Как се излиза от капана на средния доход?

Капанът на средния доход представлява икономическо явление, при което държави, достигнали определено ниво на икономическо развитие, започват да се сблъскват със сериозни трудности в поддържането на устойчив растеж и напредък към постигане на  висок доход. Към 2024 г. 108 държави с население от 6 милиарда жители, остават в категорията на страни със среден доход (между $1 136 и $13 845 БВП на човек от населението). След 1990 г. само 34 държави са успели да преминат над прага на високия доход.

Това явление се нарича “капан” не защото е невъзможно да се избегне, а защото много правителства се подвеждат да мислят, че само привличането на чужди инвестиции ще бъде достатъчно за подобряване на икономическото състояние на страната. В действителност истинското предизвикателство се състои в необходимостта от трансформиране на икономиката чрез дълбоки реформи в индустрията, образованието и управлението.

Актуалният доклад на Световна Банка от 2024 г. излага стратегии и подходи за преодоляване на капана на средния доход, базирани на успешни примери и систематично приложение на три основни стъпки: инвестиции, внедряване на технологии и иновации.

Инвестиции: Началната искра на промяната

Първата стъпка за излизане от капана на средния доход е осъществяването на значителни и стратегически инвестиции. Това не означава просто наливане на пари в икономиката, а целенасочено финансиране на критични сектори и проекти. Тайланд е отличен пример за този подход. Между 2015 и 2023 г. страната инвестира $30 милиарда в модернизиране на инфраструктурата и технологиите, включително проекти като изграждането на високоскоростни железопътни линии и модернизация на електроенергийната мрежа. Тези инвестиции водят до увеличение на БВП на човек от населението от $6,800 до $10,500, значително над границата за среден доход.

Сингапур също прави значителни инвестиции в енергийния сектор с акцент върху изграждането на LNG терминали и модернизация на пристанищната инфраструктура, които са от ключово значение за превръщането на града-държава в глобален енергиен хъб. Тези усилия генерират над $2 милиарда годишно и способстват за повишаване на БВП на човек  от населението от $25,000 на над $80,000 през последните две десетилетия.              

Южна Корея от своя страна инвестира в технологични паркове и изследователски центрове, в сектори като полупроводници и биотехнологии, като например Гаянг Digital Valley, които привличат глобални компании и способстват за ръст на БВП от $12,000 на над $33,000 на човек от населението между 2000 и 2023 г.

Полша, след присъединяването си към Европейския съюз през 2004 г., се възползва от значителните фондове за инфраструктура и технологично обновление. Полската икономика започва да инвестира в транспортна инфраструктура, включително магистралите (A1 и A2), които подобряват свързаността и увеличават конкурентоспособността на страната. Полша също така модернизира енергийния си сектор чрез изграждането на нови електроцентрали. Остроленка, планирана за въглищна електроцентрала, получава допълнителни инвестиции за ново крило, базирано на природен газ. През 2026 г. първата полска атомна електроцентрала централа “Лубиатово-Копалине с 6 реактора ще бъде завършена, а страната ще увеличи съществено енергийната ефективност и ще намали зависимостта си от външен внос.

Ръст на БВП на човек от населението в избрани страни (2000 спрямо 2023 година)

Източник: Световна банка

Внедряване на технологии: От догонващи към лидери

След като са осъществени инвестициите, идва ред на ефективното прилагане на съвременни технологии. Успешните примери показват, че държавите трябва да интегрират тези технологии в ключови индустрии и да ги използват за диверсифициране на икономиката си.

Чили е пример за страна, която успява да стане водещ износител на сьомга, използвайки норвежка технология за аквакултури. Чрез съчетаването на съвременни методи за развъждане и управление на аквакултури с ефективни политики, страната не само увеличава производството, но и използва приходите за инвестиции в други сектори като минно дело и туризъм. Това прави чилийската икономика по-устойчива на външни шокове и укрепва дългосрочния растеж.

В Сингапур имплементирането на технологии става чрез създаването на “смарт” градове, където високотехнологичните решения за управление на транспорта, енергията и здравеопазването са неразделна част от градския пейзаж. Тези технологии не само увеличават ефективността на ресурсите, но и създават нови възможности за икономически растеж и иновации.

Иновации: Ключът към дългосрочен просперитет

Истинският тест за всяка икономика, която иска да избегне капана на средния доход, е способността й да се превърне в иновационен лидер. Държави като Южна Корея, Тайван, Сингапур и Израел показват, че само чрез иновации може да се постигне устойчив дългосрочен растеж.

