Кабинетът „Петков“ е прехвърлил без право отговорността за пътищата на НС

Решението на 47-ото Народно събрание, което позволи на Агенция „Пътна инфраструктура“ да разплати част от сумите към пътноподдържащите фирми, представлява „превишаване на компетентността“. С него предишният парламент е иззел функциите на Министерския съвет, намесил се е в частноправни отношения и е третирал нееднакво пътните фирми.

Това са част от мотивите на Конституционния съд, който в понеделник обяви за противоконституционно решението от април, благодарение на което фирмите получиха първите 655 млн. лв. за извършени дейности от предишните две години. Според него, останалите 550 млн. лв. трябваше да бъдат изплатени след доклад от междуведомствена група и регионална комисия в парламента.

Припомняме, че делото бе образувано по искане на депутати от ГЕРБ.

Изцяло в правомощията на Министерски съвет

Конституционните съдии посочват, че не Народното събрание е трябвало да взима решения относно изплащането на парите на фирмите, а Министерският съвет, за да не се нарушава принципа на разделение на властите. Контрол над разходването на публични финанси пък осъществяват Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция.

В частност, преценката относно дейността на АПИ или относно нарушения от страна на нейните контрагенти по действащи договори е изцяло в компетентността на изпълнителната власт в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на Министерския съвет.“

Първото изречение на оспореното по настоящото дело решение на Народното събрание гласи: „Одобрява Агенция „Пътна инфраструктура“ да предприеме следните правни и фактически действия“. Народното събрание не може да дава одобрение друг държавен орган да изпълнява възложените му от закон, в съответствие с конституционната рамка, функции и задачи. Така Народното събрание превишава своите правомощия.

Припомняме, че казусът с парите на фирмите влезе за разглеждане в парламента по настояване на бившия премиер Кирил Петков и бившия регионален министър Гроздан Караджов. По думите на Караджов АПИ не можеше да възлага дейности по поддръжка на пътищата, тъй като договорите на фирмите трябваше да приключат в средата на годината.

Това трябваше да стане по силата на анексите подписани през миналата година от служебният министър Виолета Комитова, която установи множество нарушения по изпълнението на ремонтите – надскочени стойности и основни ремонти, прикрити като текущи.

При разглеждането на решението в зала опозицията в лицето на ГЕРБ и ДПС коментираха многократно, че кабинетът „Петков“ възлага несвойствени дейности на парламента и че отношенията между АПИ и фирмите са изцяло в правомощията на МС.

Разплащане на стари дейности

По отношение на финансовите параметри на решението и задължението АПИ да разплати минали дейности с тазгодишния си бюджет, КС посочва, че установеното разпределение между законодателната и изпълнителната власт на правомощията в бюджетната сфера не може да бъде нарушавано. По смисъла на ЗП набирането и разходването на бюджетни средства във връзка с пътищата се осъществява от ресорния министър и АПИ.

Народното събрание по същество изземва преценката или решението относно сключването и/или изпълнението, включително извършването на плащания с бюджетни средства и др., от орган на изпълнителната власт – а именно такъв по смисъла на чл. 21 ЗП се явява и АПИ – по договори със стопански субекти.“

Според съдиите Народното събрание не може да извършва оперативна управленска дейност или да се разпорежда в оперативен порядък с отредени за изпълнителната власт бюджетни средства, както по същество предвижда т. 2 от оспореното Решение. Ако парламентът (или негова комисия) констатира, че правителството (или подчинен му орган на изпълнителната власт, какъвто в настоящия случай е АПИ) не изпълнява по законосъобразен начин свои правомощия или действа нецелесъобразно, съответно ако в политически смисъл „не одобрява“ конкретни мерки или по-общо дейността на орган на изпълнителната власт, „във всеки момент може да постави в ход другите механизми на политическия контрол.“

Припомняме, че при гледането на решението депутатите от „Има такъв народ“ и по-конкретно бившият председател на Бюджетната комисия Любомир Каримански се обявиха против разплащането на стари дейности от бюджета на Агенцията за 2022 г. Той поиска дори да се запише, че парите ще се изплатят от актуализацията на бюджета. Това обаче не бе прието.

Регионалният министър Караджов дори заявяваше, че е получил подобно уверение от финансовия министър Асен Василев. Впоследствие обаче в актуализацията на бюджета не бяха заложени такива средства. Дори напротив – поисканите 3.9 млрд. лв. от Караджов бяха причина за разпада на управляващата коалиция.

