Как технологичната революция върна талибаните на власт в Афганистан
Някога движението отхвърляше модернизацията, а сега умее да си служи отлично с инструментите на 21 век
Когато талибаните последно контролираха Афганистан, светът използваше мобилните телефони за гласови разговори, достъпът до интернет се случваше от настолни компютри през медни телефонни линии, а цифровата фотография едва прохождаше. По времето, когато бяха поразени от американската армия през 2001 г. войнстващите ислямисти избягваха технологиите. Днес те разполагат с импровизирани безпилотни самолети за наблюдение и координират действията си модерно, чрез съвременни мобилни телефони и комуникации.
Решението да възприемат, а не да се отхвърлят инструментите на 21 -ви век, се превърна в ключ към оцеляването на талибанското движение и последвалото му завръщане начело на централноазиатската нация.
Те пристъпиха към много по-голяма технологична сложност към 2007 г. Това е знак за способността на групата да се адаптира и учи и това е една от причините да спечелят“, коментира Ванда Фелбаб-Браун, старши сътрудник в мозъчния тръст Brookings Institute, пред Bloomberg.
Тя изтъква, че талибаните са си взели поука и вместо да бягат от модерността, както правеха през 90-те години, се фокусираха върху комуникациите.
Организацията се формира в суровите селски райони на Афганистан и успява да се пребори, за да оглави властта през 1996 г. Тогава управлението на талибаните има за цел да върне народа към живота през 7-ми век, когато е основан ислямът – да изгради общество от самодостатъчни си селяни-фермери, управлявани под шериата, като отхвърлят всякакви съвременни технологии.
През 2007 г. талибаните вече използват флип телефони като Nokia и Motorola, за да пропагандират дейността си и да следят хората. Фелбаб-Браун си спомня как например те изпращали съобщения до хората, за да им напомнят да си платят религиозния данък.
Ирония на съдбата е, че широкото разпространение на телекомуникациите бе разрешено от американските и международните компании, а силите на НАТО изградиха мрежа от антени за мобилни телефони. Не след дълго говорителите на талибаните, владеещи английски език, започнаха редовно да актуализират информацията до западните медии, на които подаваха актуална информация за различни събития и битки.
Ранните талибани бяха разглеждани по-скоро като лека военна сила, снабдена предимно с пушки и RPG. Но с по-напреднал враг като САЩ и техните съюзници дойде необходимостта от надграждане и в техните редици.
„Тук технологиите са от решаващо значение, няма как да ги заобиколим“, отбелязва Камран Бохари, директор по аналитично развитие в Института за стратегия и политика на Newlines. „Преди това те можеха и без тях, но след 11 септември светът се промени.“
Талибаните трябваше да наваксат с новостите на бойното поле и се учеха бързо. Още през 2005 г., припомня Бохари, близо до границата с Пакистан е открит дрон, оборудван с видеокамера, привързана към самолет играчка с дистанционно управление. По пътя към усвояването на новостите те заимстваха и от напредъка на други групировки, като Ал Кайда, Ислямска държава и Хизбула.
Също както кривата на развитие на технологиите по света, в началото тези формации започнаха да използват сайтове за линейни съобщения, за да поемат отговорност за атаките си и да разпространяват съобщения и видеоклипове. Тези действия отстъпиха място на по-сложни комуникации, включително защото чуждестранните власти успяха да ограничат полет им за изява. Така ислямистите посегнаха към мобилни устройства и по-бързи мрежи, благодарение на които успяваха да заснемат видеа в движение и да изпращат съдържанието директно по имейл до поддръжниците си или до световните медии. Талибаните и другите като тях се оказаха едни от ранните потребители на платформите за споделяне на информация – YouTube, Facebook, Twitter, Telegram и WhatsApp.
Стратегията им бе не само да печелят битки, но и да намеря начин как да формират усещане за сила и способности, отбелязва Бохари. Целта бе да се създаде усещане за неизбежен възход на движението и безполезна съпротива.
Западните правителства и корпорации не останаха слепи за онлайн заплахите. Facebook Inc. и Alphabet Inc. отдавна започнаха да забраняват групите, а Twitter да премахва насилствено съдържание. Гъвкавостта на талибаните обаче направи невъзможно заличаването им онлайн. Дори талибаните да не могат да използват масови магазини като YouTube, Facebook или Twitter, приложенията за съобщения като Telegram и WhatsApp ще останат опция, благодарение на характера на тези услуги, криптиращи информацията от край до край.
Дигиталната революция не свършва дотук. С огромна държава, която трябва да управлява, талибанското правителство ще разчита още повече на информация, съобщения и формиране на обществено мнение. За това тя може да се поучи от начина, по който съседи като Иран, Пакистан и дори Китай упражняват контрол чрез цензура и наблюдение. Последният, световен лидер в разпознаването на лица и изкуствения интелект, изглежда, вече се опитва да се сближи с талибаните. По всяка вероятност Пекин ще предложи помощ под формата на инфраструктура, която може да включва възможности за комуникация и наблюдение.
Днешните талибани се биха, за да си върнат контрола над Афганистан. А за да го задържат, в бъдеще ще разчитат на технологиите.