Как най-скъпият енергиен проект в България мина по бързата писта

Само година и два месеца отне на две правителства да договорят и стартират най-скъпия в историята на България енергиен проект – 7 и 8 блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Вероятно в последния момент преди разпада на ротационното коалиционно правителство на ГЕРБ и „Продължаваме промяната-Демократична България“, в петък парламентът успя да одобри окончателно споразумението между България и САЩ за изграждане на новата ядрена мощност.

То беше прието с голямо мнозинство – 161 гласа „за“ на ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и „Има такъв народ“, 3 гласуваха „въздържал се“, а против бяха проруските партии „Възраждане“ и БСП.

Бърза писта

През миналата пролет все още се говореше за реализацията на над 30-годишния руски проект АЕЦ „Белене“, но след идването на власт на "евроатлантическото" правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ, с категоричната подкрепа на ДПС той беше спрян за пореден път. Форсира се обаче сбъдването на другата ядрена мечта – американската. Хронологията на събитията показва как изключително важни решения се взеха в изключително кратък период от време, без дори да се обосноват достатъчно.

През март 2023 г. Westinghouse и „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ подписаха меморандум, а през юни последва договорът за проучване на възможностите за изграждане на нов реактор по американска технология AP1000 на площадката в "Козлодуй". Стъпките продължиха през октомври, когато Westinghouse подписа споразумения с 5 български компании, които да се включат като подизпълнители в бъдещата му реализация.

Търсенето на строител на новата мощност започна тази година и компаниите имаха само 10 дни срок да подадат оферти за строеж на 7-ми блок. Междувременно стана ясно, Westinghouse е изпратила писмо до българските власти, посочвайки с кои компании може да работи по ядрения ни проект. Компанията вече има подписано международно споразумение за сътрудничество и съвместно участие в AP1000 проекти с Hyundai Engineering & Construction (E&C) още от май 2022 г. С Bechtel Westinghouse също работи по няколко ядрени проекта, включително в Чехия.

В крайна сметка в средата на февруари беше избрана южнокорейската Hyundai да строи двата нови ядрени реактора в АЕЦ „Козлодуй“. Останалите кандидати в надпреварата – американските Fluor B.V. и Bechtel Nuclear Power Company Limited, и двама китайски представители – консорциум с лидер China National Nuclear Corporation Overseas Ltd. и партньор China Energy Engineering Group Tianjin Electric Power Construction Co. Ltd., както и China Energy Engineering Corporation Limited – отпаднаха.

Малко преди това беше подписано и мащабно ядрено споразумение между България и САЩ, което днес беше окончателно одобрено от парламента.

Всички процедури за одобрение на проекта, които трябваше да минат през парламента, бяха внесени и приети от коалиционните партньори през изминалите 9 месеца на тяхното управление.

Накратко, за този период България се сдоби с договор за технология, строител, подизпълнители за енергийния проект, чиято стойност се очаква да е най-малко 14 млрд. долара, превръщайки го в най-скъпия енергиен проект у нас.

Парите винаги са повече

За всички в сектора е ясно, че сроковете и сумите за изграждането на подобен по мащаб проект никога не са фиксирани и това е една от причините, поради които ядрената енергетика бива оставяна настрана в последните години. И макар да има определени успешни опити за нейното възраждане, остават притесненията, че за построяването на ядрените централи трябва много време и са твърде скъпи.

„Червената линия“ за фиксирана цена от 14 млрд. долара беше поставена от енергийния министър в оставка Румен Радев при подписването на споразумението със САЩ преди месец. Предстои съвсем скоро Westinghouse да представи своя доклад за проекта, в който ще има индикативна цена. Все пак депутатите твърдят, че цената на проекта няма как да набъбне, тъй като в самата процедура за избор на строител е заложено изрично условие за фиксирана цена (без възможност за промяна през годините) и фиксиран срок. Делян Добрев (ГЕРБ) на няколко пъти обясни, че някои от компаниите в надпреварата са отпаднали именно защото не са могли да гарантират тези параметри.

Единственият пример за ядрена централа с технологията AP1000 към момента e v САЩ – Vogtle. Тя обаче е пример за отлагания на срокове и ескалация на цената. Тя заработи едва през миналото лято с реактор от поколение III+ миналото лято. Строителството на блокове 3 и 4 започна през 2009 г. Проектът срещна много препятствия по пътя си – инвестиционните разходи се увеличиха, а срокът за въвеждането в експлоатация беше отлаган няколко пъти. Общата цена на проекта за два ядрени блока достигна до около 35 милиарда долара.

В България изключително много се спекулира, от всякакви хора, покрай АЕЦ „Вогтъл“ като проект, който набъбна финансово. Всъщност, истината е, че там проектът с годините ескалира до степен да струва повече от два проекта. Той се започваше отново и отново от нулата и така нататък. Ето този вид проектиране и планиране като дейности е нещо, което всъщност сме подредили“, коментира в интервю за Economic.bg енергийният министър Радев.

И дори да приемем, че цената няма да се промени за следващите над 10 години период на строителство, то 14 млрд. долара изглежда амбициозно малка сума.

За момента е ясно, че финансовият модел на новата мощност в „Козлодуй“ ще включва 25 – 30% собствен капитал и 70% привлечен. Държавата реши да задели първите 500 млн. лв. за новия блок, като парите ще дойдат като заем от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Свежи средства се очаква да дойдат и от продажбата на руските реактори на Украйна, ако такава все пак бъде осъществена, тъй като преговорите продължават.

Проектната компания за изграждането на нов блок в АЕЦ „Козлодуй“ ще търси 3 млрд. лв. заеми от големи банки. За тази сума са предвидени и държавни гаранции в проектобюджета за 2024 г. До момента са водени предварителни разговори с банки от САЩ, а избраният строител Hyundai разговаря с корейското правителство и корейските държавни банки за финансиране на проекта.

Бързата писта за осъществяването на толкова голям и скъп енергиен проект води до усещането, че политиците имат интерес България да започне наново харченето на пари за ядрените си мечти. Темата за нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“ обаче разделя сектора – сроковете се определят като нереалистични, не е ясно има ли необходимост енергетиката ни от нея в толкова дългосрочен период, конкурентна ли ще е крайната цена на тока, ще има ли кой да купува електроенергията, ще има ли политическа воля толкова голям и скъп проект да бъде завършен. Въпросителните пред новите ядрени блокове и бързането за тях поставят под съмнение реализацията им, но опитът показва, че ядрените фантазии могат да доведат до изхарчването на милиарди от джоба на данъкоплатците, започвайки пореден нежизнеспособен проект, който вероятно никога няма да бъде завършен.