Гърция иска да стане основен износител на енергия за Европа
Според доклад на KPMG южната ни съседка предприема мащабни реформи в своя енергиен сектор

Гърция може да генерира милиарди евро за икономиката си, като развие електрическите връзки с Централна Европа и изнесе огромния си потенциал при възобновяемата енергия към потребителите в Германия и други страни. Това показва скорошно проучване на консултантската компания KPMG.
Според анализа създаването на електрическа магистрала Югоизток-Север – проект, който Гърция стартира със своите партньори в Европа миналата година – може да генерира между 6.2 и 17.5 милиарда евро за гръцката икономика, като същевременно намали цените на електроенергията за потребителите и повиши енергийната сигурност на Европа.
Междусистемната връзка към Централна Европа може да бъде първата електрическа магистрала в ЕС и част от приоритетния електроенергиен коридор между Централен Изток и Югоизток“, се отбелязва в проучването.
„Той е насочен към интегрирането на пазарите, намаляването на цените на електроенергията, разширяването на ВЕИ електроенергията и цялостната сигурност на доставките в ЕС.“
Втечнен природен газ
През последните няколко години Гърция се превърна в регионален енергиен център, служейки както като претоварна точка за доставки на природен газ за Югоизточна и Западна Европа, така и като износител на електроенергия за своите съседи.
В събота Гърция получи първата доставка на втечнен природен газ (LNG) в плаващото хранилище за регазификация (FSRU) в Александруполис.
FSRU ще бъде свързан с 28-километровия подводен и сухопътен газопровод с високо налягане, който, след като заработи, ще доставя до Гръцката преносна система (NNGTS) и по-нататък до крайните потребители в Гърция, България, Румъния, Северна Македония, Сърбия и дори Молдова и Украйна на изток и Унгария и Словакия на Запад.
С този проект Гърция вече разполага с второ съоръжение за внос на LNG, първото е терминалът за внос на DESFA, разположен на остров Ревитуса.
Електрически връзки с Египет, Кипър и Израел
Тази роля предстои да нарасне, тъй като националният мрежов оператор на страната надгражда електрическите връзки с България, Италия, Северна Македония, Албания и Турция и продължава плановете си за свързване на гръцката мрежа с Кипър, Израел и Египет.
Проектът Гърция-Египет включва електрическо свързване на египетската и гръцката електроенергийни системи чрез подводни кабели и връзки с постоянен ток с високо напрежение с капацитет от 3000 MW. Целта му е да транспортира 100% зелена енергия от Египет до Атика и следователно до европейския пазар. Той получи статут на проект от общ интерес на ЕС и се очаква да бъде завършен до 2028 г.
Междусистемната връзка Гърция -Кипър-Израел е проект за прекратяване на енергийната изолация на Кипър, като същевременно свързва Израел с ЕС. Срокът за изпълнение е до 2027 г. за сегмента Крит-Кипър и до 2029 г. за сегмента Кипър-Израел.
Проектът с бюджет от 1.9 милиарда евро и привлече интереса на големи инвеститори в и извън Европа.
Проучването на KPMG също така отбелязва, че Гърция е начело на останалата част от Европа в екологизирането на своя енергиен сектор, като рязко намали използването на лигнит като източник на гориво и в същото време увеличи производството от възобновяеми източници, особено слънчева енергия.
„Гърция предприема мащабни реформи в своя енергиен сектор, за да насърчи декарбонизацията и да насърчи развитието на конкурентни пазари. В абсолютно изражение секторът за производство на електроенергия в Гърция е намалил емисиите си на CO2 с повече от 58% в сравнение с нивата от 2010 г.“, се отбелязва в доклада.
Това се дължи главно на големия спад в производството на лигнитни въглища и на навлизането на възобновяема енергия. Освен това може да се отбележи, че споменатото по-рано намаление на Гърция от 58% е значително по-високо спрямо 21% от средното за ЕС-27.
Говорейки на конференция на Международната агенция по енергетика (МАЕ) по-рано тази седмица, заместник-министърът на околната среда и енергетиката Александра Сдуку каза, че само за четири години Гърция е удвоила инсталирания капацитет на централите за възобновяема енергия в страната, което представлява 50% от производството на електроенергия , докато целта за 2030 г. е да достигне 80%.