Какви са тенденциите на пазара на труда в България?

Заетостта и икономическата активност се повишават, безработицата намалява, обезкуражените и продължително безработните са все по-малко, а все повече младежи се включват на пазара на труда. В същото време ситуацията на пазара на труда е по-сложна, а структурните проблеми остават под повърхността. Данните от Наблюдението на работната сила показват какво се случва на трудовия пазар през второто тримесечие на годината.

Заетостта изглежда е в пика си, достигайки 71% в групата на 15-64-годишните. Спрямо второто тримесечие на 2023 г. това е увеличение с 0,7 пр. пункта. Тя нараства при почти всички групи, но реално ситуацията не е точно каквато изглежда:

• Стопяването на разликата между заетостта на мъжете и жените се забавя.
• Повишаването на заетостта на младежите (15-29 г.) е след спад през съответното тримесечие на 2023 г., така че на практика не може да се говори за трайна тенденция към увеличение на младежката заетост.
• Регионалните различия не намаляват, въпреки че има известно раздвижване и заетостта в източните (крайморски) райони се повишава значително. Видин е областта с най-голямо намаление на коефициента на заетост. 
• Значително се повишава заетостта при хората с основно и по-ниско образование, но и тя остава изключително ниска. Коефициентът на заетост на 15-64-годишните с начално и по-ниско образование е 33%, а на тези с основно 37,2% на фона на 90,7% при висшистите и 72,3% при среднистите. Очевидно образованието продължава да е основният фактор за заетост.

Безработицата пък намалява – спрямо второто тримесечие на миналата година коефициентът ѝ се свива с 0,3 пр. п. до 4,3%. На практика безработицата е достигнала естественото си дъно и вероятно ще се движи около тази стойност в близко бъдеще.

Тук идват и по-дълбоките проблеми на пазара на труда:

• Икономическата активност се повишава бавно. С ръст от 0,4 пр. п., коефициентът ѝ достига 74,1%.
• Над половината от безработните (52,8%) са продължително безработни (от една година или повече).
• Безработицата сред хората с основно и по-ниско образование остава над 12%.
• Четири пък са областите с под 60% заетост – три в Северозапада (Видин, Враца и Монтана) и Кърджали.

В тази ситуация по-нататъшното развитие на пазара на труда трябва да минава през усилия за квалификация и преквалификация, ограмотяване, учене през целия живот, активиране на неактивните.

Източник: Институтът за пазарна икономика