Изказът на немалко медии е под всякаква критика

В интернет е пълно с речници менте, които могат да заблудят потребителите

Доц. д-р Татяна Александрова, ръководител на Секцията за съвременен български език в Института за български език при БАН:

Изказът на немалко медии е под всякаква критика

Снимка: goodreads.com

Енея Георгиева Автор: Енея Георгиева

Доц. д-р Татяна Александрова е ръководител на Секцията за съвременен български език в Института за български език при БАН. Работи в областта на граматиката и историята на съвременния български книжовен език, езиковата култура и кодификацията на книжовните норми. Съавтор е на Официалния правописен речник на българския език, издание на ИБЕ при БАН.

- Доц. д-р Александрова, за кои думи Службата за езикови справки към БАН получи най-много запитвания по време на пандемията от коронавирус?

- Често ни питат как се пише коронавирус – слято, полуслято или разделно. Също и как се пишат словосъчетания с абревиатурата КОВИД: КОВИД отделение, КОВИД криза и др.

Разбираемо е, че зачестиха въпросите за значение да думи от областта на медицината и здравеопазването. Например каква е разликата между думите епидемичен и епидемологичен; здравен и здравословен и др. Активизира се и словотворчеството под карантина. Няколко глагола се конкурираха за изразяване на значението „поставям под карантина“: карантинирам, карантизирам и карантинизирам, но вече се установи глаголът карантинирам.

Във връзка със здравната криза широка употреба получи изразът световна пандемия. Той е тавтологичен, защото сама по себе си думата пандемия означава „епидемия, която е разпространена в много страни“. Така често използваната в последно време дума толтакса също съдържа тавтология, защото заетият от английски елемент тол (англ. toll) означава „пътна такса“.

- Добре позната ли е възможността за езикови консултации дигитално и колко запитвания получавате на годишна база?

- В Службата за езикови консултации постъпват годишно около 6 000 – 6 500 запитвания по телефона, по имейла, чрез контактната форма на справочника „Езикови справки по интернет“ и на страницата ни във Facebook. Като се изработват и експертизи по искане на институции и обществени организации.

В интернет битуват сайтове, които използват информацията от правописния речник, за да дават езикови справки, но понякога я интерпретират неправилно. Пълно е и с речници менте, които могат да заблудят потребителите.

Хората, за които владеенето на книжовните норми е важно, търсят начини да се справят със затрудненията и колебанията, които изпитват при прилагането им. Преди всичко те търсят надеждна информация – това е Официалният правописен речник, издание на Института за български език при БАН, който е упълномощен да следи писмената практика и да внася промени в правописа. Хората имат възможност да се свържат и със Службата за езикови консултации, където могат да получат съвет от езиковеди, специалисти по книжовен език.

Имаме разработен проект и за онлайн правописен речник и платформа за езикови ресурси и очакваме държавата да подпомогне финансово реализирането на този изключително важен за обществото проект.

- Колко време Ви отнема да дадете отговор на запитване и има ли такива казуси, които изискват допълнително проучване?

- Голяма част от въпросите, които постъпват на Езикови справки, изискват анализ и вземане на решение. Да, понякога получаваме запитвания, които ни карат дни наред да правим справки и да подготвяме отговора. Това са най-хубавите въпроси за нас, защото ни помагат да осмислим кои са трудно решимите езикови проблеми на хората, как те разбират и прилагат правилата. Така, ако има неясни формулировки или непълноти, ние прецизираме правилата.

Друга група представляват въпросите за тълкуване смисъла на даден текст, когато информацията в него е противоречива и позволява двояко тълкуване. Обикновено потребителите се обръщат към нас с искане да се тълкува смисълът на нормативни текстове от типа на закони, наредби, договори, инструкции и др. под. Нерядко неправилната употреба на препинателни знаци предизвиква неяснота и объркване. Известно е, че пунктуацията представлява стройна система от правила, която подпомага правилното разбиране на писмения текст. Тяхното нарушаване води до замъгляване на смисъла.

С подобни въпроси обикновено към нас се обръщат юристи, които ежедневно боравят с нормативни текстове, редактори на законодателни текстове, които се сблъскват с некомпетентно и неграмотно написани закони, както и хора, които имат отношения с правосъдната система. Наскоро към нас се обърна гражданин, който се е натъкнал на предложение за изменение на Закона за чужденците, чрез което се предлага драстична промяна на дефиницията за понятието „чужденец“. Така съдържанието на правното понятие „чужденец“ излиза извън обхвата на установеното значение на думата „чужденец“, което би направило закона неефективен.

- Предимно представители на правната система ли се свързват с Вас или интересът на българите се простира и извън професионалните ангажименти?

- Потребителите на услугата “Езикова консултация” обхващат най-широк спектър – от българските преводачи в европейските институции и редакторите на „Държавен вестник“ − до гражданите, които се обаждат, не за да зададат въпрос, а да изкажат възмущението си от някои езикови изяви в публичната сфера или от навлизането на чужди думи в българския език. Мнозинството от българите се стреми да спазва книжовните норми. За повечето хора това не само носи престиж, но е и фактор за тяхното личностно и професионално развитие.

Търсещите езикова консултация далеч не са неграмотни хора − напротив, повечето от тях са много компетентни и се стремят да спазват правилата, но в своята дейност са се сблъскали с трудно решим казус. Непрекъснато се появяват и новости в езика, които изискват професионална оценка и коментар по отношение на уместност/неуместност или правилност/неправилност. Напоследък например по обясними причини в родните ни медии се използват много арабски имена, което поражда въпроси относно най-точното им предаване на кирилица.

Проведено наскоро мащабно изследване на езиковите нагласи на днешните българи показва, че езикът е посочен като най-важния елемент на националната идентичност на фона на останалите: герба, знамето, държавността, културните особености, религията, историческата памет.

- Какво е отношението на бизнеса към езиковите норми и получавате ли често запитвания от родните компании?

- Напоследък отчетливо се забелязва повишен интерес от страна на офис администратори, които се занимават с оформянето на документи − очевидно добрата езикова култура се осмисля като задължителен бонус към професионалните умения.

Според представително изследване на Агенцията по заетостта за потребностите на пазара на труда у нас, проведено през 2019 г., на първо място по важност сред ключовите компетентности работодателите посочват умението за общуване на роден език. Да се търсят работещи с „добър български“, е напълно логично, като се има предвид, че езикът е основен инструмент за придобиване на знания и универсално средство за предаване на информация.

Често ни търсят и работещи в сферата на рекламата. Това не е случайно, защото езиковата игра и съзнателното нарушаване на нормите с цел по-силно въздействие са основни инструменти при създаването на рекламния текст. Тази обратна връзка е много важна за нас като специалисти, които са отговорни за кодификацията на книжовните норми.

От правописа едни от най-честите въпроси са свързани със слято, полуслято и разделно писане, напр. бизнес форум или бизнесфорум, както и за пълен и кратък член, за употреба на главни и малки букви. Редица въпроси засягат граматични норми, които са в динамика: т.нар. бройна форма (пет стола, но 25 депутати), кого-форми, учтива форма и др. А по отношение на пунктуацията най-често се пита за употреба на запетая и на кавички.

Това са рутинните въпроси, на които специалистите от „Езикови справки“ не само отговаря как се пише, но и защо се пише така, т.е. нашите консултации имат и обучаваща функция. Така се затвърждават правилата и се повишава мотивацията на потребителите за тяхното спазване.

- Успяват ли медиите да бъдат пример за подражание, щом става въпрос за правопис и пунктуация?

- Отделните медии са много различни в това отношение. Тези, които наистина са отговорни, държат не само на съдържанието, но и на коректното оформяне на текстовете. За това се грижат редактори и коректори и добрите медии не се лишават от такива професионалисти. Тези медии изпълняват своята обществена функция не само като разпространяват обективна и проверена информация, но се явяват и в ролята на добрия пример по отношение на правописа и пунктуацията.

Известно е, че зрителното възприемане на думите и изреченията подпомага запомнянето на правилния вариант. Но има и немалко медии, които са под всякаква критика по отношение както на обективността на информацията, така и на самия изказ и придържане към правописните правила. Между другото, един от признаците, по които се разпознава фалшивата новина, е лошият правопис.

Но всичко това са само последици от много сериозни промени в ценностната система на българското общество. Отделни медии (или рубрики в медии) съзнателно се придържат към ниските езикови регистри, завладявайки по този начин аудиторията, на която това ѝ допада.

- Прави ли достатъчно българското образование, за да имат операторите на телефона за справки по отношение на правописа към БАН по-малко работа в бъдеще?

- В Службата за езикови справки работят не просто оператори, компетентни специалисти. Те са и автори на Официалния правописен речник. Той има нормативен характер и правилата, представени в него, са задължителни за публичното общуване. Образованието е най-важният фактор за овладяването на книжовните норми. Образованието на родителите също е в правопропорционална зависимост с езиковите умения на децата.

Международното изследване ПИЗА на функционалната грамотност на 15-годишните ученици показва, че колкото по-висок е жизненият стандарт на семейството, толкова по-добра е функционалната грамотност на учениците. Има статистически значима връзка между жизнения стандарт, трудовата заетост, образованието и езиковите умения.

Повече от 10 години у нас има държавни зрелостни изпити по български език и литература, което се отразява положително върху езиковите умения на зрелостниците, а оттам и на цялото общество. Изследването на езиковите нагласи на днешните българи показва, че младите и добре образовани хора имат активна позиция по проблемите на книжовния език, допускат по-малко грешки и осмислят грамотността като ценност. Обратното – хората с ниско образование по-често нямат мнение по въпросите на книжовния език и нивото на тяхната грамотност е по-ниско.

Има какво още да се направи в посока образователната система да осигури по-добра връзка между теоретични знания и практически умения. А потребители на услугата езиково консултиране ще има винаги и това е добре, защото книжовните норми са в динамика и в езика ни непрекъснато се появяват нови елементи, които се нуждаят от нормативна оценка.

- Кои са последните думи, които са включени или изпаднали от речниците и какво е довело до това?

- Българите сме особено чувствителни към чистотата на езика и навлизането на чужди думи. Това е проява на символната функция на езика като елемент на националната ни идентичност. Оценяваме отрицателно и проявите на агресия в езиковото поведение, използването на груби, вулгарни и нецензурни изрази и определено имаме позиция каква трябва да бъде речта на хората, които участват в публичното общуване – журналисти, експерти, политици, управляващи.

Българският език непрекъснато се обновява и обогатява с нови думи. Благодарение на своята адаптивност той се развива нормално и обслужва успешно всички сфери на комуникация. А за новите думи информация трябва да търсим в тълковните и в правописните речници, които периодично се обновяват. Разбира се, няма как най-новите думи да влязат веднага в речниците.

Коментари: 0