История на сандвича

Сандвичът е едно от нещата, които най-много обичаме да похапваме. Американците правят важно разграничение между сандвич, хамбургер и хотдог, като за всеки от тях има отделен празник. Така Денят на хамбургера е на 28 юли, Денят на хотдога - 23 юни, а в началото на този месец - на 3 ноември, е Денят на сандвича.

Любопитно е да се проследи историята на тази любима на мнозина храна. Първите сведения ни насочва към Хилел Старши през I в. пр.Хр., който бил прочут еврейски равин. Негова била идеята да сложи смес от натрошени ядки, настъргана ябълка и подправки между две тънки еврейски питки, които след това натопил във вино. 

Други обаче смятат, че историята на сандвича е тръгнала от монголския владетел Чингиз Хан през XII век, пише "Труд". Тук стигаме и до прабългарите. При дългите конни преходи от старата родина към земите на юг от Дунав, войните на Аспарух няма как да са спирали за дълго на трапеза. Затова най-вероятно са хапвали в движение - с едната ръка са държели юздите, а в другата - комат от лимец, намазан с мас.

За първи път сандвичът е бил официално наречен така по време на Просвещението през 1762 г. Английският историк Едуард Гибън описва как лондонски консерватори се събирали в известния клуб The Cocoa Tree, хапвали сандвичи, пиели пунш и говорели за бизнес и политика.

Наименованието "сандвич" се свързва с Джон Монтегю, който бил граф на Сандвич, историческо градче в Югоизточна Англия. Той бил силно запален по игрите на карти и нямал време да става да се храни. Затова нареждал на слугите си да му приготвят препечени филии с говеждо месо между тях.

В Америка сандвичът е въведен от англичанката Елизабет Лесли. През 1850 г. Тя издава кулинарната книга „Напътствия за готвенето“ тя дава следната рецепта: Вземете две тънки филийки хляб. Намажете ги с масло, а при желание - и с горчица. Сложете между тях тънко нарязана шунка и сервирайте като лек обяд.“

За тази специална храна Ото Роведер патентова машина, която да реже хляба на филийки според предпочитаната от клиента дебелина.