Инвестициите не идват с насърчаване за обща сметка

Икономическото министерство публикува проект за изменение на Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите (ППЗНИ). Основните предложения за промени включват както по-облекчени процедури за сертифициране на инвестиционни проекти, така и снижаване на критериите за получаване на държавна помощ.

Една от промените (чл. 67) предвижда инвеститорът да може да си възстанови част от разходите за обучение на служителите си за сметка на държавата, ако обучението включва поне 30 души, а в действащото законодателство изискването е за 50 души. Всъщност през годините това се е случвало един единствен път, когато през 2010 г. държавата дава 1 637 440 лв. на „Луфтханза техник София” ООД за възстановяване на 25% от разходите за обучение на 327 специалисти. Разходите за обучение на тези служители са над 6,5 млн. лв. или по 20 030 лв. на човек (от които държавата е платила по 5 хиляди лв. на един обучен).

Първо, данните на НСИ за 2010 г., показват, че фирмите са плащали средно по 236 лв. за обучение за придобиване на професионална квалификация, което е 85 пъти по-малко от насърченото от държавата обучение. Все пак, ако едно обучение, платено от държавата, струва толкова много, при намаляването на изискването за брой обучени колко допълнителни средства трябва да се предвидят и колко фирми биха се подпомогнали?

Второ, до 2014 г. държавните пари по финансовите мерки в Закона се дават основно за финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура (всъщност единственото изключение е въпросното обучение). През 2014 г. в закона се правят изменения, които позволяват отпускането на средства за възстановяване на осигуровки, направени от инвеститора. В резултат на тази промяна седем от осемте инвеститора, получили държавна помощ през годината, се ползват именно от тази преференция. Става въпрос за 1,4 млн. лв. или над 93% от отпуснатата помощ по ЗНИ. Допълнително, инвеститорите, които инвестират в общини с безработица, която е над 25% по-висока от средната, не плащат корпоративен данък (чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане).

Трето, очевидно няма интерес към тази мярка (може би процедурата е сложна, скъпа и бавна) и пет години продължава да няма нито едно обучение, съфинансирано от държавата по ЗНИ.  За съжаление към проекта за изменение липсват мотиви и няма как да се разбере какво цели министерството с намаляване на прага на участниците в обучението, колко фирми иска да подпомогне по този начин и колко би струвало това.

Друга промяна (чл. 64) пък цели да намали изискването за заетост за получаване на сертификат за приоритетен инвестиционен проект от 200 на 150 души. От 2004 г. досега са сертифицирани близо 200 инвеститори, които са създали заетост на близо 60 хиляди души или 2,6% от заетите в страната. От сертифицираните инвестиции 72 разкриват над 200 работни места, а само две са с подобен сертификат (Ваканционно-развлекателен комплекс „Св. София” от 2014 г. и „Производство на стъкло и стъклени изделия” на „Тракия Глас България” ЕАД от 2012 г.). Дали тогава намаленото с 50 човека изискване ще увеличи приоритетните за държавата инвестиции? Вероятно не, но подобна промяна би навредила на икономиката, тъй като нарочените за приоритетни проекти се ползват от доста спорни преференции. Така например, освен подпомагането с насърчителните мерки за клас А, инвеститорите със сертификат за приоритетен инвестиционни проекти могат да се възползват от безвъзмездна финансова помощ в някои икономически дейности и имат право на ползване или на собственост върху недвижими имоти по цени по-ниски от пазарните. Подобна практика е абсолютно недопустима, особено при вече доказаните злоупотреби и случаи на корупция при управлението на държавното и общинското имущество.

Като цяло и двата снижени критерия за получаване на подкрепа от държавата може би няма действително да насърчат повече инвестиции. Промените за опростените процедури при кандидатстване за сертификат (например, отпадане на изискването едни и същи документи да се предоставят на различните институции) пък са стъпка в положителна посока, защото повече инвеститори ще получат по-бързо и ефективно административно обслужване.  Остава въпросът защо е нужно инвеститорите да са сертифицирани, за да получават по-бързо и по-ефективно административно обслужване. Инвестициите няма да дойдат със спорадичното подпомагане на шепа ”избрани”, а с по-благоприятна бизнес среда за всички.

Проблемите са ясни. Остава решенията да бъдат приложени. ИПИ от години предлага конкретни мерки за подобряване на бизнес средата, а от тази година започна нова публична кампания – „Бизнес без препятствия”, чиято цел е да подобри средата за правене на бизнес. Една част от предложенията са логично продължение на реформите от последните години. Други са нови и допълнително ще облекчат работата на предприемачите и привлекат инвестиции.