Как България ще прилага въглеродния данък по границите от 2026 г.

Европа е поела твърд ангажимент да стане по-чиста и да намали замърсяването. Заради това преди две години бе въведен Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM). Идеята е проста – ако европейските фирми плащат за своите въглеродни емисии при производство на стоки, и вносителите трябва да бъдат облагани, за да има честна конкуренция. Засегнати са вносители на цимент, желязо, стомана, алуминий, торове, електричество и водород от държави извън ЕС, които ще трябва да купуват т.нар. CBAM сертификати от началото на 2026 г.

В България този ключов механизъм зависи от тясното сътрудничество между Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Агенция „Митници“. Бизнесът, в лицето на Българската асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ), е силно заинтересован от успеха на CBAM, но и посочва конкретни пропуски, които трябва да бъдат адресирани, за да не остане прилагането му „само на хартия“.

Екипът на Economic.bg изпрати запитвания до ИАОС и митниците, за да разбере как на практика ще се прилага механизмът в България и какво трябва да направи всеки един вносител на енергоемки стоки от началото на 2026 г., така че да спази правилата.

Стъпка по стъпка: Какво трябва да направи един вносител?

Ако внасяте стоки, като цимент, стомана, алуминий, торове, електричество или водород, от страни извън Европейския съюз, трябва да минете през определени стъпки, за да спазите изискванията на CBAM.

Първо, станете „Одобрен вносител“ (Одобрен декларатор): Регистрирайте се в системата EU Login. Това е общоевропейски профил, който ви дава достъп до различни европейски системи. Ако вече имате такъв, използвайте го.

Уверете се, че имате ЕОРИ номер. Това е специален номер, който Митниците използват за идентификация на фирмите. Ако нямате, трябва да си извадите такъв – става през уебсайта на Агенция „Митници“ или с подаване на заявление.

Свържете се с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Изпратете им информация за вашия ЕОРИ номер, името на фирмата и имейла, с който сте регистрирани в EU Login. ИАОС ще ви регистрира в специалните CBAM системи.

Кандидатствайте за „Одобрен декларатор“. След като ИАОС ви даде достъп до CBAM системите, ще трябва да подадете официално заявление, за да получите статут на „одобрен декларатор“. Това е нещо като специално разрешение, без което няма да можете да внасяте тези стоки след 2026 г. От ИАОС посочват, че предоставят ръководства и обучителни филмчета на сайта си.

След това, когато внасяте стоки, декларирайте и платете: Декларирайте „въглеродните емисии“. Когато внасяте стоки, които попадат под CBAM, ще трябва да посочите колко въглероден диоксид (СО2) е отделен при тяхното производство. Трябва да обясните и как сте изчислили това количество.

Закупете CBAM сертификати. За всяко количество емисии, което сте декларирали, ще трябва да купите съответен брой CBAM сертификати. Цената им ще се определя от Европейската комисия и ще е свързана с цената на разрешителните за замърсяване, които плащат европейските фирми. Вие ще плащате само за разликата в емисиите, ако тези вносни стоки са по-замърсяващи от европейските.

Какво е важно да знаете?

Когато стоката ви пристигне на границата, Митниците ще проверят дали имате статут на „одобрен декларатор“. Ако нямате, вносът няма да бъде разрешен.

Считано от 01.01.2026 г., по силата на чл. 25 от регламента CBAM, митническите органи няма да разрешават вноса на стоки от лице, което няма статус на „одобрен декларатор по CBAM“, издаван от компетентния орган – ИАОС“, изрично посочват от Агенция „Митници“ в отговор до медията.

Агенция „Митници“ ще използва електронна система (наречена CSW), която автоматично ще проверява данните, които сте подали по CBAM във вашата митническа декларация. Тази система ще казва на митническия служител дали всичко е наред. Освен това Митниците ще изпращат информация за вноса до Европейската комисия.

ИАОС е основният орган, който проверява и одобрява вашите данни за емисиите. За това ще се ползват акредитирани верификатори – това са независими експерти, които ще проверяват дали данните ви са верни.

Митническите служители няма да оценяват дали са верни данните за въглеродните емисии, които сте декларирали за стоката. Тяхната роля е да проверяват статута ви и да събират информация.

Преразглеждане преди 2026 г.?

