Как ЕС ще се конкурира с водещите икономики в света
Брюксел обяви Компас на конкурентоспособността с политики за стимулиране на растежа, но не е ясно дали ще помогне за конкуренцията от Китай и САЩ

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Европейската комисия излезе с план, насочен към намаляване на обременяващата регулация на Блока, ровейки се в спестяванията на европейците за набиране на пари и инвестирането им в европейски компании, които да водят в изкуствения интелект (AI) и чистите технологии, предава DW.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разкри политическата пътна карта, наречена Competitive Compass, предупреждавайки, че 27-членният ЕС рискува да бъде „заседнал на пътя на нисък растеж, с по-малко доходи за заетите, по-малко социални помощи за хората в неравностойно положение и по-малко възможности за всички.”
Сближаването между ЕС и САЩ по отношение на иновациите се забави, докато Китай навакса изоставането и печели надпреварата за лидерство в някои зелени технологии“, каза тя на пресконференция в Брюксел.
Ключово послание на плана е, че достъпът до капитал в ЕС трябва да бъде толкова лесен, колкото движението на хора.
„Шок от опростяването“
Неотдавнашният фокус на Европейската комисия върху изменението на климата и бизнес етиката накара много компании да се оплакват от прекомерното регулиране, което усложнява високите разходи за енергия и слабите инвестиции.
Ето защо вицепрезидентът на Комисията Стефан Сежурни също нарече новия план „шок от опростяване“, като десетки закони са преразгледани, включително „правила за околната среда и правата на човека, стандарти за веригата за доставки, докладване за корпоративната устойчивост и безопасността на химикалите, всички са изправени пред недостатъци.”
ЕС каза, че две от три компании намират регулаторната тежест за ключова пречка пред дългосрочните инвестиции. Особено по-малките фирми няма да имат достъп до ресурсите, необходими за проследяване на веригата за доставки. За да ги улесни да се конкурират, Брюксел заяви, че иска да преработи Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD) и Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD).
Освен това ЕС предлага създаването на нова категория средни компании, за да се намали регулаторната тежест за около 30 000 фирми, според текста. Целта е те да „се възползват от единен, хармонизиран набор от правила относно несъстоятелността, трудовото право и данъчното облагане.“
Политическата пътна карта също се занимава с високите цени на енергията в ЕС, като отбелязва, че зеленият преход на Блока трябва да върви ръка за ръка с индустриалната конкурентоспособност. Ето защо предстоящата така наречена „Сделка за чиста промишленост“ ще изложи „ориентиран към конкурентоспособността подход към декарбонизация“, който поддържа ЕС като привлекателен производствен център и същевременно насърчава чистите технологии. Предстои да бъдат изготвени конкретни планове за проблемни сектори като химикали, стомана и автомобилостроене.
Планът на ЕС предизвиква противоречия
Климатичните активисти обаче смятат, че планът Compass прави опасна грешка, като определя регулирането като основна пречка пред конкурентоспособността. Анна Кавазини, член на Зелените в Европейския парламент, нарече планираните намаления на изискванията за бизнес отчети „политически мотивирани“, като аргументира, че съответните закони са били приети току-що миналата година, като един регламент дори не е приложен.
Как може CSDDD да навреди на компаниите, когато дори още не е въведен?“ коментира тя пред DW, добавяйки, че „свръхсъответствието в CSRD може да бъде преодоляно с насоки“.
Рейчъл Кенърли от базирания в Обединеното кралство Център за международно екологично право (CIEL) каза пред DW, че планът трябва „да сочи към смели действия в областта на климата, а не към успокояване и дерегулация на индустрията“.
Питър Чейс, гост-старши сътрудник на Германския фонд Маршал (GMF), смята, че изискванията на ЕС за отчитане наистина са твърде тромави, особено за по-малките предприятия.
„Големите компании имат местно присъствие и работна сила, за да проверят своите вериги за доставки, а по-малките компании не го правят. Средните компании могат да направят някои, но може би не всички“, каза той за DW. А колегата на Чейс в GMF, Пени Наас, добави, че целите на плана са „похвални“, тъй като необходимата информация „просто не е лесно достъпна, дори в по-големите фирми“.
Опростяването и рационализирането на тези правила би било печелившо за Европа, като подобри ефективността и същевременно увеличи конкурентоспособността“, каза тя в изявление за DW.
Иновационна офанзива и финансиране
Освен мащабната дерегулация, Брюксел иска да насърчи иновациите и схемите за рисков капитал като част от т. нар. Съюз за спестявания и инвестиции, който ще бъде представен през второто тримесечие на 2025 г., и „Стратегия на ЕС за стартиране и разширяване“.
Европейската комисия вярва, че „по-ниските перспективи за растеж на стартиращите компании в ЕС и по-високите разходи за фалит отслабват тяхната привлекателност“ в очите на инвеститорите. „В резултат на това мнозина търсят финансиране в САЩ и се преместват там, за да се възползват от по-голям пазар и клиентска база“, се казва в съобщението.
Ето защо ЕС предлага единен, хармонизиран набор от правила, които ще „опростят приложимите правила, ще намалят цената на риска и ще осигурят достъп до капитал“. Повтаряйки бившия шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, чийто доклад за конкурентоспособността на ЕС миналата година е част от основата на новия план, документът Compass отбелязва, че ако Европа „приеме управляван и постепенен икономически спад, то се обрича на бавна агония.“
По това време Драги изчисли, че ЕС ще се нуждае от годишни инвестиции в размер на 800 милиарда евро, за да съживи бавния индустриален растеж на Блока.
Съгласно плана Compass Европейската комисия сега иска да мобилизира спестяванията на европейските граждани за тази цел. Отбелязва се, че процентът на спестявания в ЕС е бил с 65% по-висок през 2022 г. от този на гражданите на САЩ, докато глобалните потоци на рисков капитал към Блока са били само 5% в сравнение с 52% към САЩ и 40% към Китай. Следователно спестяванията на ЕС сега трябва да се използват за насърчаване на инвестиции в цяла Европа в рамките на схема, наречена Съюз на спестяванията и инструментите.
Базираният в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel установи в анализ, че голяма част от тези спестявания са „заседнали в банки, защото домакинствата предпочитат парите в брой пред пазарните инвестиции“.
Питър Чейс от GMF казва, че новото средство за финансиране на ЕС може да „разпространи спестявания в целия ЕС“. Въпреки че не е сигурен дали всички държави-членки на ЕС ще се съгласят с подобно инвестиционно средство, той каза: „Докато знаят, че сметките им са застраховани от схеми за застраховане на депозити, се съмнявам, че биха имали някакви притеснения къде се използват парите им.“