„Искаме да оставим следа“: „Симоботикс“ и първият български автономен мобилен робот
Производството ще бъде в Мизия, а компанията вече работи и по своето второ решение
© ECONOMIC.BG / Симоботикс
Иновации в една от най-бурно развиващите се сфери в света днес – роботиката. Създадени в България и целящи чрез нестандартен бизнес модел да демократизират достъпа до технологията. И примесени с щипка история, между редовете на която се прокрадва дори името на Хенри Форд. Така накратко може да се опише първият български автономен мобилен робот – наречен МИТО и създаден от стартъпа „Симоботикс“.
Роботът е дело на д-р инж. Георги Георгиев, познат и като основател на друга фирма за роботика – „Гига Аутомата“, която стои зад първия български колаборативен робот Анимото.
Що се отнася до МИТО, основният екип от разработчици се състои от шестима души, а в направата на машината косвено са участвали около 60 човека. В момента се сглобяват първите бройки, а през 2025 г. се очаква да започне серийно производство.
Възходът на мобилната роботика
На пазара в момента са по-познати автоматизираните роботи, които са само донякъде самостоятелни в движението си. За да стигат от точка А до точка Б, те се водят по специално поставени магнитни ленти на пода, баркод лепенки по стените или рефлектори, които им помагат да разпознават обектите в помещението.
Но когато се появи някакво препятствие пред един автоматизиран робот, той не може да продължи сам“, обяснява инж. Георгиев пред Economic.bg.
Новата тенденция в роботиката са автономните машини (AMR от Autonomous Mobile Robots). Всъщност учените работят върху технологиите за автономна мобилност от 40-те години на миналия век, но AMR стават търговски жизнеспособни едва през последните 10 – 15 години. Това се случва благодарение на усъвършенстваните изчислителни мощности и бързото развитие на сензорните, оптичните и аналитичните технологии, които позволяват на роботите да се свързват в реално време със заобикалящата среда.
Автономните работи първо сканират мястото, където ще оперират, фиксират пунктовете за работа и след това сами намират пътя си. А ако има препятствия пред тях, просто ги заобикалят – „сами намират най-краткия и безопасен за тях и за околните маршрут“.
А ние презентираме изцяло нов клас мобилни роботи“, посочва Георги Георгиев и допълва, че ги наричат „многоцелеви“.
Със своя МИТО „Симоботикс“ навлиза в една изключително перспективна ниша. Конкретно в Европа пазарът на автономни мобилни роботи се оценява на близо 530 милиона щатски долара през 2022 г. и се очаква да надхвърли 3.3 милиарда до 2030 г., по данни в Business Market Insights.
Иновации и демократизация
Обикновено мобилните роботи изпълняват една определена функция – ако са платформа, трябва да могат да носят кашони или кутии например, а ако са виличини, носят палета. В последно време се появиха и платформи, върху които се поставят роботизирани ръце.
МИТО от своя страна съчетава всички тези функции. Като в зависимост от нуждите той може да бъде снабден с повдигащи вилици, повдигаща или стационарна платформа, стелаж, ролков конвейер, допълнителна роботизирана ръка. Също така платформата може да работи самостоятелно или заедно с няколко робота в група.
Подобна мобилна платформа лесно може да бъде внедрена за нуждите на електронната търговия. Представете си, че пускате вашата заявка през е-магазин, тя влиза в складовата ERP системата, оттам се подава задача за изпълнение на мобилния робот, той отива до стелажа, а роботизирана ръка избира съответните продукти.
Благодарение на различните си модулни приложения и допълнителните си аксесоари МИТО може да служи не само да транспортира товари, но и да извършва други дейности – включително да се трансформира в конвейр и да елиминира необходимостта от монтиране на тежки поточни линии. Други популярни приложения са палетизиране и депалетизиране за складови и производствени нужди.
С МИТО стартъпът „Симоботикс“ цели да създаде универсално решение. Защото, както обяснява инж. Георги Георгиев, поради липсата на такова досега клиентите често е трябвало да инвестират в роботи на различни производители, което оскъпява и усложнява процеса.
Ние се стремим да консолидираме решението в една платформа, в една екосистема.“
Благодарение на модулната структура, подобно на Apple Store, тя ще позволява на други компании да разработват свои приложения и да ги продават като отделни продукти.
В МИТО има внедрен на няколко нива и изкуствен интелект (AI). „Нашата технология използва технологии с изкуствен интелект, машинно зрение, за да разпознава различни модели палета, дори и при промяна на позицията им“, дава пример Георги Георгиев. AI помага и за подсигуряване на безопасността, включително за избягване на препятствия.
Голямата цел на „Симоботикс“ е да демократизира достъпа до мобилните роботи и да се даде възможност на по-малките фирми да се оборудват и така да повишат конкурентоспособността си.
Бизнес моделът
Едно от основните предимства на „Симоботикс“ е в цената на техния робот, като базовата е 14 800 евро. По думите на д-р Георгиев наличните алтернативи на пазара варират от няколко десетки хиляди до над 100 хиляди евро. Той е категоричен, че тази на МИТО не е по-ниска за сметка на качеството, а е продиктуваната от по-специфичния бизнес модел на компанията.
Обикновено клиентите получават отстъпка прогресивно с по-голямото закупено количество. При нас в допълнение – получаваш най-добрата цена за първия закупен брой, защото искаме да демократизираме технологията. Да позволим дори на малки компании да имат достъп до тази технология и решение.“
С други думи, първоначалната инвестиция е минимална. „Мотивът на другите компании да продават повече, а нашият е да запознаем бизнеса с технологията и той сам да се убеди, че тя води до повишаване на конкурентоспособността му. Затова целта ни е да накараме хората да направят първата стъпка. В момента, в който те се запознаят и убедят в предимствата, сами бъдат мотивирани за мултиплициране на парка от мобилни роботи“, смята Георги Георгиев.
За български компании преференциалната цена за първия брой мобилен робот остава перманентна независимо от количеството.
Все пак сме българска компания и искаме да оставим следа тук, като спомогнем за повишаването на конкурентноспособността в страната максимално.“
Където е текло, пак ще тече
„Симоботикс“ е базирана в град Мизия, врачанско. През 19 век в този регион е основана и емблематичната коларска фабрика на предприемача Мито Орозов. Дейността ѝ е толкова значима за времето си, че нарежда България сред водещите производители на карети и файтони. Привлича дори интереса на самия Хенри Форд, който имал планове за съвместна дейност с българина, а след смъртта му изпратил лично писмо до семейството на индустриалеца, в което подчертава огромния му професионализъм.
В чест на Орозов и за да напомни за българските постижения в индустрията, „Симоботикс“ кръщава първия си мобилен робот на негово име – МИТО.
Производството на „Симоботикс“ ще бъде позиционирано в Мизия, като все още не е ясно дали ще ползва външни мощности или ще изгради собствена база. Към днешна дата вече се сглобяват първите бройки за клиенти. На този етап капацитетът за серийно производство, което ще стартира догодина, е за 100 – 200 бройки годишно.
Основните целеви пазари на първо време са страните в региона на Балканите и Европа, a на следващ етап ще бъдат включени САЩ и Азия. „Ние имаме ясен план как да се развиваме стъпка по стъпка и би било рисково да започнем с по-големи стъпки, отколкото може да си позволим. Затова първо предпочитаме да сме фокусирани на локалните пазари и след това да се развиваме прогресивно“, посочва Георги Георгиев.
Пред Еconomic.bg инж. Георгиев сподели, че „Симоботикс“ вече работи по втори автономен мобилен робот. Той обаче ще е за сервизни нужди и по-бюджетен.
За пазари като Балканите и Азия или за по-малки фирми е относително предизвикателство да си купиш няколко робота като МИТО, същевременно някои приложения не изискват висок клас машина. Затова в момента създаваме по-малко решение, което е значително по-бюджетно и с още по-достъпен софтуер, което ще може да се използва навсякъде, включително в търговски центрове и магазини, обществени сгради, промишлени съоръжения, малки производствени цехове и складове и прочие.“