Как се работи на „тихия фронт“

Авантюра и предизвикателство, тайното винаги привлича. Признанието за талант, компетентност и знания в областта на техниката и възможността те да бъдат използвани по най-добър начин в полза на държавата  - това се оказва огромното предизвикателство, което кара Александър Трифонов да каже „ДА“ през 1970 г. и да започне дейност на „тихия фронт“: „Онова време беше интересно, имах и удовлетворението, че моят труд намираше приложение, а България беше авторитет в развитието на нови технологии“.

Всичко има своята малка предистория. Дипломната работа на Александър Трифонов във Висшия машинно-електротехнически институт „Ленин“ (сега Технически университет - София) е свързана със специална учрежденска телефонна централа, разработена от Siemens, като нейният лиценз е купен от българска страна. Да продължи за работи в същото русло за него е безинтересно. Приема да стане част от научно-техническото разузнаване с очакването

само небето да слага таван

на неговите възможности за развитие. Минава през специално обучение, учи и немски език. После е изпратен като представител на ВТО „Изотимпекс“ в търговското ни представителство в Австрия, където освен по специалните поръчки, работи наравно с останалите. За цялостното си представяне е получил много висока оценка и е награден с орден „Червено знаме на труда“. Как е издържал на високото напрежение и как се е справил с всичко, днес той няма отговор. Има обаче силно задоволство, че с работата си е дал принос към електрониката и електротехническата индустрия, към военната област. Оказва се точният човек, в точното време и на точното място. Съдба“, казва днес той с голяма доза сантимент.

Сега – 35 години след падането на Желязната завеса, Александър Трифонов разкрива съществуването на свой

холограмен образ

- неговият двойник Жаров. Книгата „Разговори с Жаров. Хроника на един живот в две измерения“ е от над 500 страници и съдържа спомени, факти, архивни документи, лични оценки и анализи на време, хора, отношения, обвързаности. Към книгата има и флашка с филм, създаден с документални кадри от миналото, заснети лично от него.

„Разузнаването е може би най-престижната професия, сравнима с космонавтиката, защото разузнавачът, както и космонавтът, трябва да отговаря на определени и строги изисквания, да е готов да рискува своя живот и благоденствие срещу предизвикателства и опасности да изпълни задачи в непозната и често недружелюбна обстановка. Такива личности са всестранно подготвени, те от никоя страна не са считани за престъпници, а са уважавани, за разлика от някои български правителства и предатели на националната сигурност. В това се убедих сам и се надявам да убедя и читателите на тази книга“ – пише Александър Трифонов в този свой труд на живота.

И преди, и сега е активна личност, необичаен човек с висок морал и отговорност. Изобретател. Иноватор. Човек, предан на съзидателните идеи, на развитието, на напредъка и прогреса. Той е дори сред първите автори на списание „Икономика“ през 1990 г. В книгата е приложено факсимиле от неговата статия „Съвременно развитие на процеса „Обновление“. Да, Александър Трифонов буквално е

научно-техническа енциклопедия

Минал през трудности и победи, през върховете и спадовете на социалистическата икономика, бил е свидетел на голям подем, съпроводен от съпротива и грешки на хора, но и на безмилостната разруха и разграбване, а също на опитите да се създава бизнес и икономика, отвъд идеологическите постулати. Затова решава да сподели своята истина, своя поглед, своите преживявания, свързани с „онова“ и с „това“ време, с мисията на човека от научно-техническото разузнаване - където вододелът е 1989 г. От дистанцията на времето той стига до извода, че не е възможно за едно поколение да се изгради работническа класа със съзнание за принадлежност към фирмата, за която работи. Тогава отговорността за развитието на всяко предприятие се е носела от неговото ръководство, от Градския комитет на БКП и от съответното министерство. В годините на прехода обаче вижда как политиката стана инструмент за реализиране на его без покритие, на удовлетворяване на финансова алчност и дори за разправа с конкуренти. Далеч, твърде далеч сме от онова, което Марк Тулий Цицерон е постановил: „Нека благосъстоянието на хората да бъде върховният закон“.

Двете измерения на една икономика

• България имаше авторитет на държава със силен вътрешен ред. И беше търсена като партньор в наука, техника, производство - и от Изток, и от Запад.
• Една част от изобретенията, които в „онези“ години правихме, бяха продиктувани от това да преодолеем дефектите на определени наличности и ние извличахме ефект от това. Неволята ни караше да правим по-съвършени неща.
• Съветските специалисти признаха нашето превъзходство в определени области. Те констатираха, че българските лазери са по-добри от техните. В изчислителната техника имахме големи постижения. В селското стопанство бяха ни признали за сила и все още казват „болгарский перец“ на най-вкусния червен пипер.
• Имахме специализация в областта на каростроенето и развитието можеше да продължи с вкарването на нови технологии. Но изведнъж беше сложен край на голямото производство на кари в цялата страна. Останаха само малки фирми.
• Бяхме развили умения в израстването на кристали за електронната промишленост, приборостроенето и за военно приложение.
• България беше сила на международния пазар за продажба на ноу-хау и лицензи. Сега държавата не се интересува от такива възможности. Няма съдействие за реализирането на патенти и полезни модели, липсва рисково финансиране, с което да се прескочи „Долината на смъртта“.
• Преходът, започнал преди 35 г., има и своите шансове. Той даде възможност да се очистим от всичко, което не беше доходоносно. Големият проблем е, че много от добре печелещите предприятия бяха източени и фалирани. Имаше заводи с уникални технологии и оборудване, които бяха унищожени.
• Хубавото на новото време е, че нямаме онези ограничения, които стягаха бизнеса и икономиката. Но не се възползваме от т. нар. офсетни сделки, срещу които да придобиваме технологии, когато купим нещо голямо – например самолети и военна техника.
• В годините на социализма България беше достигнала 25-о място като индекс на ООН за икономическо развитие в света, а през 2023 г. е на 71-во място, тъй като не се даде възможност учени и изобретатели да са в авангарда на икономическото обновяване. Проучване на Института IMD от Швейцария ни постави на 58-о място от 67 страни по конкурентоспособност за 2024 г.
• България може да се възроди, ако се постави ясна цел и посока за развитие.

Текстът е част от бр. 124 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.