Договорите

КС посочва още, че Народното събрание няма правомощия да разглежда търговски договори и да се произнася за плащания по тях. В този смисъл, не може да решава, че и останалите претенции на бранша трябва да се изплатят след доклад на регионална комисия, дори това да става чрез парламентарния контрол.

Извън компетентността на Народното събрание е и осъществяването на дейности по текущ контрол над изпълнението на договори между структури на изпълнителната власт и стопански субекти.“

По същите съображения парламентарният контрол не позволява на парламента да ограничава или отменя действия на орган на изпълнителната власт при осъществяване на неговите функции. Налагането на забрана (макар и временна) за осъществяване на определени управленски действия (в частност извършване на плащания и др.) е несъвместимо с конституционния принцип на разделение на властите, посочват още съдиите.

Равенство

Според конституционните съдии решението на предишния парламент третира различни пътните фирми, като на едни предвижда плащания за извършени дейности, а други трябва да чакат решение на междуведомствена група и доклад от регионална комисия.  

Решението, което е предмет на настоящото конституционно дело, задължава държавен орган (в случая АПИ) да изпълни изцяло задълженията си към една група стопански субекти и само частично към друга без ясно и изрично посочена легитимна цел за такова нееднакво третиране.“

Така се нарушава правото на свободна стопанска инициатива и гарантирането на еднакви правни условия за стопанска дейност могат да бъдат предмет на законодателни ограничения само когато трябва да се защити друга, по-висша конституционна ценност. В конкретния случай нито от мотивите на вносителя, нито от стенограмите на заседанията за обсъждане на проекта или приемане на Решението или от съдържанието на приетото решение може да се изведе легитимната цел – защитата на други конституционни ценности – или съображения за обществено значими цели, нуждаещи се от приоритетна защита, посочват конституционните съдии.

Недопустимо е с акт на Народното събрание да се третират нееднакво стопанските субекти, които са в еднакво положение (в случая субектите, изпълнили задълженията си по договори с АПИ), или да се дава приоритет на една от страните по граждански или търговски договори (в случая на АПИ).“

Частично плащане

Според КС решение на парламент не може да определя разплащания с фирмите, а още по-малко да разпорежда частично разплащане. Така се възпрепятства правото на фирмите да потърсят правата си в съда.

Конституционно недопустимо в контекста на настоящото дело е с решение на Народното събрание (като оспореното) да се налага погасяването на вземанията за възнаграждения по договори (в конкретния случай „останалите 50% от всички задължения на АПИ“ в т. 2 от Решението) да се направи след приемането на актове или след действия на трети страни – в случая след доклад на „междуведомствена група“, която ще установи изпълнените дейности, и „становище на парламентарната Комисия по регионална политика.

„Като поставя в т. 2 от Решението изплащането на половината от дължимото от АПИ за изпълнени и сертифицирани дейности на нейните контрагенти по сключени договори в зависимост от бъдещо свое решение, Народното събрание препятства пълноценната защита на правата и законните интереси на страните по тези договори, с което ограничава осъществяването на възложената с разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от Конституцията функция на съдебната власт.“

Реакциите след решението на КС

Служебният регионален министър Иван Шишков коментира пред BTV, че не е учуден от решението на Конституционния съд. Той предупреди обаче че няма предвидени пари за разплащане и на останалите 550 млн. лв. на пътните фирми. 

В интервю за Nova председателят на Камара "Пътища" Стефан Чайков коментира, че задълженията на държавата към строителите са скочили до 1.5 млрд. лв. за действително извършени дейности. По всяка вероятност Чайков има предвид и дейностите от тази година, тъй като решението на НС позволи фирмите да работят до септември. 

Чайков предупреди, че в следващите дни Камарата ще води преговори за Министерство на финансите и МРРБ, но ако те не се увенчаят с успех, отново ще последват протести. 

Бившият председател на Регионалната комисия в 47-ото НС Настимир Ананиев коментира пред БНР, че пари има, но въпросът е дали някой ще реши да разплати незаконно строителство. Той припомня, че междуведомственият доклад установи, че 79% от дейностите, които са извършени, всъщност не са били текущ ремонт, а са били основен ремонт. "Така че има нарушение на закона, има и незаконно строителство", посочи той.

Сумата ще бъде минимум 3.5 млрд. общо, с направеното плащане. Тогава за толкова бяха раздути поръчките от правителството на ГЕРБ. Оставиха едно огромно задължение към държавата, което не беше заложено в бюджета, и което го оставиха на техни близки фирми."