Кабинетът чака до дни „Газпром“ да отговори на молбата за преговори

Служебното правителство вече е изпратило информация на „Газпром“, че е готово да поднови преговорите за доставка на газ и е помолило руския държавен гигант да откликне. Обратна връзка от него се очаква по-късно днес или в понеделник.

Изпратихме информация, че сме готови да преговаряме и ги помолихме да възобновят контакта“, каза служебният министър на енергетиката Росен Христов в ефира на Nova.

Той обясни, че идеята е да се удължи периодът за вземане на оставащите количества газ по настоящия договор и през 2023 г., тъй като до края на 2022-а няма как да бъдат получени и изразходени. За да не са водещи в микса, предложението е да се използват до края на предстоящия отоплителен сезон, т.е. до следващото лято.

Говорим само за стар договор. Няма да подписваме нов“, увери Христов.

По думите на министъра българското правителство ще поиска от „Газпром“ известни промени в клаузите. Основното предложение за такава е да се избегнат авансовите плащания чрез въвеждането на банкови гаранции. Според Христов така ще бъде гарантирано, че България няма да плаща за нещо, което след това евентуално може да не получи.

Министърът посочи, че все още не знае как биха се оформили чисто юридически подобни промени в договора. 

Опасността от анекс и арбитраж

Съществува хипотезата, че ако България подпише анекс към съществуващия договор с „Газпром“, след това няма да може да търси правата си при арбитраж, тъй като ще излезе, че се е отказала от претенцията си по него. Според Христов обаче руската компания, която през април едностранно промени начина на плащане, е в много по-изгодна позиция.

На брифинг вчера той допусна възможността България да плати милиарди неустойки, а сега отново обрисува такъв сценарий. И каза, че „това юристите го преценяват“. Христов изтъкна, че повечето други държави в Европа са се съгласили на условията на Москва, макар и често при тях да става дума за частни доставчици, търгуващи с „Газпром“, а не за държавни, както е в случая с „Булгаргаз“. В тази връзка според него няма логика само ние да сме прави, а всички други грешни.

Ако имаше санкции, досега всички щяха да са санкционирани“, каза той.

По думите му правителството дори е говорило с представители на Европейската комисия за възможностите страната ни да получи договорените количества от „Газпром“. Те са потвърдили, каза Христов, че санкции нямало да последват.

През последните месеци предишните управляващи в лицето на Кирил Петков и Асен Василев настояваха, че българската държава е изрядна в договора си с „Газпром“ и може да предяви претенции за неустойки в арбитражно дело. Според твърденията на бившето правителство България всеки ден е давала заявка за получаване на количества и е пращала пари на руската компания, които тя е връщала заради отказа на страната плащането да се случва чрез превалутиране в рубли.

На въпрос продължава ли служебното правителство да поддържа тази практика, Христов отвърна категорично:

Естествено, че не – защо трябва да правим нещо, което не се е получило и не е дало резултат?“

Според него превеждането на пари и пращането на заявки не гарантира сигурност на България при евентуален арбитраж. Той обаче не даде достатъчно ясно обяснение защо „Газпром“ е в по-силна позиция от гледна точка на изпълнението на договора си с българската страна. Но възкликна: „Защо трябва да рискуваме да отидем на арбитраж“.

Иначе каза, че България всъщност не се нуждаела 100% от подновяване на отношенията с „Газпром“, защото вече има осигурени количества за есента, както и откъде да бъдат намерени след това.

На нас не ни е необходим „Газпром“, ние имаме алтернативи“, заяви Христов.

Увереността му идва, след като едва преди двайсетина дни в началото на този месец самият той определи ситуацията с доставките на газ като „критична“. По време на първия брифинг на току-що стъпилата тогава нова власт Христов коментира, че количествата са „крайно недостатъчни да подсигурят потреблението до края на годината“. Тогава кабинетът обрисува почти апокалиптична картина в енергийния сектор и обяви сформирането на кризисен щаб.

Последва организирането на търг за покупка на втечнен природен газ, който пък от бизнеса определиха като „скандален“ заради заложените твърде високи индикативни цени от правителството. Впоследствие кабинетът поиска от индустрията да каже каква е пределно допустимата цена за газ според тях, а Христов определи подновяването на преговорите с „Газпром“ като вече „неизбежни“. 

Междувременно експерти в бранша подлагат на съмнение тезата за ниската цена на руския газ, която през последните месеци е скочила. Изчисления показаха, че за септември синьо гориво оттам би струвало около 315 лв./MWh. Според Христов дори и така, то пак излиза по-изгодно, за разлика от договорените танкери от Петков, чиято цена по думите на служебния министър е с около 50% по-висока. 

Припомняме, че бизнесът посочи пределна цена на газа от 250 лв./MWh.