Как някой очаква, че държавата може да гарантира?

Натиск от политици и популизъм винаги дебалансират публичните системи, подчертава главният изпълнителен директор на ПОК „ДСК-Родина“

Николай Марев:

Как някой очаква, че държавата може да гарантира?

Снимка: Стоян Йотов - \"Икономика\"

488 ~ 11 мин. четене
Автор: Стилиян Гребеничарски

 За ролята на допълнителните пенсионни фондове, състоянието на държавното обществено осигуряване, „реформите“, реформите и регулациите в системата, Economic.bg разговаря с Николай Марев, главен изпълнителен директор на ПОК „ДСК-Родина“.

 - Г-н Марев, каква е ролята на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, на фона на състоянието в ДОО?

Дебатът за пенсионната реформа бе започнат порочно – с гласуване на промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които de jure разрушиха тристълбния модел, замислен да диверсифицира риска за бъдещите пенсионери. Те трябва да получават основната част от пенсията си от държавата, през разходопокривния стълб. За съжаление, тази система и фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване (ДОО) в момента генерират огромни дефицити. Ако се вгледаме в „етикетите“, сложени на трансфера за 5 млрд. лв. от републиканския бюджет, към този на НОИ, 2,7 млрд. лв. са означени като 12% върху общия осигурителен доход на всички работещи, а останалите 2,3 млрд. са за покриване на дефицит. Това означава, че практически разходопокривният стълб не отговаря на наименованието си, тъй като приходите му не успяват да покрият сами разходите. Трябва да се разбере много ясно, че без трансфер от държавния бюджет, той е фалирал.

Държавната пенсия не е много сигурна, особено на фона на безотговорността на политическата класа към публичните финанси. Винаги се обещава повече, отколкото може реално икономиката да изработи. Естествено, че държавата винаги може да гарантира този ресурс, но въпросът е на каква цена и от кого. Едва 47% от пенсиите се плащат от осигуровки, а останалите – от данъци. Хората трябва да разберат, че плащат двойно за пенсиите си. Вместо данъците да отиват за образование, здравеопазване, сигурност и т.н., 28% от тях се харчат за пенсии.

Първоначалната идея е била от 2000 до 2010 г. бюджетът да се балансира. НОИ разработи доста професионално Годишния актюерски доклад за 2012-2060г., изброяващ абсолютно всички проблеми на държавното обществено осигуряване. В него фактически се прави извод, че те са следствие от заиграването на политиците с пенсионната система. Намаляват се вноските, с идеята, че това ще направи икономиката по-конкурентоспособна, което в периоди на икономически подем е вероятно вярно, но в застой - най-вероятно не е. Ако през 2002 г. те са били 29%, през 2010 г. стигат 16%, а през 2011 г. стават 17,8%, то там много добре е показано в какъв тренд се e променял размера на пенсиите. Растежът им е бил със значително по-висок темп от този на средния осигурителен доход в периода 2005-2012г. От една страна, на входа на системата ние ограничаваме приходната част, но на изхода искаме да плащаме все повече и повече и днес имаме 5 млрд. дефицит. Тези системи, когато се управляват под натиска на популизма и политиците, винаги се дебалансират.

Демографската картина е изключително неблагоприятна и това е една от причините за хроничните дефицити в НОИ. Ако през 1984 г. новородените са над 134 хиляди, то за миналата се спори дали родените в чужбина трябва да се броят и дали общият брой е 62 или 64 хиляди. Факт е, че децата са два пъти по-малко. Вторият проблем идва от икономическата обстановка, поради която много млади хора с добра квалификация опитват късмета си в чужбина. Виждам абсолютната липса на далновидна и дългосрочна демографска политика.

- Каква е разликата в изходната точка днес и тази през декември?

