IT бизнесът отново видя зла мащеха в лицето на държавата

Необмислен и популистки ход, който показва как IT специалистите постоянно биват „наказвани“ с високи данъци и осигуровки. Така накратко звучи позицията на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) относно подновения дебат за вдигането на максималния осигурителен доход. Сред най-засегнатите от подобно увеличение ще са именно заетите в технологичния сектор, в който заплатите са сред най-високите в страната.

В момента максималният осигурителен доход е 3000 лв., като той бе повишен до това ниво през януари 2019 г. от правителството на ГЕРБ. Впоследствие се заговори за ново увеличение до 3200, а сега служебният министър на финансите обяви, че по настояване на синдикатите се обсъжда праг от 3600 лв. Темата върви ръка за ръка с тази за ръста на минималната работна заплата, срещу което възразява общо-взето целият частен сектор, докато профсъюзите изтъкват инфлацията и направените по време на пандемията отстъпки в тяхна помощ.

Това за пореден път се случва под натиска на синдикатите, които не представляват браншове с висока добавена стойност и без никакъв диалог с високотехнологичния бизнес, чийто служители ще бъдат най-пряко засегнати от подобен необмислен ход“, се посочват в позицията на БАСКОМ.

От асоциацията изтъкват, че техният бранш не е представен в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Представителите на IT бизнеса опитаха да влязат в него чрез сформираната Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), която обаче не бе допусната заради правни неуредици.

Според бранша постоянните разговори за промяна на данъците са лош сигнал както за заетите, така и за чуждестранните инвеститори.

Подобни импровизирани действия лесно могат да подтикнат младите IT специалисти да напуснат страната, а български софтуерни компании да се преместят, например в Румъния, където секторът вече получи държавни гаранции за данъчно-осигурителна предвидимост.“

Стара песен на нов глас

Това е поредният опит за увеличаване на максималния осигурителен доход. Преди три години браншът направи всичко възможно, но не спря вдигането му до 3000 лв. Тогава председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров обясни пред Economic.bg защо такива действия са негативни за индустрията.

Критиците на подобни мерки изтъкват, че с тях държавата пречи на един от двигателите на икономиката си, като отблъсква потенциалните чужди инвестиции и увеличаването на броя на IT компаниите. Трудът на служителите в този бранш е неколкократно по-високо оценен, а приносът към БВП – по-голям (бел.р. – по изчисления на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. приносът към БВП през миналата година трябва да е малко под 4%, а през 2024 г. може да е към 6%).

Като цяло технологичният сектор се оказа едни от своеобразните печеливши по време на пандемията. Докато кризата удари силно икономиката като цяло, особено туризма и свързаните с него дейности, то IT продуктите и услугите се радваха на голямо търсене. През 2020 г. приходите на софтуерния бранш в България например растат с 10% на годишна база при 5.5% спад на икономиката като цяло, по данни на CBN Pannoff, Stoycheff & Co.

Софтуерният бранш оперира изцяло на светло и вместо това да се превръща в пример за останалите сектори в българската икономика, сме свидетели как продължават да се толерират чрез данъчни преференции непрозрачни браншове“, пишат в сегашната си позиция БАСКОМ.

Справка в данните на НСИ показва, че средните брутни заплати в сектора на информационните продукти и далекосъобщенията надхвърля 3700 лв. Подобна сума е недостижима за останалите икономически сектори, като най-близо са финансовите и застрахователни дейности, където обаче средното брутно възнаграждение е около 2300 лв.