Как регионът на Персийския залив може да замени петрола?

Глобалният преход към възобновяема енергия може да звучи като икономически смъртен звън за региона на Персийския залив, където запасите от изкопаеми горива създават привидно неограничен поток от богатство. Но световната енергийна централа възприема неизбежното трансформация - поне в страната, пише DW.

Страни като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар изграждат едни от най-големите възобновяеми електроцентрали в света, докато се отказват от изкопаемите горива.

В навечерието на Световното първенство по футбол през 2022 г. Катар построи слънчева централа, предназначена да посрещне 10% от пиковите енергийни нужди на страната. Междувременно Саудитска Арабия създава пустинен град, който ще работи изключително с възобновяеми енергийни източници. Neom, както се нарича, ще има собствена централа за зелен водород със слънчево гориво. ОАЕ, които са домакини на тазгодишната конференция на ООН за климата, изграждат това, което се рекламира като най-голямата слънчева електроцентрала в света.

Проекти като тези ще помогнат на Саудитска Арабия да постигне целта да произвежда 50% от своята електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г., а ОАЕ да постигне 44% до 2050 г., според двете страни.

Засега обаче ОАЕ и Саудитска Арабия се намират заедно с други държави от Персийския залив - Бахрейн, Оман, Кувейт и Катар - в 15-те най-лоши замърсители. Начело на списъка е Катар с производство на глава от населението от 35.59 тона CO2 през 2021 г., в сравнение с 8.09 тона на човек в Германия.

Придвижването надолу в класацията ще изисква сериозна инерция. Мохамад Ал-Саиди, научен сътрудник в Центъра за устойчиво развитие на Катарския университет, каза за DW, че регионът се движи много бързо, за да изпълни амбициозните си цели.

Освобождаване на петрол за износ

Трансформирането на икономиките към възобновяема енергия обаче не е само от загриженост за околната среда. Ал-Саиди казва, че един от основните мотиватори за прехода е освобождаването на запаси от изкопаеми горива за износ, като по този начин се максимизират печалбите.

През 2020 г. Саудитска Арабия беше четвъртият по големина потребител на петрол в света и шестият по големина потребител на изкопаем газ, оставяйки по-малко за изгодно продаване в чужбина.

Въпреки повишаващите се температури и увеличаващата се честота и сериозност на екстремните метеорологични явления, свързани с изгарянето на изкопаеми горива, търсенето на петрол се очаква да се увеличи до около 2040 г. След като търсенето в крайна сметка изчезне, всеки петрол, останал в земята, ще се превърне в „заседнал актив“ и пропусната възможност за печалба, както го виждат производителите на петрол.

Друг важен мотиватор за вътрешното преминаване към възобновяеми икономики е привличането на международни инвестиции и поддържането на позиция в международната общност, обясни Ал-Саиди.

Това е много важно за имиджа, а имиджът означава пари.“

Преходът към икономика, базирана на възобновяеми енергийни източници, би направил страните много по-привлекателни за чуждестранни пари, каза Джон Труби, гост-професор по право в британския Нюкасълски университет, който изучава връзките между устойчивостта и технологиите.

Климатичната криза ще удари всички

Въпреки че продължаването на износа на петрол ще напълни хазната на региона, това също може да застраши самото му съществуване. Докато други страни продължават да изгарят изкопаеми горива, добивани от Саудитска Арабия и нейните съседи, глобалните температури ще продължат да се повишават. И Персийския залив ще бъде непропорционално засегнат.

Глобално покачване с 1.5 градуса по Целзий до 2050 г. вероятно би означавало покачване с 4 градуса в Персийския залив. Горещи вълни от над 50 градуса по Целзий вече удариха региона, а средните температури са доста над останалите в света.

Средните летни максимални температури вероятно ще надхвърлят нивата на оцеляване в по-голямата част от Персийския залив при някои сценарии за изменение на климата. Планетарното нагряване също ще влоши прашните бури, а ниско разположените райони могат да бъдат засегнати от покачването на морското равнище.