Промените се правят „на парче“, това е проблемът. Порочна е практиката на „неделно матине“ да се събереш с някои от така наречените „социални партньори“ и да решиш нещо в тъмната стая. Не беше обяснено на обществеността каква е идеята на меморандума, с който те излязоха и не стана ясно той подписан ли е изобщо. Това се случи в неделя, 14 декември, на стълбите на Министерски съвет, където бяха министър-председателят, министърът на финансите, председателят на бюджетната комисия, министърът на труда и социалната политика и двама представители на синдикатите. Работодателите, а те са рискуващите своите капитали, за да създават работни места, не присъстваха. Точната дума за това решение е „пазарлък“.

Зад красивия етикет на свободния избор, не бе обяснено какво цели тази промяна. Още по-голямо съмнение и възмущение буди фактът, че само три дни след това, на второ четене, в бюджетна комисия бе приет бюджета на ДОО и след това, на 19 декември (петък), заедно с него, бяха гласувани в пленарна зала и промените в КСО. Те бяха обнародвани в Държавен вестник навръх Коледа – на 24 декември.

Важно е да се знае, че приетите изменения са в действие от 1 януари, което означава две неща. Първо, за новоосигурените лица - от 25 февруари, когато започват да се превеждат техните първи вноски за годината, те не постъпват в универсалните фондове, а изцяло в НОИ. Второ, липсва наредба за установяване на реда как вече осигурените лица да прехвърлят средствата от личните си партиди към НОИ. Това обаче не означава, че не може в един кратък срок, както и бяха приети поправките в КСО, тя да бъде издадена и в крайна сметка да се даде ход на замисленото в края на миналата година.

Толкова бърз и непрозрачен начин за взимане на решение буди съмнения за мотивите на поправките. Публичните финанси на страната не са в добро състояние. Самият факт, че искаме да вземем 16 млрд. лв. дълг за три години, за да погасим стар, но в същото време продължаваме да планираме бюджетни дефицити показва, че няма никаква настройка за реформи. Сега вече става ясно какви са пробойните и в републиканския, и в бюджета на ДОО и каква би била мотивацията от „даването на възможност“ частни средства да отиват в държавните системи – в НОИ или пък в Сребърния фонд, каквото предложение се появи.

Ако някой е искал да управлява активно Сребърния фонд и той действително да има доходност, защо това не е направено от 2007 г. досега? Доходността на около 2,450 млрд. лв. в него за този период е нулева, защото ресурсът е на депозит в БНБ. Освен, че няма да има доходност, много е важно да се отбележи, че ако хората  прехвърлят средствата си в Сребърния фонд, текущите им вноски ще попадат в НОИ и никога няма да се натрупват по тяхната партида.

Направи се и отстъпление със заявката за възстановяване на служебното разпределение в пенсионен фонд за неизбралите такъв новоосигурени, но на този етап това е само идея, неполучила все още законодателно изражение. Между 50 и 60% от навлизащите в осигурителната система досега се разпределяха по този начин. Младите хора, които постъпват на пазара на труда, имат други приоритети и няма кой да им обясни на работното място функциите и същността на втория осигурителен стълб. Служебното разпределение все пак им даваше възможността да запазят част от осигурителните си вноски си под формата на лични партиди във фондовете. В момента, обаче, те отиват в НОИ и според сегашните текстове, това е необратимо, ако в период от една година не изберат фонд. Наше задължение е да се опитаме да стигнем до тези хора и да обясним защо е по-добре да имат индивидуална партида в универсален пенсионен фонд.

В същото време стана ясно, че явно няма подкрепа за реформи, тъй като пенсионната възраст остана замразена. Тя започна да се увеличава с 4 месеца годишно от 2012 г., когато финансов министър бе Симеон Дянков. Това бе спряно за 2014 г. от кабинета „Орешарски“ и моето очакване бе, че второто правителство на ГЕРБ ще продължи стъпките в тази насока, тъй като в предходния мандат бяха обявени намерения за стабилизиране бюджета на ДОО – с увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране, с нови условия, а дори бе приет ангажимент от 2017 г. вноските в универсалните пенсионни фондове да нараснат от 5 на 7%. Това е показателно колко са последователни полиците и то от една и съща партия. Как някой да очаква, че държавата може да гарантира, при това положение? Тя е нищо като субект без политиците, а те във всеки един момент могат да дадат заден ход. Въпросът е, че не днешните политици ще изплащат утрешните пенсии.

