Как протича възстановяването от кризата в областите?

Българската икономика пострада сериозно от световната икономическа и финансова криза, като ефектът се усети през цялата 2009 г., когато икономиката реално се сви с 5%. Последва бавно възстановяване, като едва през 2014 г. БВП в постоянни цени (2010 г.) успя да достигне пред-кризисното си ниво. На фона на бавното възстановяване на национално ниво е интересно да се види как протича процесът на областно ниво. За съжаление данните за БВП на областно ниво се публикуват с около 2-годишно закъснение след данните на национално ниво, а и поради липсата на регионални/областни дефлатори (ценови индекси) областните данни са само в номинално изражение. 

С цел да се изследва процесът на възстановяване на областните икономики след кризата през 2009 г. е използван имплицитният БВП дефлатор на национално ниво. Имплицитният БВП дефлатор, от своя страна, е изчислен като ценови индекс на база номиналните и реалните данни за БВП на национално ниво.

На база на номиналните данни за БВП на областно ниво и имплицитния БВП дефлатор на национално ниво бяха изчислени реални темпове на растеж на областно ниво и съответно – областни БВП серии за периода 2008-2012 г. в постоянни цени (по цени за 2007 г.). Ето и резултатите:

1/ До края на 2012 година, от 28-те области в страната 19 или две трети не успяват да възстановяват икономиките си до нивата на реалното съвкупно производство преди кризата през 2008 г. Най-изразен спад в сравнение с 2008 година отчитат  областите Перник ( 54%), Видин (22%), Силистра (20%), Кюстендил (18%) и Смолян (17%), т.е. това са областите, които към 2012 г. са най-изостанали в процеса на възстановяване от кризата.

2/ На другият полюс са пет области, които успяват да се възстановяват от кризата още на следващата година - през 2010 година. Вътре в тази група, обаче, има сериозни различия в темповете на възстановяване, което налага групирането на тези области в две подгрупи:

- Убедително възстановили се – тук попадат единствено областите София (град) и Ямбол, които имат слаб, но убедителен ръст на реалния БВП в периода 2010-2012 г. Към 2012 г. БВП в постоянни цени от 2007 г. е по-висок от предкризисното си ниво през 2008 г., макар и София (град) да бележи леко свиване на икономиката си в реално изражение през 2012 г.;

- Неубедително възстановили се – областите  Пазарджик, Велико Търново и Добрич. Тези три области достигат стойността на вътрешния си продукт преди кризата още през 2010 г., но през 2011 година отчитат нов спад. И трите области бележат лек ръст на икономиките си през 2012 година, но все още реалният им БВП остава под нивата от 2008 г.

3/ Област Разград възвръща предкризисното си ниво на реално брутно производство през 2012 година.

4/ Съвкупното производство не се повлиява негативно от кризата в три области – Софийска област, Пловдив и Стара Загора. Област Стара Загора, отчита спад през 2011 година с близо 5%, но към 2012 г. нейният реален БВП е над нивата от 2008 г. Останалите две области – София и Пловдив - имат непрекъснат положителен тренд на БВП за периода на и след кризата (2009-2012 г.), като Софийска област (да не се бърка със столицата) е шампион по икономически растеж в периода между 2009 и 2012 г. – нейното БВП в реално изражение през 2012 г. е с 40% по-високо от нивото през 2008 г.

Любопитно е да се спомене, че нито една област не възвръща нивата вътрешния си продукт от преди кризата, през 2011 година.  Като само областите Ямбол, София (област), София (град) и Пловдив продължават ръста си от предходните години.

Като цяло, процесът на възстановяване от кризата протича бавно и трудно на областно ниво. По-голямата част от страната е засегната от кризата, като единствените изключения са в Южна България - Софийска област, Пловдив и Стара Загора. Тези трите области не отчитат свиване н брутния си вътрешен продукт през 2009 г. и бележат икономическа експанзия в периода 2009-2012 г. Това вероятно спомага и за по-бързото възстановяване на трудовите пазари в Южна България след кризата.

В същото време, прави впечатление, че някои от традиционно по-слабо развитите области в страната като Силистра, Видин, Смолян, Кюстендил и Ловеч поемат и най-тежкия удар от кризата. При тях БВП към 2012 г. е с над 15% по-ниско от предкризисното си ниво, като за някои от тези области спадът надхвърля 20% (областите Видин и Силистра). Т.е. в тези области структурните слабости вероятно са подсилили отрицателните ефекти от кризата. Силният спад на местната икономика пък подхранва негативните демографски процеси в тези области, които така или иначе се характеризират с едни от най-неблагоприятните демографски тенденции в страната. Икономическата рецесия подтиква местното население към изселване, което води до спад на хората във фертилна и работоспособна възраст, рязко намаление на раждаемостта, силно влошаване на естествения прираст и липса на инвестиции поради недостиг на (подходяща) работна ръка. Няколко области (основно в Северна България) отдавна са влезли в този омагьосан кръг и кризата през 2009 г. допълнително задълбочи техните социално-икономически проблеми.   

*авторът е стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика