованието

Кадрите са ахилесовата пета на бранша. Преработвателите изпитват недостиг и на работници, и на ръководни кадри. Има проблем със средните кадри. Специалностите „Техник технолог в хранително-вкусовата промишленост“ и „Оператор месо и месни продукти“ се изучават в професионалните гимназии, но след завършване на средното си образование тези млади хора не желаят да упражняват професията. В страната има само две професионални гимназии в София и в Плевен, в които има специализирани паралелки с направление месо и месни продукти, но и за тях няма желаещи. Инженер-технолозите завършват в Университета по хранителни технологии в Пловдив - тези висши кадри също не достигат за предприятията в страната.

Асоциацията опитва да подобри връзката между бизнеса и образованието. През 2019 г. инициира кампания „Дни на българското месо“, която се провежда по време на изложението Месомания, насочена към подрастващото поколение. Провеждат се специализирани презентации, състезания по транжиране, кулинарни конкурси, разпространяват се информационни материали с идеята професията да се популяризира. АМБ търси устойчиво партньорство между бизнеса и образователната сфера. „Надяваме се, че чрез нашите усилия ще успеем не само да повишим знанията и осведомеността относно месната индустрия, но и да вдъхновим младото поколение да се запознае с възможностите за кариера в този сектор“, казва Диляна Попова. Тя уточнява, че недостигът на работна ръка в България все повече налага да се внасят работници от трети страни, сред които Узбекистан, Индия, Непал, Пакистан, Казахстан. Работодателите, които искат да внасят работници, се сблъскват с доста проблеми - твърде бюрократична процедура, скъп процес, огромна регулаторна тежест.

Единството дава бизнес предимства

Повече от 30 години Асоциация на месопреработвателите в България (АМБ) обединява фирмите от месната индустрия, като представлява и защитава законовите и професионалните интереси на бранша. Асоциацията е преминала през различни етапи в своето развитие – от ентусиазма на учредителите през 1994 г., разочарования, кризи, регулации,  нелоялна конкуренция. През всички тези години АМБ предоставя актуална информация и консултации на своите членове по отношение на законовите изисквания, иновации, технологии и новини от бранша, което е важно за успешното функциониране на фирмите. Организира семинари, обучения, кръгли маси, които повишават квалификацията на работната сила в сектора. Работи се върху утвърждаването на стандарти за качество и безопасност в производството на месни продукти, което подобрява доверието на потребителите. Преди 31 г. АМБ създаде „Месомания“ и го превърна в най-голямото специализирано изложение за месо и месни продукти в България, което предоставя възможност за установяване на контакти с потенциални купувачи и партньори, сред които търговци, дистрибутори, вносители, доставчици и представители на ХоРеКа сектора.

„Обединени имаме по-силен глас пред институциите и по-големи възможности да влияем върху политиките в областта на месната индустрия с мотивирани становища, да участваме в работни групи и консултативни съвети. Така сме по-конкурентоспособни, независимо че членовете ни са конкуренти помежду си, заедно те имат шанс да се справят по-ефективно с предизвикателствата.“, обяснява Диляна Попова, изпълнителен директор на АМБ.

 

Постижения на АМБ

• След отпадане на българските държавни стандарти, АМБ са първите, които съвместно с БАБХ, МЗХ и МЗ разработиха утвърдени стандарти „Стара планина“ за 25 месни продукта, включително стандарти за 5 продукта с ниско съдържание на мазнини и намалено съдържание на натриев хлорид.
• За да запази традиционните български сурово-сушени месни продукти, със своите специалисти съдейства на Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“ да защити в ЕС седем продукта като храна с традиционно специфичен характер и се нареди на второ място след Полша по брой защитени продукти.
• През октомври 2024 г. във Варшава по време на годишната среща на членовете на Съюза на търговците на живи животни и месо (UECBV) представителите на фермерите, животновъдите, месопреработвателите и учените обявяват 6 юни за Световен ден на месото. 

Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.