- Какви законодателни изменения наистина биха повишили доверието и ефективността във втория осигурителен стълб?

С общи усилия Комисията за финансов надзор (КФН) и частните пенсионни фондове изготвиха няколко законопроекта за промени в КСО. Една от целите им бе въвеждането на мултифондовете и то бе близо до реализиране, след приемането му на първо четене преди изборите през 2009 г.

Мултифондовете ще дадат истински избор на хората за фонд с различен рисков профил, в зависимост от възрастта и предпочитанията им за риск. Това е валидно особено за младите, имащи доста дълъг, 35-40-годишен инвестиционен хоризонт, които ще могат да акумулират в самото начало на своето осигуряване по-сериозна доходност. Хората на средна възраст могат да изберат балансиран портфейл, какъвто е и начинът на конструиране на универсалните фондове сега. Ако средната им годишна доходност за последните две години е около 7%, то няма никакъв проблем да говорим за 12-14%, при едно по-агресивно инвестиране. Естествено доходността винаги е свързана с риска.

Ако някой задава въпрос защо не генерираме много по-висока доходност, то отговорът не е, защото не искаме или не можем, а защото по закон сме ограничени в инвестициите си в инструментите с най-висока доходност - до 20% от активите на фонда могат да са в акции. Има възможност за до още 15% в така наречените ETF-и (Exchange Traded Funds), колективни инвестиционни схеми и договорни фондове, но дори с тях, това е едва една трета от портфейлите ни.

Останалите са в инструменти с фиксиран доход. Важно е да се отбележи, че от тях също може да се изкара много добра доходност. През миналата година, периферните страни от еврозоната – Ирландия, Испания, Португалия, а дори и Гърция преди да стане ясно, че ще има предсрочни избори, регистрираха много добри резултати по държавните си ценни книжа. Не държим ДЦК до падеж, а търгуваме с тях и в зависимост от посоката на пазара и лихвените нива, спредовете в доходността им към тази на германските започнаха да се свиват, т.е. цената им да расте. Така реализирахме и продължаваме да реализираме много добри капиталови печалби. Не бива някой да се заблуждава, че след като инвестираме в книга с лихва 2-3%, реализираме и същата доходност. Реализираме и по 7-8% от разликата в цената.

Друг ключов аспект от нашата работа - фазата на изплащане на пенсии, все още не е разписана. Не е ясно как ще се гарантира риска от надживяване на възрастта, заложена в биометричните таблици и откъде ще вземем средства да изплащаме този период. Това ще стане за сметка на акционерите и печалбите на компаниите. В застраховането всички плащат премии, но плащания получават само тези, които са претърпели застрахователни събития. Ако има неизплатен остатък в партидата на починало осигурено лице, неговите наследници могат да изтеглят парите, което е и едно от основните предимства на допълнителното пенсионно осигуряване.

- Удачно ли е понижението на събираните от фондовете такси или прехвърлянето на тежестта от таксата за управление към тази, базирана на доходността?

В момента критиката идва по линията „те правят много големи печалби и си раздават дивиденти“. Да не забравяме, че пенсионноосигурителните компании са частни дружества, а никой акционер не би инвестирал в бизнес, от който няма да може да получи печалба. Ние предоставяме финансови услуги, инвестираме в информационни системи, а инвестиционните екипи в бранша са сред най-висококвалифицираните и опитни във финансовия сектор. Показателно е, че за такъв дълъг период – от 2002 г. до края на 2014 г., сме реализирали положителна реална доходност – номиналната доходност покрива натрупаната за целия период инфлация, заедно с удържаните такси. Тази финансова услуга има своята цена  и ако някой твърди, че таксите са много високи, то трябва да намери ориентир, с който да ги сравни.

