Огромната разлика между 1.5 и 2°C глобално затопляне
Надхвърлянето на 1.5°C рискува да отприщи много по-сериозни последици за хората, дивата природа и екосистемите

© ECONOMIC.BG / Twenty20
Отново и отново на срещата на върха за климата в Глазгоу световните лидери подчертаваха необходимостта от ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий. Парижкото споразумение от 2015 г. задължава държавите да овладеят повишаването на средната температурата на Земята до доста под 2°C над прединдустриалните нива и да се стремят към 1.5°C. Учените твърдят, че преминаването на прага от 1.5°C рискува да отприщи много по-сериозни последици от изменението на климата, които да засегнат с пълна сила хората, дивата природа и екосистемите.
Предотвратяването му изисква почти наполовина намаляване на глобалните емисии на въглероден диоксид до 2030 г. спрямо нивата от 2010 г. и намаляването им до нетна нула до 2050 г. – амбициозна задача, която учени, финансисти, преговарящи и активисти на COP26 обсъждат как да постигнат и заплатят.
Но каква е разликата между 1.5°C и 2°C на затопляне, обяснява Reuters.
Къде сме сега?
Земята вече се е нагряла до около 1.1°C над прединдустриалните нива. Всяко от последните четири десетилетия беше по-горещо от всяко десетилетие от 1850 г. насам.
Никога не сме имали такова глобално затопляне само за няколко десетилетия“, каза климатологът Даниела Якоб от Центъра за климатични услуги в Германия. „Половин градус означава много по-екстремно време и може да бъде по-често, по-интензивно или удължено по продължителност”.
Само тази година проливни дъждове наводниха Китай и Западна Европа, убивайки стотици хора. Мнозина други загинаха, когато температурите в северозападната част на Тихия океан достигнаха рекордни нива. В Гренландия имаше мащабнo топене, горски пожари опустошиха Средиземно море и Сибир, а рекордна суша удари части от Бразилия.
„Промените в климата вече засягат всеки населен регион по целия свят“, каза климатологът Рейчъл Уорън от Университета на Източна Англия.
Жега, дъжд, суша
Затопляне с над 1.5°C ще влоши такива въздействия.
При всяко увеличение на глобалното затопляне промените в крайностите стават все по-големи“, каза климатологът Соня Сеневиратне от ETH Zurich.
Например топлинните вълни ще станат както по-чести, така и по-тежки. Екстремно горещо събитие, което се случва веднъж на десетилетие в климат без човешко влияние, ще се случи 4.1 пъти на десетилетие при затопляне от 1.5°C и 5.6 пъти при 2°C, според Панела за климатични науки на ООН (IPCC). Ако затоплянето достигне до 4°C, такова събитие може да има 9.4 пъти на десетилетие.
По-топлата атмосфера също може да задържи повече влага. Това води до по-екстремни валежи, които повишават рисковете от наводнения. Той също така увеличава изпарението, което води до по-интензивни засушавания.
Лед, морета, корали
Разликата между 1.5°C и 2°C е критична за земните океани и замръзналите региони.
При 1.5°C има голям шанс да предотвратим топенето на по-голямата част от ледената покривка на Гренландия и Западна Антарктика“, каза климатологът Майкъл Ман от Университета на Пенсилвания.
Това би помогнало да се ограничи повишаването на морското равнище до няколко метра до края на века – и без това голяма промяна, която ще ерозира бреговата линия и ще наводни някои малки островни държави и крайбрежни градове.
Със затопляне над 2°C ледените покривки могат да се разтопят, коментира Ман и обяснява, че това ще повиши морското равнище с до 10 метра. Не е сигурно обаче колко бързо може да се случи това.
Затоплянето от 1.5°C би унищожило поне 70% от кораловите рифове, но при 2°C биха се загубили повече от 99%. Това би унищожило и рибни местообитания и общности, които разчитат на рифовете за храна и поминък.
Храна, гори, болести
Затоплянето от 2°C спрямо 1.5°C също би увеличило въздействието върху производството на храни.
Ако имате проблеми с реколтата в няколко от кошниците за хляб в света по едно и също време, тогава можете да има екстремни скокове на цените на храните и глад в широки части на света“, каза климатологът Саймън Луис от University College London.
В един по-топъл свят комарите, които пренасят болести като малария и треска, може да се разпространят в по-широк мащаб. Но 2°C също така ще доведе до по-голям дял на насекомите и животните, които губят по-голямата част от от местообитанието си в сравнение с 1.5°C. Това увеличава и риска от горски пожари, който застрашава дивата природа.
Повратни точки
Тъй като светът се затопля, се увеличава рискът планетата да достигне „повратни точки“, от които връщане назад няма – а именно земните системи да прекрачат праг, отвъд който следват необратими или каскадни въздействия. Не е сигурно кога точно може да настъпят те.
Засушаването, намалените валежи и продължаващото унищожаване на Амазонка чрез обезлесяване, например, може да доведе до колапс на системата на тропическите гори, отделяйки въглероден диоксид в атмосферата вместо съхранявайки го. А затоплянето на арктическата вечно замръзнала повърхност може да доведе до разлагане на дълго консервирана биомаса, отделяйки огромно количество въглеродни емисии.
Ето защо е толкова рисковано да продължим да отделяме емисии от изкопаеми горива... защото увеличаваме вероятността да преминем през една от тези повратни точки“, каза Луис.
Над 2°C
Досега ангажиментите за климата, които страните са депозирали според регистъра на ООН, тласкат света към затопляне с 2.7°C. Международната агенция по енергетика заяви в четвъртък, че новите обещания, обявени на срещата на върха COP26 – ако бъдат изпълнени – могат да задържат затоплянето до под 1.8°C. Някои експерти обаче оспориха това изчисление. А тепърва остава да видим дали тези обещания ще се превърнат в реални действия.
Затоплянето от 2.7°C би довело до „неприемлива топлина“ в районите на тропиците и субтропиците в някои части от годината. Биологичното разнообразие ще бъде значително изчерпано, продоволствената сигурност ще се намали, а екстремните метеорологични условия ще надхвърлят капацитета за справяне на повечето градски инфраструктури, казаха учени.
Ако можем да поддържаме затопляне под 3°C, вероятно ще останем в рамките на нашия адаптационен капацитет като цивилизация, но при стойности около и над 2.7°C вече ще изпитваме големи трудности“, каза Ман.