Евродепутатът Цветелина Пенкова (БСП/ПЕС) коментира, че на предстоящата септемврийска сесия ще бъде поставен фокус върху механизма. По думите ѝ, той е бил създаден с амбициозната цел да предпази европейските производители от конкуренцията на вносни стоки, които не отговарят на строгите европейски екологични стандарти и често са с по-ниска цена. Идеята е ясна – да се гарантира, че европейската икономика и производства са защитени от нелоялна конкуренция.

Оказва се обаче, че реалността е по-сложна. Значителна част от суровините, необходими за европейското производство, идват от трети страни, посочва Пенкова. Въвеждането на CBAM може да доведе до повишаване на цените на тези суровини, което от своя страна ще оскъпи крайните продукти, произведени в ЕС.

Затова предстои задълбочен анализ, който да уточни как точно ще бъде приложен механизмът, особено по отношение на стратегически партньори и държави, от които Европа внася ключови суровини. Сред тях са държавите от Западните Балкани – включително страни кандидатки за членство в ЕС, както и Турция и Китай.

Според Пенкова не бива да очакваме, че CBAM ще бъде изцяло приложен на 1 януари 2026 г., както първоначално беше предвидено. Много от сроковете и целите на подобни механизми бяха поставени в един свят, предизвикан от безпрецедентни кризи, като COVID пандемията, енергийната криза вследствие на войната в Украйна и общата геополитическа нестабилност.

Всички тези фактори се отразяват на вноса на стоки и услуги от трети страни. Поради това част от регламентите и техните срокове ще бъдат преразгледани, за да отразят новите реалности, в които живеем“, казва евродепутатът.

Изключения?

На европейско ниво има предложение за изключение от CBAM за вносители, които внасят много малки количества – до 50 тона годишно. Това ще облекчи най-вече малкия бизнес, но мярката предстои да бъде тепърва разглеждана в ЕС, посочват от ИАОС.

Вносът от държави, които вече участват в Европейската система за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) или имат своя собствена система, която е напълно свързана с европейската, е изключен от CBAM. Това означава, че ако една държава вече има подобни зелени такси за замърсяване, които действат по същия начин като тези в ЕС, вносителите оттам няма да плащат допълнителен CBAM данък.

За да бъде една държава изключена, трябва да са изпълнени две основни условия:

• да има своя система за търговия с емисии, която е свързана с европейската;
• цената на въглеродните емисии, платена в тази държава, да се начислява ефективно върху вносните стоки, без да има големи отстъпки, различни от тези в ЕС.

Към настоящия момент държавите, които отговарят на тези условия и са изключени от CBAM, са: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, както и някои по-малки територии като Бьосинген, Хелголанд, Ливиньо, Сеута и Мелила.

Какви са глобите?

Ако не спазвате правилата, например дадете неверни данни или не декларирате емисии, българското законодателство предвижда глоби и наказания. Те са въведени с промени от април миналата година в Закона за ограничаване изменението на климата.

При нарушения, като например подаване на неверни данни или неподаване на декларации за емисии, одобрените вносители ще бъдат санкционирани с 200 лева за всеки тон въглероден диоксид, за който не са върнали сертификат. Тази сума се умножава по съотношението на европейския индекс на потребителските цени за годината на вноса на стоките, публикувани на интернет страницата на Евростат.

Ако пък дадено лице опита да внесе стоки, без да е одобрен декларатор, глобата ще бъде от три до пет пъти по-висока спрямо тази, описана по-горе, за одобрен декларатор. Освен това, за други по-леки нарушения, свързани с докладването на информация, се предвиждат имуществени санкции от 10 000 до 30 000 лева.

Ролята на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е националният компетентен орган в България за Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM). Нейната основна роля е да организира и контролира процеса по регистрация на вносителите и валидирането на декларираните данни.

ИАОС е отговорна за регистрацията на деклараторите в платформите на CBAM, след като те предоставят необходимата информация, включваща ЕОРИ номер, наименование на фирмата и имейл адрес за регистрация в EU Login. Агенцията също така осигурява достъп на операторите до платформите на CBAM, където те кандидатстват за статут „Одобрен декларатор“. Без този статут вносът на обхванати стоки няма да бъде разрешен от 1 януари 2026 г., както вече споменахме.

