Как Франция измества Германия като двигател на европейската икономика
Еманюел Макрон дойде на власт с амбицията на трансформира страната

© ECONOMIC.BG / БТА
Икономическият двигател на Европа – Германия, страда и Франция най-сетне има шанс да я настигне и дори да изпъкне. Тя видимо изпреварва останалите в еврозона и региона, надмогвайки силните удари от търговската война и отслабващия световен подем, включително благодарение на своевременни данъчни намаления и по-слабата зависимост от износа. Налице са и ранните дивиденти от реформите на президента Еманюел Макрон, имащи за цел да посеят семената на дългосрочен растеж, пише в свой анализ Bloomberg.
Според изданието промените на Макрон биха могли да отворят път към нова ера за френската икономика. Подемът ѝ личи и в графиката по-долу, отразяваща ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) – за страната, за еврозоната и за Германия, в периода 2018-2021 г.
Едно от най-големите доказателства за прогнозата може да бъде намерено във видимо силните бизнес инвестиции в страната след понижението на корпоративния данък. Заетостта също расте благодарение на промени в трудовото законодателство – темпът е толкова бърз, че анализаторите се затрудняват да го обяснят. Главният икономист на Bank of France Оливие Гарние го определя като „забележителен“, а Флориан Хенс от Berenberg European Economist посочва, че тъкмо „пазарът на труда всъщност е ключов за всички слоеве на икономиката“.
Събуждането на френската икономика на фона на пълзящата рецесия в Германия може да има и по-големи последици в Европа, давайки на Макрон политически капитал да прокара своята програма. Това включва по-активна индустриална политика и изграждане на европейски шампиони, които да се конкурират с американските и китайските играчи, както и повече споделяне на ресурси между държавите членки. Френският лидер вече отбеляза известен успех със споразумението за бюджет на еврозоната, макар и далеч по-малък от първоначалните амбиции. Увереността обаче е скочила толкова, че Париж вече няма свян в критиките към фискалната политика на Германия.
През третото тримесечие Франция отбеляза устойчив ръст от 0.3%, по-добър от прогнозирания, благодарение на силното вътрешно търсене. Четвъртото тримесечие започва със силни очаквания за икономиката ѝ, докато тази на Германия продължава да страда заради производството. Франция привлича все по-голям дял от чуждестранни инвестиции, а съществуващите бизнеси също продължават да харчат, тъй като са по-малко изложени на върховете и спадовете на глобалната търговия, за разлика от германските играчи.
Франция получи повече чуждестранни инвестиционни проекти от Германия през 2018 г.
Междувременно свръх-хлабавата парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) може също да изиграе роля в сравнително силните френски инвестиции, които се финансират предимно чрез заеми, за разлика от Германия, отбелязва икономистът Жил Мое. В свят на „ниски-за-дълго“ лихвени проценти това е стратегия, която също може да се изплати в дългосрочен план. „Освен цикличната подкрепа, устойчивостта на инвестициите благоприятства и приличните перспективи за потенциален растеж“, каза той.
Въпреки просветналия хоризонт Франция все още има да върви по пътя, преди да може наистина да се мери с Германия, пише в анализа и се дава пример с големия и скъп публичен сектор на страната. Разходите на правителството се оценяват на 56% от БВП, а тези на германското – на 45%. В резултат на това френският публичен дълг е близо до 100% от БВП. А безработицата, макар и отбелязала спад, все пак е над двойно по-висока от тази в Германия.
Качеството на работните места, според френското правителство, обаче е знак, че реформите работят. Делът на новите работни места със стабилни и постоянни договори расте, след като Макрон промени законите, за които компаниите се оплакваха, че ги възпират да наемат. Сега бизнес средата е по-благоприятна, инвестициите се увеличават, а броят на стартиращите компании нарасна до рекордни нива след избирането на Макрон.
Президентският мандат е преполовен. В началото на този месец стартираха промени при обезщетенията за безработица, които се очаква допълнително да стимулират пазара на труда. Макрон е предприел стъпки и към ремонтирането на пенсионната система, които на теория ще позволят на работниците да бъдат по-мобилни. Правителството мисли за още данъчни намаления за компаниите, произвеждащи в страната, както и реформи и инвестиции в стратегически сектори.
„Нищо няма да ни накара да се оттеглим от трансформацията на страната“, заяви френският финансов министър Бруно Льо Мер миналия месец по радиото RTL. „Еманюел Макрон беше избран за това“, изтъкна той.