Какво е мястото на водорода в бъдещия енергиен микс на Европа?

Включването на водорода в микса заедно с други енергийни източници все още не се случва, защото е нова идея, но съществуват инициативи в тази посока в Европа. Това заяви Никола Делев от „Булгартрансгаз“ ЕАД по време на четвъртото издание на ESG&FRIENDS 2025.

Съществуват инициативи с тази цел и водородът ще играе важна част в бъдещия енергиен микс на Европа“, каза Делев.

Той даде за пример плановете на ЕС до 2030 г. да произвежда 10 млн. тона водород и да внася още толкова. „Това са общо 20 млн. тона потребление на водород, което са много амбициозни планове“, добави експертът.

Той обясни, че от „Булгартрансгаз“ работят върху свои проекти, един от които е свързан с изграждането на инфраструктура за пренос на водород.

Това ще бъде изцяло нова инфраструктура, като проектът вече е одобрен от ЕС като такъв от общ интерес“, обяви Делев.

Той обясни, че тепърва ще се търси финансиране за тази инфраструктура. Втори проект предвижда адаптирането на съществуващата газопреносна мрежа, която да работи с до 10% водород.

По време на дискусията обаче София Бек от от Boston Consulting Group изрази по-различни виждания.

Общоизвестно е, че водородът е добър източник на зелена енергия. Даже не точно „източник“, защото го произвеждаме от газ или електроенергия“, каза Бек.

Според нея изразходването на средства за нещо, което може и да е икономически ценно след 50 години, не е това, което в момента трябва да се прави спешно.

Има неща, за които водородът ще има краткосрочно благоприятно въздействие, ако няма огромни субсидии за него“, предупреди Бек.

Според нея ядрената енергия, която присъства в българския енергиен микс, трябва да остане и в този на Източна Европа. Тя заяви, че енергийните предизвикателства пред България не са по-различни от тези на страните в Централна и Източна Европа.

България е много близо до Чехия, що се отнася до енергийно портфолио – силно зависими от въглища, имате малко водород, ядрена страна сте и искате да се декарбонизирате“ обясни Бек.

Тя добави, че „пред България има същите предизвикателства като региона на ЦИЕ“ и че стабилната ни електроенергийна система все пак трябва да бъде подсилена, тъй като в нея няма добри условия за енергия от възобновяеми източници.

България не е сама, не сте единствената страна, изправена пред тези предизвикателства“, увери Бек.

Калина Миленкова, ръководител „Финанси на умната инфраструктура“ в Siemens Bulgaria, фокусира своето изказване върху бизнеса.

Според нея компаниите трябва да акцентират не само върху финансирането на възобновяеми източници на енергия, но и върху решенията за енергийна ефективност. Едно такова е PAYS (Pay As You Save).

То е много приложимо и ефективно за решения за енергийна ефективност, като е от полза както за бизнеси, така и за отделни лица”, каза Миленкова.

За пример тя даде един от проектите в българския План за възстановяване и устойчивост, в който бе заложено реновирането на жилищни сгради с цел по-голяма енергийна ефективност. „Това е добър модел на финансиране, защото първоначалната инвестиция идва от трета страна – например община – и тогава потребителят връща инвестицията чрез сметките за ток например“, обясни Миленкова.

Тя заяви, че 40% от потреблението на електричество идва от сградите, затова трябва „да се фокусираме както върху потреблението, така и върху обмена на данни със самата мрежа“.

Проблемът с европейската мрежа е достъпността, която липсва заради редица причини. Трябва да работим с данни в реално време и ако го имаме от потреблението, и от мрежата, може да постигнем енергийна ефективност и да спестим средства чрез умни решения“, каза ръководителят в Siemens Bulgaria.

Тя обобщи, че устойчивостта и дигитализацията вървят заедно и са неразделни.

Economic.bg е медиен партньор на събитието ESG&FRIENDS 2025.