Процесът на валидиране на декларираните емисии ще се извършва чрез акредитирани верификатори, които разполагат с необходимите компетенции и права да извършват проверки. Европейската комисия и националните власти (включително ИАОС) могат да изискват допълнителна информация, ако възникне необходимост.

От ИАОС посочват, че активно подпомагат българския бизнес, като провеждат срещи с браншови организации, участва в експертни групи и организират дейности за повишаване на осведомеността. Агенцията поддържа и специализиран имейл адрес (cbam@eea.government.bg) за кореспонденция с деклараторите.

Важно е да се отбележи, че ИАОС посочва, че не са предвидени отлагания или гъвкавост при прилагането на CBAM за България, както и облекчения или преходни механизми за българските вносители, включително за малки и средни предприятия (МСП).

Ролята на Агенция „Митници“

Агенция „Митници“ има ключова роля при физическия контрол на границите и прилагането на европейския регламент, макар и с ясно разграничени отговорности спрямо ИАОС. От 1 януари 2026 г. агенцията ще използва Националната среда за митническо обслужване на едно гише (CSW) с въведени функционалности, касаещи CBAM. Тази система ще позволява онлайн валидиране на данните по CBAM, посочени в митническата декларация, като автоматично ще предоставя резултата на митническия орган.

Както вече посочихме, считано от началото на следващата година, митническите органи няма да разрешават вноса на стоки от лице, което няма статут на „одобрен декларатор по CBAM“, издаден от ИАОС. Митниците ще докладват на Европейската комисия основни данни за вноса, включително ЕОРИ номер, код на стоките, количество, държава на произход, дата на митническа декларация и митнически режим.

Въпреки това, от Агенция „Митници“ подчертава, че нейното задължение не включва оценка на стоката за съответствие с изискванията на регламента CBAM. „Митническите органи не са компетентен орган по прилагането на регламента и нямат информация за преките и непреки емисии, предоставени от производителя на стоката.“ Тяхната проверка е насочена към декларираните данни в митническите декларации, а не към данните в CBAM сертификата.

Гледната точка на производителите на цимент (БАЦИ)

Българската асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ) е силно заинтересована от CBAM, тъй като циментовата индустрия е сред първите, които са засегнати от механизма. Ивайло Георгиев, изпълнителен директор на БАЦИ, изразява надежда, че CBAM ще повлияе положително на индустрията. Той подчертава, че вносът в Европейския съюз се увеличава „стряскащо“ през последните години, като в България турският цимент е над 20% от общото потребление.

Основната цел на CBAM за БАЦИ е „да се уравновеси и да се изравни конкурентното предимство, което всъщност имат трети страни, за да станат равнопоставени с нас по отношение на това, което предлагат и да си плащат емисиите, които биха платили там, където са произведени стоките“. Георгиев изтъква, че около 50% от стойността на цимента в ЕС са въглеродни емисии, които вносителите от трети страни не плащат в момента.

Въпреки оптимизма, Георгиев предупреждава за сериозни рискове от измами.

Рискът се крие в това, че циментът е продукт, който визуално не може да бъде различен какъв точно вид е“, казва той.

Георгиев обяснява, че ако се декларира цимент с по-ниско съдържание на клинкер (което означава по-малко емисии), вместо реално внесения с високо съдържание, разликата в дължимия данък може да бъде огромна – от порядъка на милиони евро.

Това нещо няма как да се види визуално. Единственият начин да бъде контролирано е с лабораторни анализи.“

БАЦИ настоява контролът да става „в момента, в който стоката влезе на границата и да бъде извършван от Агенция „Митници“, тъй като разполагат с централна митническа лаборатория, която просто трябва да бъде допълнително оборудвана с апаратура, която да може да извършва акредитирано тестване на съдържанието на клинкер“.

Той предупреждава, че без реален контрол, „регламентът е обречен на абсолютен провал“. Според него се получава омагьосан кръг между институциите, тъй като реално на терен при вноса на стоката са служителите на Агенция „Митници“, но те в същото време не са компетентен орган за прилагането на регламента. ИАОС е, но те не разполагат със служители на терен по границите.  

По отношение на потенциална инфлация в строителния сектор, Георгиев е на мнение, че такава не би трябвало да има.

Не би трябвало да има инфлация, защото специално циментовите заводи в България имат доста неизползван ресурс за производството точно заради огромния внос“.

Той смята, че евентуално поскъпване би било „чиста форма на спекула“.