Високите заплати в IT сектора може да прогонят инвеститорите

Максималният осигурителен доход в България официално скача на 3000 лв. от януари 2019 г. Как това ще рефлектира върху софтуерната индустрия според Вас?

– С една думичка - лошо. Това буквално е „данък успех“, който ще удари около 148 хил. души – не само от IT индустрията, а от всички онези експортно ориентирани сектори с висока добавена стойност, които всъщност помагат за ръста на БВП и които работят изцяло на светло. За "награда" ще бъдат натоварени с допълнителни данъци.

Проблем е и начинът, по който това се прави. Според програмата на правителството до 2021 г. не се предвиждаха никакви промени в данъците, а сега това се случва и то без консултации с бизнеса. Подобни действия пораждат притеснения сред чуждите фирми какво ще предстои в бъдеще и дали скоро няма да има нови изненади. Освен че ще трябва да предоговарят бюджетите си с компаниите майки, у тях се създава и усещането за несигурност. Много по-опасен от финансовата тежест е сигналът, който им се дава – че не се изпълняват поетите ангажименти, а данъците се променят от днес за утре без обяснение защо.

Смятате ли, че подобен ход може да изгони чуждите компании от България?

– Със сигурност може да ги разколебае да разширяват офисите си тук, а има много компании с такива планове. С подобни действия България може да се превърне в едно не толкова изгодно място за инвестиции. Да, ще се съберат малко пари отгоре, но потенциалните опасности са много повече и по-големи.

А ще даде ли това решение отражение върху пазара на труда – върху наемането на хора или размера на техните заплати?

– Не мисля. Както казах, проблемът е повече в имиджа на България като предвидима дестинация за инвестиции. Иначе от финансова гледна точка – да, разходът няма да е малък, но смятам, че индустрията ще се справи.

Бихте ли обяснили защо всъщност софтуерната индустрия е толкова важна за икономиката?

– Освен големият ѝ принос към БВП, който тази година вероятно ще достигне 3%, нареждайки я сред топ 5 на отраслите в страната, трябва да се разбере, че тя е и абсолютно структуроопределяща. На практика няма индустрия, която да е в състояние да продължи да се развива без софтуерната. Това важи и за сектори като земеделието или дори за шивашките цехове. Ако искаме да имаме високи заплати, трябва да имаме висока производителност, а тя ще дойде с автоматизация на процесите – тоест някой трябва да напише софтуера за това. Истината е, че ако софтуерната индустрия не порасне достатъчно бързо и в достатъчна степен, България няма да може да се дигитализира навреме. Свърши това време, в което страната можеше да е конкурентна заради нископлатения труд тук.

В тази връзка логиката, че софтуерната индустрия има проблем с кадрите не е докрай правилна. Аз бих казал, че всички други индустрии имат проблем с това, че на нея ѝ липсват кадри. Софтуерните компании са си добре сами по себе си, проблемът е, че ако те не успеят да се разширят достатъчно, няма да покрият нуждите на останалите за софтуер.

Опитахте ли да проведете диалог с управляващите за максималния осигурителен доход?

– Всички браншови организации, представляващи тези близо 150 хил. души, които ще бъдат засегнати от увеличаването на максималния осигурителен доход, изпращаха писма и анализи на ефекта. Имаше и разговори с депутати, споделящи мнението, че той не бива да се вдига, но в крайна сметка се случи.

Как си обяснявате липсата на чуваемост?

– Ами... Миналата седмица строителите излязоха на протест с камионите си на Цариградско шосе в София. Софтуерната индустрия не може да изкара нищо. Ние нямаме инструменти за изнудване, с които да заплашим обществения ред.

Има ли все пак управленски решения, които биха помогнали за ръста на индустрията?

– За да не сме изцяло черногледи, трябва да се отбележи, че от няколко години сме в активен диалог с Министерство на образованието относно промяната на обучителните програми и застъпването на информатиката по-отрано. Миналата година се въведе и професията „приложен програмист“, с каквато се излиза от някои училища след 12 клас, давайки се шанс на младите да влязат веднага на пазара на труда. Добър сигнал е и откритата тази година в Бургас профилирана гимназия, с която училищата по информационни технологии стават общо три в страната.

Кои са стъпките, които според Вас трябва да бъдат предприети?

– Две са посоките и едната е образованието, резултатите от което обаче изискват повече време. Втората, която може да се случи много по-бързо, са Сините карти. Миналата година направихме малък пробив с удължаването на действието им от една на четири години. Те обаче все още не са привлекателни, защото като цяло не са измислени добре. Например, давайки ги на хора с опит, не е предвидено, че тези специалисти често са семейни, а близките им остават без статут тук. Ако пък им се роди дете докато са в България, то става персона нон грата, без възможност да тръгне на детска градина или училище.

А привлекателна ли е всъщност България като място за работа за тези хора?

