Г-20 разочарова с „полумерки вместо конкретни дела“ за климата

Някои ръководители на страни членки на Г-20, напускайки срещата в Рим, определиха тазгодишното събитие като „успех“. Мнозина обаче, включително ръководителите на ООН, САЩ и Великобритания, смятат, че тя не е изпълнила очакванията за климатичните промени, информира ДПА.

В съвместната декларация след срещата нямаше нито целева дата за постигане на въглероден неутралитет, нито за прекратяването на производството на електроенергия от въглища.

Целта за нетни нулеви емисии в окончателното комюнике на Г-20, публикувано от италианското правителство, подсказва само, че това тя ще бъде постигната „до или около средата на века“. В изявлението се посочва, че ще се избегне изграждането на нов въглищен капацитет и с оглед на националните обстоятелства ще се гони спазването на сроковете, заложени в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.

Въпреки че приветствам повторното ангажиране на Г-20 към глобалните решения, напускам Рим с неизпълнени надежди – ала поне те не са погребани“, написа в Twitter генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

„Напред към COP26“, добави той, имайки предвид голямата среща за климата под егидата на ООН, която бе открита вчера в шотландския град Глазгоу.

Президентът на САЩ Джо Байдън обвини Китай и Русия за неясната формулировка в заключенията на срещата на Г-20, като подчерта, че те двете по същество не са се изявили с никакви ангажименти за справяне с климатичните промени.

Има причина хората да бъдат разочаровани от това. Аз самият го намерих за разочароващо“, изтъкна Байдън.

Активистите се надяваха страните от Г-20 – отговорни както за огромна част от световния БВП, така и за 80% от глобалните емисии на парникови газове – да дадат силен ангажимент за климата и така да зададат тона за COP26. След края на срещата те са по-скоро вбесени.

Йорн Калински от Oxfam коментира, че липсата на ангажираност го е оставила безмълвен.

Ние се насочваме към глобално затопляне от 2,7 градуса по Целзий и катастрофално развитие на климатичната криза. Нерешителността и разединението, показани тук, заплашват да изгорят нашата планета“, подчерта той.

Китай, който е несъмнено най-големият замърсител с парникови газове, потвърди целите си да остави емисиите си да се увеличават до 2030 г. и да постигне въглеродна неутралност до 2060 г., като президентът Си Цзинпин призова богатите страни първо да “дадат пример“. Русия пое подобен ангажимент за нетни нулеви емисии до 2060 г.

Индия, четвъртият по големина замърсител след Китай, САЩ и ЕС, също отказва да поеме ангажимент за нетни нулеви емисии, индикирайки, че отговорността е на по-богатите страни. Освен това според правителството е много по-важно да бъде създадена конкретна пътна карта за постигането на заложените цели.

Германия и Европейският съюз обаче също не желаят „да платят справедливия си дял“, отбеляза експертът по климата на Oxfam Ян Ковалциг.

„Голям проблем в международната политика в областта на климата е, че индустриализираните страни не са готови да допринесат справедливо за защитата на климата в световен мащаб на база на тяхната историческа отговорност за причиняването на кризата и икономическата си сила“, коментира той.

Според съществуващите национални планове за действие емисиите ще се увеличат с 16% до 2030 г., въпреки че ще е необходимо намаление от 45%, за да се ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса, както беше договорено в Париж.

Стигнахме до точка, в която вече не можем да преговаряме за климата“, отбеляза Фридерике Рьодер от Global Citizen. Рим видя „полумерки вместо конкретни дела“, оплака се той.

Британският премиер Борис Джонсън каза, че COP26 трябва да отиде много по-далеч, отколкото страните от Г-20 са могли да го направят.

„Само 12 членки на Г-20 се ангажират да достигнат нетна нула до 2050 г. или по-рано; едва половината от нас представиха подобрени планове за това как ще намалим въглеродните емисии след срещата в Париж през 2015 г. Също така не успяхме да изпълним ангажиментите си да предоставяме 100 млрд. долара годишно в подкрепа на развиващите се страни да растат по чист и устойчив начин“, изтъкна Джонсън.

Някои лидери на срещата все пак приветстваха заключенията от нея.

Тази среща беше успешна“, увери министър-председателят на Италия Марио Драги, като подчерта ангажимента към целта на Г-20 за климата от максимум 1.5 градуса повишаване на температурата.

Заключенията на срещата бяха „добър сигнал“ за световната климатична конференция в Глазгоу, посочи германският канцлер Ангела Меркел, отбелязвайки връщането на САЩ към климатичния консенсус при управлението на президента Джо Байдън.

Самата Меркел получи топли прощални овации и букет цветя от другите лидери на Г-20 на последната ѝ такава среща.

Освен климатичната криза, пандемията от коронавирус и глобалната данъчна реформа, също бяха в дневния ред по време на двудневната среща.

Италия, тазгодишната страна домакин на Г-20, бе една от най-силно засегнатите страни от COVID-19 в Европа миналата година.

Организации за развитие обаче също разкритикуваха групата, че не е взела конкретни решения и по отношение на пандемията.

„Целта за постигане на глобален процент на ваксинирани от 40% до края на годината беше „илюзорна“, отбеляза Фиона Уелендал от World Vision.

По отношение на данъците страните призоваха за бързо развитие на необходимите регулации и инструменти за минимална глобална данъчна ставка. Целта е да се гарантира, че реформата може да влезе в сила през 2023 г.