Как Турция създаде дългова криза

Банкерите са забелязали идването ѝ още през 2016 г., а най-лошото за турската лира предстои

Как Турция създаде дългова криза
Заради слабия курс на турската лира спрямо долара и еврото, както и заради галопиращата инфлация, в Турция се разгаря дългова криза. Редица компании фалират, а други, включително най-големите, се борят да останат на повърхността. 2018 г. ще остави травма както в историята на Турция, така и в личния живот на турските бизнесмени и граждани.

Турската икономика през 2018 г. кипеше с темпове на растеж, които караха света да завижда. С годините обаче се натрупаха и много слабости. Икономиката на югоизточната ни съседка беше като автомобил, който се движи на висока скорост от толкова отдавна, че на шофьора му се налага да игнорира редицата мигащи заради проблеми светлини по таблото. Накрая Турция катастрофира заради класическите симптоми – срив на националната валута и огромна кредитна криза.

Някъде по пътя се проваля текстилният бизнес на предприемача Кем Сари се проваля, както и стотици други компании. Много други пък, сред които са някои от най-големите корпоративни имена на Турция, все още се борят да ограничат щетите от икономическата криза в страната. Правителството и банките от своя страна обмислят как да им помогнат. В най-новата класация на перспективните развиващи се пазари, изготвена от американската телевизия Bloomberg, Турция се нарежда последна.

За президента Реджеп Тайип Ердоган финансовата криза е и нещо лично – финансово възмездие. Той дойде на власт през 2002 г., след като последната голяма криза в Турция отстрани съперниците му за поста. Оттогава Ердоган спечели всички национални и местни избори, най-вече благодарение на повишаващия се стандарт на живот. 2018 г. обаче беше годината, в която неговият модел на растеж, захранван преди всичко с евтини пари, най-после дерайлира.

Компанията на Сари - CERM Tekstil – е била основана по времето на първия мандат на Ердоган. Базирана в проспериращия северозападен град Бурса, който отдавна е текстилният център на Турция, фирмата произвеждала платове за домашна употреба като покривала за дивани и завеси. Първите години на CERM били от добрите за турската икономика – търсенето растяло лавинообразно и се инвестирали много чуждестранни капитали. Един от резултатите от всичко това бил повишаването на курса на турската лира. Това помагало на Сари, който купувал своите машини, прежди и бои от чужбина.

И друго нещо помагало на турския бизнес – изгодното кредитиране. Тъй като икономиката се стабилизирала, лихвите и инфлацията се понижили и кредитирането се увеличило значително. Поддържането на темпа на кредитиране чрез задържането на лихвите ниски по-късно ще се превърне във фиксидея на Ердоган.

Същевременно турските компании разширяват хоризонта си и трупат дългове. Някои от тях демонстрират прекалена самоувереност. Мурат Юлкер, който стана най-богатият човек в Турция, започна да показва благосъстоянието си по целия свят, а кулминацията е през 2014 г., когато купи за 3.1 млрд. долара британския производител на храна United Biscuits. Това беше най-голямото чуждестранно поглъщане от страна на турска компания. Юлкер впоследствие се похвали, че са му трябвали само 9 дни, за да осигури от турски и международни банки сумата за придобиването.

Друг турски милиардер – Ферит Шахенк – започна да преминава от банковия в хотелиерския бизнес, купувайки луксозни хотели в цяла Европа. През януари тази година той стъпи в Ню Йорк с ресторант с главен готвач Нусрет Гьокче, познат още като интернет сензацията Солт Бае (Salt Bae).

От ключово значение е и фактът, че турският бизнес взе голяма част от заемите си в долари и евро. Въпреки това Ердоган притискаше централната банка на Турция да поддържа лихвите в страната ниски. Макар кредитите от турските банки никога да не станаха толкова изгодни, колкото тези от чуждите банки, ниските лихви даваха по-голяма увереност на компаниите, печелещи в лири, да теглят кредити от турски банки.

CERM Tekstil е взела някои кредити в евро, но като цяло компанията е избегнала този капан, запазвайки по-голямата част от дълга си в лири. Сари не успява да достигне равнището на Юлкер или Шахенк, но все пак и той се справя много добре - до началото на 2016 г. CERM има около 90 служители, два завода и годишни продажби за над 10 млн. долара. Още тогава обаче са налице признаци, че назряват проблеми.

Втората половина от продължаващата ера на Ердоган е по-турбулентната. В съседна Сирия се разгаря гражданска война и другите държави бързо биват въвлечени в нея. Турция е на първа линия. В края на 2015 г. турските военни сили свалят руски изтребител, предизвиквайки геополитически сътресения и пазарни тревоги. Отношенията с Русия впоследствие са възстановени, но отчасти с цената на дългогодишния съюз на Турция със САЩ, който започва да се разпада, изнервяйки още повече инвеститорите. През лятото на 2016 г. Ердоган остава на власт след опит за преврат, на който впоследствие отговаря с остри репресии. Още през есента на същата година турската лира претърпява първия си истински срив.

