Какви са промените в Плана за възстановяване на България и защо?

Както вече стана ясно България изпрати до Европейската комисия в петък преработен вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. Промяната в 17 ключови проекта се наложи заради намаления ресурс с около 1 млрд. лв. заради по-добро от очакваното представяне на българската икономика по време на COVID пандемията. Европейските средства за някои инвестиции са намалени, а други отпадат директно от Плана и няма да бъдат реализирани. Има обаче и такива, за които е предвидено по-голямо финансиране.

Отпаднали проекти

Три инвестиции са премахнати окончателно от Плана – тези в подкрепа на цифровата трансформация на „Български пощи", изграждането на интермодален транспортен терминал в Русе и цифровизацията на управлението, контрола и ефективното използване на водите.

За последния проект бяха заложени малко над 112.5 млн. лв., но като мотив за отпадането му се посочва „значително забавяне и невъзможност за изпълнение в рамките на периода на допустимост по ПВУ.“ Освен това съществуват алтернативи, допринасящи за частично постигане на целта по инвестицията с реализацията на изпълнявани и планирани проекти, със сходен обхват и цели, по линия на ОПОС 2014 – 2020 г. и ПОС 2021 – 2027 г.

Преработени проекти с редуцирани суми

Най-голямо редуциране на суми е по проекта за изграждане на парк с батерии за съхранение на енергия от ВЕИ. За него бяха предвидени над 1.5 млрд. лв., но сега кабинетът е редуцирал сумата до 781 млн. лв. Причините – „забавеното начало на изпълнението, необходимостта от дефиниране и провеждане на съответните процедури, както и очакванията за забавяния във веригите за доставки за инфраструктура за съхранение.“

От този проект напълно отпадат две инвестиции за въвеждане в експлоатация на системи за съхранение на електроенергия с 2000 MWh енергиен капацитет, както и с 4000 MWh използваем енергиен капацитет в съответствие с техническите насоки за прилагането на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“.

Единствено е запазена инвестицията за въвеждане в експлоатация на системи за съхранение на електроенергия с 3000 MWh вече, а не както бе заложено първоначално 6000 MWh използваем енергиен капацитет.

От проекта за производство на зелен водород и биогаз отпада заложената инвестиция за въвеждане в експлоатация на съоръжение за производство на биогаз с мощност 9 MW, способно да генерира поне 7 ktoe биогаз годишно. Така сумата по проекта се редуца с малко над 4 млн. лв. Вместо първоначално планираните над 68.4 млн. лв., сега единствено остава инвестицията за производство на зелен водород, който ще се финансира с над 64.2 млн. лв.

Санирането на обществени и производствени сгради се намалява с 85 млн. лв., тъй като по мярката ще бъдат подкрепени и одобрени около 742 сгради, а не както се очакваше 866. Така финансирането по линия на тази инвестиция се променя на малко над 1.7 млрд. лв.

От 200 млн. лв. на 120 млн. лв. се намаляват средствата, предвидени по схемата за безвъзмездна помощ за комбиниране на ВЕИ с местно съхранение. Процедурата бе обявена през февруари тази година, но са подадени общо 562 броя предложения за изпълнение на инвестиции със заявено безвъзмездно финансиране в общ размер на 158 279 586.76 лв., което представлява 79.14% от одобрения бюджет на процедурата.

Причините за непълното усвояване на бюджета по процедурата са комплексни. Батериите като технология за съхранение на енергия все още не са широко разпространени в България. Те са задължителен елемент и в основата на проектите по процедурата, което оскъпява цялостната инвестиция и я прави по-малко атрактивна за предприятията. Произведената енергия от фотоволтаичната система е само за собствено потребление и не може да бъде предмет на търговска сделка“, е записано в преработения план.

В допълнение, от началото на подготовката на мярката (края на 2022 г.) до крайния срок за кандидатстване (май 2023 г.) е налице значителен спад в цените на електрическа енергия, което прави инвестициите в подобни енергийни съоръжения недостатъчно рентабилни и икономически ефективни.

С малко над 2 млн. лв. е редуцирана предвидената сума по проекта за модернизация на образователната инфраструктура. Въпросната сума ще бъде прехвърляна към инвестиция за ремонт на младежки центрове, по която има установен недостиг. Така с  малко над 567.4 млн. лв. ще бъдат обновени 47 детски градини, а не както бе предвидено 57 детски градини, както и 69 училища (бяха предвидени 59). Вместо да бъдат обновени 24 техникума, както бе заложено в предишната версия на плана, сега ще се обновяват 24 професионални гимназии.

Тук има искане и за промяна на срока за изпълнение –  от 30.09.2023 г. на 31.03.2024 г

Финансирането по проекта за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез научни изследвания и иновации се редуцира от 366.4 млн. лв. над 325.3 млн. лв. Вместо 38 проекта на иновативни МСП и 10 проекта с туининг, сега те се намаляват съответно на 15 и 3.

Има искане и за удължаване на срока за реализация с година, до 30.06.2024 г. Причината е, че има забавяне при обявяването на процедурата поради необходимост от промени в нормативната уредба, регламентираща правилата по НПВУ. Освен това има малък брой допустими кандидати и невъзможност за докладване на всички подбрани кандидати в рамките на определения срок по етапа.