Последната компания, навлязла на пазара - през 2008 г., все още не е излязла на печалба. Говорим за период от 7 години. Приходите на другите две по-малки дружества все още едва покриват разходите. На този фон, през лятото на миналата година бе регистрирана още една пенсионноосигурителна компания. Да навлезеш тепърва на един зрял и разпределен вече пазар (в момента оперират 9 компании – б.а.), особено в тази среда, е много интересно. Аз гледам с известно съмнение на това каква е идеята за създаването ѝ и не е ли тя за придобиване на някой от по-големите фондове.

Таксата от 20 лв. за прехвърляне на осигурителна партида в друг фонд може да отпадне, тъй като вече няма нужда от нея и не би трябвало правото на избор да струва някакви средства. Тя е била въведена в началото на работата на фондовете, когато приходите от осигурено лице са били по-малки и ако то се прехвърли на следващата година, не са могли да компенсират направените за партидата му разходи.

- Каква е позицията ви за идеята специален фонд да гарантира, че осигурените лица ще имат по партидите си минимум сумите, които са внесли?

КФН счита, че първоначалният му капитал трябва да е за сметка на резервите, които формираме в момента, за да гарантираме минималната доходност, а оттам нататък част от таксата за управление трябва да отива за попълването му. Тук възникват въпроси колко ще струва управлението му, кой и как ще го осъществява. Те възнамеряват да бъде управляван много консервативно и се опасявам, че това ще се случи по начина на Сребърния фонд.

Централизирането на такъв фонд поставя и морални дилеми и риск. Това ще създаде условия компаниите, които управляват активите с грижата на добър стопанин, практически да субсидират други, които биха си позволили по-рискови инвестиции, разчитайки на гаранцията.

Може да се мисли в тази насока, но както във всяка компания има резерви за гарантиране на минималната доходност, може да се обособи вътрешен гаранционен фонд. При това отново да се има предвид, че всеки резерв е за сметка на финансовия резултат на дружествата, чиито единствени приходи са от двете такси.

- Какъв е оптималният период за публикуване на детайлна информация за пълния портфейл на пенсионните фондове, за да се гарантира максимална прозрачност?

Всеки ден фондовете изпращат справки и КФН има пълната информация за състоянието на инвестиционните портфейли, за да следи законосъобразността на сключените сделки. От гледна точка на публичността, и според сега действащата нормативна база имаме задължението поне веднъж годишно да публикуваме целия си портфейл - към 31 декември до 31 март на следващата година. На интернет страницата на КФН има голям обем публикувана информация от 2002 г. насам – за постъпленията в пенсионните компании, пазарните им дялове, доходността им, какви са прехвърлянията на партиди. Аз съм за пълна прозрачност, но не тя е проблем, защото ние и досега сме публикували цялата информация, но въпросът е, че никой не я чете.

Основното нещо, което диференцира пенсионноосигурителните компании на пазара е тяхната доходност. Ако ние всеки месец публикуваме детайлите на нашите портфейли, това ще засегне доходността и конкуренцията помежду ни, тъй като ще улесни копирането на инвестиционните стратегии. Тогава каква ще е добавената стойност, която аз давам на своите клиенти? В тази връзка считам, че веднъж в годината е абсолютно достатъчно „да си сверим часовниците“ и да е ясно точно в какви активи са инвестирали фондовете.

- Как трябва да се дефинират понятията за свързаност в дейността на пенсионните компании?

Идеята е много проста. Ако ти си акционер в една компания, която управлява пенсионни фондове и стотици милиони, нямаш право да инвестираш 1 лев в дружества, които пряко или непряко контролираш. Трябва да бъде контролирано за тези практики и ако има такива, да бъдат прекратени, защото така могат да се финансират с евтин ресурс собствени бизнеси.

Коментари: 0