Какво се случва с японската йена?

В края на миналия век Япония стана първата голяма икономика, която намали лихвените проценти до нула. А по време на пандемията от COVID-19 много други нации възприеха тази тактика, за да подкрепят икономиките си. Но тези страни сега отново ги повишават, докато очакванията са централната банка на Япония (BOJ) да запази основния си лихвен процент под нулата. И това вещае лоши новини за нейната валута, пише BBC в свой анализ.

Йената отдавна се възприема като сигурно убежище, което инвеститорите традиционно купуват по време на криза. Но това състояние сега е на нестабилна основа. Само тази година японската валута загуби повече от една пета от стойността си спрямо щатския долар, за да достигне най-ниското си ниво от 1990 г. насам.

Защо това се случва?

Спадът на йената се дължи на разликата между лихвените проценти в Япония и САЩ. От март Федералният резерв на Щатите агресивно повишава основния си лихвен процент – от 0.25 до 3.25% – в опит да се справи с нарастващите разходи за живот.

По-високите лихви обикновено правят валутата по-привлекателна за инвеститорите. В резултат на това има по-малко търсене на валути от страни с по-ниски курсове и стойността на тези валути пада.

Икономическа стагнация

Някои експерти обаче смятат, че слабата йена отразява състоянието на финансите на страната. Японската икономиката почти не е нараснала през последните три десетилетия. Освен това страната е и най-задлъжнялата нация в света.

Държавата е изправена и пред демографската бомба със закъснител на ниска раждаемост и населението с най-висок дял на възрастни хора в света. Правителството разреши на някои чуждестранни работници да помогнат за разрешаването на проблема, но все още има силна съпротива срещу имиграцията.

Няма причина йената да се засилва“, казва Такеши Фуджимаки, бивш съветник на милиардера инвеститор Джордж Сорос.

Той очаква японската валута да достигне до 180 спрямо щатския долар, преди в крайна сметка йената да се срине, както той предупреди по-рано.

Ще вдигне ли Япония лихвите?

Управителят на BOJ Харухико Курода многократно е казвал, че икономиката е твърде слаба, за да се справи с по-високите лихвени проценти. Подобно на голяма част от останалия свят, японските потребители се борят с нарастващата инфлация, но това беше приветствано от политиците, които отдавна искат цените да се покачат.

По думите на Курода, настоящата политика на банката е необходима, за да ѝ помогне да постигне целта си за инфлация от 2%. Това е така, защото в продължение на години Япония се сблъсква с дефлация или падащи цени, което е лошо за икономиката, защото когато цените продължават да падат, потребителите са склонни да се въздържат от закупуването на скъпи стоки, тъй като очакват те да бъдат по-евтини в бъдеще.

Какво може да направи Япония?

Япония не се е намесвала на световния валутен пазар, за да подкрепи йената от почти две десетилетия и половина. Миналия месец обаче, когато валутата падна, властите похарчиха 21 млрд. долара (18.3 млрд. евро). Това помогна за кратко, но скоро валутата се срина отново, този път премина 150 йени за долар. Съобщава се, че това е предизвикало нова интервенция, този път с приблизително 37 млрд. долара.

Японското правителство досега отказва да потвърди, че се е намесило отново, въпреки че търговците заявиха, че са видели признаци на друга намеса по-рано тази седмица. Експертите предупредиха, че тези опити за подкрепа на йената ще имат само краткосрочен ефект.

Това се прави, за да покаже позицията на японското правителство, а именно, че не желае по-нататъшно отслабване на японската йена“, каза Ейсуке Сакакибара, бивш високопоставен служител в японското финансово министерство.

Какво означава това за потребителите и бизнеса?

Слабата йена прави всичко, което Япония купува, по-скъпо. Страната разчита в голяма степен на вноса на нефт и газ. Заради обменните курсове и растящите цени на енергията, сумата, похарчена за внос миналия месец, скочи с 46%.

Но не всички новини са лоши за бизнеса. Парите, направени в чужбина от японските износители, струват много повече у дома. Тъй като износът представлява около 15% от общата икономическа дейност на страната, това не е без значение.

Покупателната способност на японските потребители обаче е намаляла наполовина през последното десетилетие. Преди десет години 10 хил. йени биха купили артикул на стойност 132 долара, но днес получавате само продукт на стойност 67 долара. Това е сериозен проблем, тъй като средните заплати в Япония почти не са се повишили за повече от три десетилетия. Въпросът все повече се изостря, когато хората трябва да използват йени, за да плащат за услуги в чужбина, например когато пътуват или когато изпращат децата си да учат в чужбина.

Добра новина за туристите?

Когато стойността на йената започна да пада, границите на Япония все още бяха затворени, така че хората не усетиха голям ефект. Сега обаче, когато държавата започна да допуска посетители в момент, когато стойността на валутата се плъзга, страната става по-привлекателна за туристите, тъй като парите им за почивка са по-малко.

През 2019 г. Япония посрещна 32 млн. чуждестранни посетители, които похарчиха около 5 трлн. йени (33.6 млрд. долара).

Докато броят на туристите все още е далеч от това ниво, инвестиционната банка Goldman Sachs прогнозира, че входящите разходи могат да достигнат 6.6 трлн. йени в рамките на една година след пълното отваряне на страната.