До края на 2016 г. Сари съкращава служителите си с една трета. По думите му тогава турските банкери за пръв път „подушват задаващата се криза“. „Бяхме силно надеждна компания по онова време. Когато обаче отидехме в някоя банка да искаме кредит, те казваха неща като: „Трябва да попитаме нашата регионална централа“, разказва предприемачът.

При всеки спад на лирата очите се обръщат към централната банка, а след това към президента Ердоган, който категорично отхвърля повишаването на лихвите, необходимо, за да се предпази турската валута. След като е видял как предшествениците му на поста били свалени от финансови кризи, Ердоган пази държавните финанси изрядни. Държавният дълг се понижава рязко като дял от икономиката, но като движеща сила за нейния растеж бива заменен от трупане на дългове в частния сектор – именно затова лихвите трябва да са ниски.

Различен вид криза

При Ердоган държавният дълг пада за сметка на задълженията на частния сектор, затова всеки път когато централната банка получава позволение да повиши лихвите, това се случва неохотно и обикновено без да се разгласява. Лирата продължава своя път надолу. Инфлацията при цените, причинена от отслабналата валута, намалява покупателната способност на компаниите. Боята за текстилните продукти на CERM например идва от Италия и се плаща в евро. В началото на 2017 г. цената ѝ е 86 лири за литър, а до ноември поскъпва до 109 лири за литър или с 30% повече. Печалбите се свиват месец след месец и дори има отрицателни баланси.

Положението се влошава от факта, че повечето турски работят на принципа „купи сега, плати по-късно“ – често срещана практика в Турция. Клиентите обикновено плащат няколко седмици след получаването на стоката. Така, когато Сари получава парите си, те вече са с много по-ниска стойност спрямо долара и еврото. Стойността им е понижена дори в самата Турция заради галопиращата инфлация.

През 2018 г. вече компаниите са в режим за справяне с кризата. CERM Tekstil заменя двата си завода с един по-голям, като така намаля сумата за наем с около 30% Това обаче е много недостатъчен и много закъснял ход. До края на февруари Сари вече осъзнава, че играта за него е приключила. Губейки пари, той затваря компанията си малко преди правителството през март да представи нови процедури за защита от фалит на фирмите. Кандидатстват над 1000 компании.

Някои много по-големи от CERM Tekstil фирми все още се борят да не ги сполети същата участ. През април Dogus Holding на Шахенк започва да предоговаря с кредиторите си получени заеми в размер на 2.5 млрд. долара. От италианския остров Капри до испанската столица Мадрид – неговите луксозни хотели са обявени за продан. Бисквитеният милиардер Юлкер пък през месец май се споразумява с банките за рефинансирането на негов дълг в размер на 6.5 млрд. долара.

В Турция е налице криза в доверието – сред турските компании, а и потребители, прогнозите занапред са мрачни.

За турската лира най-лошото все още предстои

През май, месец преди президентските избори, Ердоган каза, че ще наложи още повече контрол върху централната банка, ако спечели вота, което впоследствие се случи. През август обаче турската лира падна до нови низини заради нов спор между САЩ и Турция, който донесе заплаха от безпрецедентни санкции между двете държави, които са съюзници в НАТО.

Най-накрая турският държавен глава се пречупи и позволи най-голямото повишение на лихвите от началото на 16-годишното му управление насам. Ходът успя да спре постоянния спад на валутата. Щетите в банковия сектор обаче все още не са преодолени. Турските компании от нефинансовия сектор към края на август имат общи задължения в чужди валути на стойност 331 млрд. долара, което почти три пъти над техните общи резерви в чужди валути.

Правителството създаде Фонд за гарантиране на кредитите, за да прехвърли някои от рисковите активи на компаниите в своя баланс, но може да са нужни по-радикални стъпки. Някои инвеститори призовават да започне програма за рекапитализация на банките, която да бъде финансирана от данъкоплатците и акционерите.

Според оптимистите турската икономика накрая ще излезе от ситуацията по-икономична и стройна. Трансформацията обаче ще е болезнена. Много икономисти очакват икономиката на югоизточната ни съседка да се свие през следващата година. Международният валутен фонд е по-оптимистично настроен, прогнозирайки ръст от 0.4%. Такова понижение обаче на практика означава рецесия за страна като Турция, чието население се увеличава над 3 пъти по-бързо от очаквания от МВФ икономически растеж.

Криза в платежоспособността

Що се отнася до турския бизнес, то той е в кредитна хватка – точно обратното на свободните условия, които преобладаваха под управлението на Ердоган досега. Кредитополучателите в долари са изправени пред трудни за плащане вноски заради ниския курс на лирата спрямо американската валута. В същото време кредитите в лири вече са твърде неизгодни. „Щях да се разплача, когато трябваше да взимам заем при 18% лихва. Сега хората теглят кредити при лихва от 40%“, казва Сари. Той самият обаче вече няма проблем. Сега работи като консултант на други фирми за текстил и казва, че е приключил с предприемачеството.
Коментари: 0