От 437.3 млн. лв. на 432.7 млн. лв. се редуцира предвидената сума по проект за фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство, тъй като отпада едно от инвестиционните направление, а именно - изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, в т. ч. добив на биологичен материал от тях.

И тук има подадено изменение срока на изпълнение по различните цели, като по една от тях се иска удължаване със 7 месеца, а по друга – с 3 месеца.

Проектът за дигитализиране на информационни масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни ще получи 61.8 млн. лв., а не първоначално предвидените 123.7 млн. лв. Предложеното намаление на бюджета е продиктувано от забавянето в изпълнението на инвестицията и в нейната сложност, поради което е идентифициран значителен риск за реализирането на дейностите по проекта в предварително предвидения обем в рамките на месец август 2026 г.

Заради намалението на сумата се намалява и броят на цифровизираните страниците – от 30 000 000 (бр. цифровизирани страници) на 15 000 000 (бр.), от 30 000 000 (бр.) на 15 000 000 (бр.) и от 86 100 000 (бр.) на 43 050 000 (бр).

Национален център за лечение с протонната терапия също отпада като инвестиция, но премиерът Николай Денков заяви, че центърът ще бъде построен с държавни средства. Така сумата по проекта е намалена от 349.1 млн. лв. на 191.6 млн. лв., като със средствата ще се осигури медицинско оборудване на болнични заведения за педиатрична или онкологична помощ.

Преработени проекти със завишени суми

По някои инвестиции планираните средства се увеличават. Така например се предлага  преразпределяне на средства в размер на над 16.5 млн. лв. от инвестиция „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез научни изследвания и иновации“ към настоящата инвестиция „Центрове за НТИМ и иновации в образованието“.

Причината е в идентифицирана необходимост от промяна на местоположението на Националния STEM център и изграждане на нова сграда за центъра на територията на София Тех Парк АД, вместо ремонт на съществуваща постройка, което ще изисква допълнително финансиране. Така бюджета по проекта се увеличава от 480.1 млн. лв. на 496.6 млн. лв. Има и направено искане за изменение на срока на изпълнение на проекта, а именно – реализацията му да се случи до края на 2024 г. ,а не както бе заложено до края на тази година.

Искането за промяна е свързано с необходимостта от осигуряване на достатъчно време за подписване на договори с избраните изпълнители с оглед на евентуално обжалване на процедури за възлагане на обществени поръчки за строително-ремонтни работи в съответствие с действащото национално законодателство“, се посочва в изменения план.

С малко над 2 млн. лв. се увеличава бюджета за обновяване на младежки центрове, заради прехвърлянето на средства от инвестицията за модернизация за образователната инфраструктура.

Както вече Economic.bg. писа заради индексация на строителни договори, сумата, предвидена за разширението на столичното метро до „Левски Г“, се завишава с над 22.5 млн. лв.

Проектът за укрепване, доразвиване и надграждане на Единната информационна система на съдилищата също ще получи повече средства. Сумата, предвидена за него, се увеличава от 19.3 млн. лв. над 24.2 млн. лв. Причината е в необходимостта от значително увеличение на средствата за осигуряване на компютърна техника поради инфлационни процеси и на базата на проведени нови пазарни проучвания.

Изисква се и промяна на крайния срок за изпълнение – от 31 декември 2023 г. над 30 юни 2025 г. Причината е в необходимостта от наличие на подзаконовата нормативна уредба, която регулира съществените детайли на всички процеси за функционирането на модулите, които трябва да бъдат разработени. Подзаконовите актове трябва да бъдат приети не по-рано от август 2023 г. След това е необходимо технологично време за изготвянето на функционалните, а впоследствие – на техническите спецификации по ЗОП, провеждане на обществената поръчка и избор на изпълнител – не по-рано от декември 2023 г. За самото разработване и внедряване ще са необходимо още 12 месеца, се посочва в променения план.

С около 4.3 млн. лв. са повишени средствата по проекта за подкрепа на въвеждането на задължителна съдебна медиация. Причината е в необходимостта от значително увеличение на средствата за ремонт и обзавеждане на помещенията за реализиране на процедури по медиация поради високата инфлация , както и поради предложеното увеличаване на броя на помещенията.

За по-големите окръжни центрове ще са необходими повече от 1 помещение, като само за района на София те следва да са минимум от 20 отделни помещения. Всяка медиационна процедура трае по около 3 часа, което означава, че не повече от 3 процедури в едно помещение могат да се проведат на ден.

Делата, по които ще се провежда медиация, средногодишно само за апелативния район на София възлизат на 5500 бр. Близо 248 са работните дни за 2023 г., например, което прави приблизително по 90 медиации на ден. Същото се отнася и до останалите съдилища в областните центрове - Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. Така извън планираните по ПВУ 141 помещения са нужни още близо 84 допълнителни помещения.

Сега Комисията разполага с до 2 месеца, за да прецени дали измененият план все още отговаря на всички критерии за оценка съгласно Регламента на механизма. Ако оценката на Комисията е положителна, тя ще направи предложение за изменено решение за изпълнение на Съвета, за да бъдат отразени промените в българския план. След това държавите членки ще разполагат с до 4 седмици, за да одобрят оценката на Комисията.