Те са в парадокс, защото зависят от приходите от петрол, но също така са изложени на голям риск от изменението на климата в собствените си страни“, каза Труби.

Улавяне и съхранението на въглерод

В опит да продължи да изнася изкопаеми горива, като същевременно ограничи риска от увреждане на климата, регионът залага на улавянето и съхранението на въглерод.

CCS, както е известна технологията, е процес, чрез който емисиите се прихващат и изхвърлят под земята или в други продукти. Той отдавна се смята за свещеният граал за производителите на петрол, защото теоретично може да означава, че изкопаемите горива могат да се изгарят, без да се вреди на климата.

Но десетилетия изследвания не успяха да създадат широкомащабни решения и активистите за климата го виждат като опасно отвличане на вниманието от истинските действия в областта на климата.

​Досега по-малко от 0.1% (43 милиона тона) от глобалните емисии са уловени от такава технология. Настоящият набор от проекти се очаква да увеличи това до само половин процент до 2030 г., според Bloomberg.

Въпреки това технологията е готова да бъде широко обсъждана на годишната среща на върха на ООН за климата, която ще се проведе в ОАЕ, и е определена от Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) като една от необходимите стъпки за ограничаване на затоплянето с 1.5 градуса. Номинираният за президент на COP28 призова за по-голямо съсредоточаване върху капацитета за улавяне и съхранение на въглероден диоксид в реч, определяща дневния ред на разговорите.

В един прагматичен, справедлив и добре управляван енергиен преход трябва да се фокусираме върху постепенното премахване на емисиите от изкопаеми горива, като същевременно постепенно увеличаваме жизнеспособни, достъпни алтернативи с нулеви въглеродни емисии“, каза той.

Въпреки това Европейският съюз и други нации се противопоставиха на този подход, заявявайки, че фокусът трябва да бъде върху постепенното премахване на изкопаемите горива, а не върху технологиите за намаляване на емисиите.

Регионът на Персийския залив цели диверсификация

В крайна сметка обаче кранът за пари ще бъде спрян. С предупреждението на Международния валутен фонд, че намаленото търсене на петрол може да изяде хазната на региона само след 15 години, се предприемат действия за намиране на алтернативни източници на приходи.

Саудитска Арабия залага на производството на зелен водород, както и изграждането на индустрия за производство на суровини, захранвани от възобновяеми източници, като алуминий, заедно с ОАЕ. На по-малко устойчив фронт, той също започва да използва своите въглеводороди за пластмасово и нефтохимическо производство.

Износът на слънчева енергия се рекламира като огромна икономическа възможност. В страните от Персийския залив всеки квадратен метър земя, оборудван със слънчева енергия, може да донесе същото количество енергия всяка година като 1.1 барела петрол.

Други държави се стремят да копират модела на диверсификация на Дубай, където изкопаемите горива сега представляват само около 5% от приходите. По-голямата част идва от туризма и богатите мигранти и инвеститори, според Ал-Саиди.

​​Оман изглежда има най-големи амбиции за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. ​​Петролът съставлява 39% от нейния БВП през 2017 г., но планира да намали това до 8.4% до 2040 г. с акцент върху туризма, логистиката и производството.

Тази различна амбиция в региона разчита на държавите от Персийския залив, които експлоатират своите запаси от изкопаеми горива, за да финансират преход към бъдеще без изкопаеми горива. Еколозите и правозащитниците не пропускат иронията. Агнес Каламард, генерален секретар на Amnesty International, призова страни като Саудитска Арабия да оставят петролните си резерви в земята.

Време е Саудитска Арабия да действа в интерес на човечеството и да подкрепи постепенното спиране на производството на изкопаеми горива, което е от съществено значение за предотвратяване на по-нататъшни вреди на климата“, каза тя по-рано тази година.