Япония създава „водородно общество“

„Зелената“ страна търси алтернатива на изкопаемите горива, като привлича интерес и инвестиции от цял ​​свят

Япония създава „водородно общество“

Снимка: FH2R/Twitter

1184 ~ 3 мин. четене
Таня Германова Автор: Таня Германова

В град Кобе водородът произвежда топлина и електричество за болница, спортен център и влакове – и това е част от прехода на Япония към т.нар. „водородно общество“. Страната бе първата в света, която изготви водородна стратегия през 2017 г., чиято цел е да намали емисиите на парникови газове с 46% до 2030 г. и да постигне въглероден неутралитет до 2050 г.

Производство на зелен водород

В изследавателското поле за водородна енергия на Fukushima Hydrogen Energy Research Field (FH2R) се произвежда „зелен водород".

„Това е едно от най-големите съоръжения от този тип в света. Тук ние изследваме производството на водород – без емисии въглероден диоксид, доколкото е възможно, като използваме най-добре възобновяемата енергия“, обяснява Охира Ейджи, генерален директор на Службата за горивни клетки и водородни технологии, NEDO.

За производството на „зелен водород" се използва техника, чрез която електричеството от възобновяеми източници се употребява за електролиза на водата, разделяйки кислорода и водорода, без да отделя въглероден диоксид. Водородът се използва както в превозните средства с горивни клетки, така и в домовете вече повече от десетилетие, но може да играе все по-голяма роля във всеки бъдещ енергиен микс.

За да се постигне въглеродна неутралност, водородът ще се използва не само в производството на електроенергия, но и като гориво в автомобили и промишлени предприятия, вместо въглеродно гориво“, каза още Ейджи.

„За да използваме водорода като редовен енергиен източник, е важно да намалим разходите. В Япония сме си поставили цел за в бъдеще, например през 2050 г., да направим цената на водорода приблизително същата като на изкопаемите горива, които използваме днес", обясни той.

Един от начините за намаляване на цената е увеличаването на производството в чужбина, тоест водородът да бъде достъпен за внос.

„Вярваме, че намаляването на цената може да стане чрез различни подходи. Например чрез въвеждане на по-ефективни технологии и генериране на икономии от мащаба. Също така е важно да се създаде широко търсене на водород. Няма как обаче да не се намали цената и разходите за електроенергия от възобновяеми енергийни източници", казва Охира Ейджи.

Веригата за доставки на водород

Веригата за доставка в Кобе е базирана на водород, произведен в Австралия и след това изпратен до Япония. 

Индустриалният концерн Kawasaki Heavy Industries бе първият, който организира морския транспорт на водород, който се охлажда до температура от -253 °C и се доставя до потребителя във втечнен вид. Корабът за пренос на течен водород Suiso Frontier пренася товар от Австралия до Япония през 16 дни. 

„Масовият транспорт на водород по море е на път да започне. LNG, или природният газ, стана широко разпространен в Япония, благодарение на масовия морски транспорт”, обяснява Нишимура Мотохико, изпълнителен директор на Kawasaki Heavy Industries.

По същия начин, за да може да се използва втечнен водород в островна държава като Япония или в много други градове в Азия, е важно да се разработи водороден носител за практическа употреба и след това да се разработи търговски кораб, който е повече от 100 пъти по-голям от Suiso Frontier", добавя той.

Освен това се разработва и друг компонент на терминала за втечнен водород – специализирано складово съоръжение. „Резервоарът, който се намира тук, е вторият по големина в света. Но когато става въпрос за редовен транспорт, имате нужда от резервоар, който е 20 пъти по-голям от този. Сега разработваме цилиндричен резервоар с плоско дъно вместо сферичен – подобен на този, който се използва за транспортиране на втечнен природен газ. Използвайки такива резервоари, ще намалим разходите", казва Мотохико Нишимура.

„Въвеждането на водород се превърна в належащо решение за глобалното затопляне и ние чувстваме тежестта на нашата отговорност“, обобщава Мотохико.

Подкрепи Economic.bg