По въже до Витоша: Може ли Драгалевският лифт да съживи туризма в планината?

След години отлагане и липса на ясен план каква ще е съдбата на Драгалевския лифт, този месец дружеството „Въжени Линии“ ЕАД подаде инвестиционно предложение за реконструкцията на съоръжението. Компанията е собственик на лифта до Витоша, който не работи от 2017 г.

Въпреки публикуваното инвестиционно намерение до момента, в който лифта ще започне отново да превозва туристи, има много време и редица административни процедури – по думите на Петър Петров, адвокатът на концесионера на лифта.

Година и половина Агенцията по горите настоява на старо съоръжение да учредяваме наново право за строеж“, казва Петров в разговор с Economic.bg.

По думите му проектът за реконструкция на съоръжението се е забавил толкова много заради административни проблеми.

Сега ни карат да учредяваме сервитут. И днес имаме среща с Агенцията по горите, за да им обясним, че това е неприложимо“, казва още Петров.

Прехвърляне на топката

Дебатите за отговорността за реконструкцията на Драгалевския лифт, както и какви административни пречки има – и изобщо има ли такива – се водят ожесточено на няколко фронта. Според Петров основният проблем пред модернизацията на съоръженията в Природен парк „Витоша“ е действащият Закон за горите, който забранява изграждането на нови лифтове и влекове от 2012 г.

Този закон е блокирал възможността за нови инвестиции в зимна инфраструктура – не само на Витоша, но и в цялата страна," казва още той.

По думите му трябват законодателни промени, свързани с въпросното учредяване на сервитут. И в закона ясно да е упоменато, че за стари съоръжения и обекти, които са от 1956 г., е невъзможно да бъде приложен закон от 2012 г. (бел. ред. – тогава са правени последните поправки в Закона за горите)

Инвестицията в модернизацията на лифта ще бъде 8 млн. евро. за участъка Драгалевци – Бай Кръстьо.

История на Драгалевския лифт

Драгалевският лифт е открит през 1956 г. и спира работа през 2017 г. Той е най-старото планинско въжено съоръжение в България. Княжевският лифт до Копитото е изграден през 1962 г. и спира работа през 1992 г., след авария.

Припомняме, че в края на миналата година Върховният административен съд остави в сила решение на Административен съд София-град, с което е потвърдено, че Драгалевския лифт трябва да бъде ремонтиран. Предмет на делото е заповед на главния архитект на София от 2021 г., с която е наредено на „Въжени линии“ ЕАД – дружеството, опериращо лифта, да извърши необходимите ремонтни дейности.  

Тогава концесионерът на пистите и на Драгалевския лифт – „Витоша ски“ АД – излезе с позиция, че модернизацията на лифта е била блокирана повече от година. Сега Петър Петров казва, че докато се стигне до реалната модернизация има още път да бъде извървян. И след като минат всички административни процедури, ще се чака около 6 месеца, за да бъдат доставени седалките от „Допелмайер“.

По-големи седалки и по-висока скорост

В инвестиционното си намерение „Въжени Линии“ ЕАД е записано, че се предвиждат четириседалкови кабинки, но за сметка на това техният брой ще бъде намален от 100 на 60. Скоростта на придвижване ще се вдигне от 2 м/с на 5.5 м/с. Така капацитетът ще се увеличи от сегашния 300 души на час до 1200 на час.

Дължината на съоръжението ще бъде намалена от сегашните 1707 на 1670 м, заради техническите особености на реконструираната линия.

Ще помогне ли лифтът за развитието на туризма?

Модернизацията на Драгалевския лифт ще помогне безспорно за развитието на туризма в София.

Това е нещо, което беше крайно необходимо“, коментира за Economic.bg Десислава Алексова, член на Българската туристическа камара.

Според нея голям проблем пред планината е нейната недостъпност и струпването на колони от автомобили. Това е проблем, който поставя и Петър Петров на масата.

Основният проблем, когато се построи лифтът, е какъв ще е пропускателният режим и къде ще се паркират колите.“

Освен всичко това – проблем пред туризма на Витоша е и лошото състояние на хижите, казва Алексова.

Успешното развитие на туризъм на Витоша, но и в цялата страна, основно зависи от обединението на секторите, казва тя, и дава пример с Италия, където е била на посещение.

Всички заинтересовани страни – туроператори, община, дори докторанти – бяха включени в развитието на туризма в една планина в близост до Рим. Докато в България някак не успяваме да комуникираме“.