Южна Корея се утвърждава като лидер в електрониката и биотехнологиите благодарение на стратегически инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (R&D), които включват компании като Samsung и Hyundai. Това довежда до рязко увеличение на БВП на човек от населението и превръща страната в глобален икономически гигант.

Тайван постига успех чрез развитие на полупроводниковата индустрия с компании като TSMC, които се превръщат в световни лидери в производството на чипове. В същото време Сингапур се трансформира в глобален иновационен хъб благодарение на създаването на изследователски центрове в биотехнологиите и фармацевтиката, които генерират милиарди долари и поставят страната в челните редици на световната икономика.

Израел също е пример за успешно прилагане на иновации. Технологични решения като Mobileye и Waze не само променят шофирането в цял свят, но и значително допринасят за растежа на икономиката, като повишават БВП на човек от населението от $20,000 на над $50,000.

Полша също успява да използва иновациите за своето икономическо развитие. Един от ключовите примери е инвестицията в технологични паркове като Варшавския технополис и програмата „Start in Poland“, които стимулират развитието на нови компании и технологични стартиращи фирми. Полша също инвестира в научноизследователски и развойни центрове, създавайки условия за разработването на високотехнологични продукти, което допринася за устойчивия растеж на икономиката и ръста на БВП на човек от населението от $12,000 на над $18,000 през последните две десетилетия.

Защо излизането от капана е толкова трудно?

Анализът на Световната банка от 2024 г. показва, че основните пречки за държавите със среден доход включват лошо управление на ресурсите, корупция, недостатъчна диверсификация на икономиката и неефективно внедряване на технологии и иновации. Примерите на Бразилия, Малайзия и Южна Африка илюстрират тези предизвикателства.

В Бразилия икономическият растеж значително се забавя през последните десетилетия, като страната е инвестирала около 2,5% от БВП в инфраструктура между 2000 и 2015 г., но без да постигне значителен напредък. Въпреки тези усилия средният годишен растеж на БВП пада от 4,5% през 2000-те до под 1% след 2010 година. Основните проблеми включват високи нива на корупция, неефективност в управлението на инфраструктурните проекти и липсата на реформи за модернизиране на икономиката и институциите.

Малайзия, въпреки първоначалния успех в привличането на чуждестранни инвестиции, среща сериозни затруднения при имплементирането на съвременни технологии. Производственият сектор в страната остава зависим от нискотехнологични индустрии, което довежда до застой в производителността и забавяне на растежа на БВП на човек от населението до едва 2% годишно през 2010-те. Въпреки усилията за диверсификация на икономиката страната не успява да премине към иновации и производство на високотехнологични продукти, което ограничава възможностите за по-нататъшен растеж.

Южна Африка също изпитва сериозни трудности в преодоляването на капана на средния доход. Въпреки че страната е инвестирала 3,5% от БВП в инфраструктура между 2010 и 2020 г., растежът на БВП остава средно на ниво от само 1,5% годишно. Високата безработица, социалните неравенства и сегрегацията на повече от половината население на държавата забавят нейния растеж неимоверно. Структурните икономически проблеми пък от своя страна пречат на създаване на икономии от мащаба и ефективно използване на инвестициите в модерни технологии. За иновации на глобално ниво е рано да се говори.

Ръст на БВП на човек от населението – държави в капана на ниския доход (2000 – 2023 г.)

Източник: Световна банка

Допълнителни фактори

Проучвания на Световната банка показват, че някои допълнителни фактори играят ключова роля в успешното преодоляване на капана на средния доход. Политическата стабилност е от съществено значение, тъй като нестабилността може да отблъсне инвеститори и да забави икономическите реформи. Стабилността обаче не трябва да се разглежда като блокиране на промени, които преодоляват лоши регулации или дефицити в качеството на институциите. Конкуренцията на пазарите е критична за стимулирането на иновациите и растежа. Върховенството на правото, особено в областта на защита на частната собственост и договорите, е основополагащо за създаването на иновационна среда. Кризите също предоставят възможности за ускорено икономическо развитие, ако водят до стратегически инвестиции. Страните, които успешно преодоляват капана на средния доход, демонстрират, че комбинацията от стабилна политическа обстановка, стратегически инвестиции и иновации може да доведе до значителен икономически напредък и устойчив растеж.

Източник: Институт за пазарна икономика

По материала работи Мартин Драганов, стажант в ИПИ