– България всъщност е много привлекателно място за страните от региона, тъй като сме в ЕС и сме станали много по-подредена държава за тези десетина години. Заплатите в сектора са високи и даващи стандарт на живот, съизмерим с този в Германия и Великобритания. А предвид демографската криза, всичко това трябва да бъде промотирано. Един от страховете е, че Сините карти ще се дадат на чужденци, които ще вземат работните места на българите. Това няма как да стане, тъй като тези работни места така или иначе няма кой да ги вземе в момента.

В дългосрочен план как този инструмент ще помогне за разрешаването на проблема с кадрите?

– Идеята е, че тези, които се обучават сега, един ден ще излязат като младши специалисти. Но за да натрупат знания, те трябва да се прикачат към някой опитен. Това може да стане чрез вземането наготово на хора отвън. Така нашите млади специалисти ще могат да израснат. Това е индустрия, която зависи изцяло от човешкия капитал: имаш ли хора, можеш да правиш нещо, нямаш ли – не можеш нищо.

„Кражбата“ на кадри като че ли стана много популярна практика сред IT фирмите у нас.

– Да, защото всеки търси старши специалисти. Но за да се появят те, трябва да има достатъчно младши, а за тази цел трябва да се промени начинът на мислене по отношение на развитието на кадрите. Според мен между 10-15% от работната сила на всяка компания, не само по отношение на програмистите, трябва да е съставена от начинаещи. Само така ще имаме устойчив модел на развитие. Ние например основахме академията „ИТ таланти“, в която обучаваме програмисти безплатно. Работим с около 80 партньори, които наемат младши специалисти от завършилите я. 100% от програмистите в Imperia Online са обучени от нас и нямаме нито един привлечен отвън.

Смятате ли, че индустрията ще продължи да расте въпреки проблемите?

– Да, но с ограничен ръст. Въпреки проблемите индустрията успява да реализира между 13-20% ръст всяка година за последното десетилетие. Представете си, ако ги нямаше тези бариери, България би могла да се промени за 4-5 години и истински да отскочи в стандарта на живот сред всички. С 30 000 души ние произвеждаме около 3% от БВП, ами ако сме 100 000? Тогава и БВП ще расте.

Проблемът е, че поради глада на кадри и тяхното крадене, започваме да ставаме неконкурентоспособни спрямо други дестинации в региона. Заплатите достигат нива, които малко по малко започват да ни поставят в неизгодна позиция, което в средносрочен план може да заплаши индустрията.

Високите заплати често са повод за хвалби. Защо всъщност могат да се окажат проблем?

– Те започват да стават твърде високи. Това може да провокира чуждите компании, отворили дружества тук, да се преместят другаде, където да плащат по-ниски възнаграждения. Липсата на достатъчно кадри, които пък са прекалено скъпи, може да доведе до изтегляне на инвеститори от българския пазар.

Кое е онова, което все пак продължава да ги задържа тук?

– Това, че имаме специалисти на много високо ниво, които правят много сложни неща. Например целия софтуер на цялата гама на Mercedes е писан тук в София от крилото на Visteon. Това е пример за световно доверие, а не е единствен. Едно от трите развойни звена на VMware в света е също тук. Това доказва, че на нашите инженери се има голямо доверие. Имаме традиции от десетилетия. Другите в региона тепърва се опитват да ни настигат и ние трябва да се възползваме от тази преднина. Имаме природа и е нормално да залагаме на туризма, но най-непреходното нещо е човешкият капитал, който създава с въображението си от нищо нещо, без нужда от инфраструктура.

Какви цели си поставяте като председател на БАСКОМ?

– Наред с развитието на софтуерната индустрия като цяло – чрез такива неща като подобряването на образованието и на възможностите за труд и кариера тук – има и нещо по-конкретно. Става дума за инициативата „ЗАвръщането“, която е фокусирана върху това да привлече избягалите българи обратно тук, показвайки им че България е място, където човек вече може да има кариера като в западните държави. Ние не успяваме да се рекламираме ефективно, а нещата са се променили много за последните 10-15 години.

Що се отнася до Вашата компания Imperia Online, през 2018 г. тя бе придобита от шведската група Stillfront. Как се решихте на тази стъпка след 13 години на пазара? И какво предстои сега?

– Правейки бизнес, човек трябва да се ориентира към пазарите и обстановката, а днес нещата са доста по-различни от времето, когато стартирахме. Затова направихме тази голяма стъпка и се присъединихме към Stillfront. Възможностите са големи, тъй като това е публична компания, търгувана на Nasdaq. Изградена е от полуавтономни гейм студиа в Европа и Америка и идеята е даде отвори нови хоризонти пред тях, стимулирайки партньорството помежду им. Най-важното е, че запазваме своята автономност във вземането на решения, тъй като и те искат от нас да продължим да работим така, както сме го правили досега.