„Обезпокоителни резултати“: Капацитетът на държавната администрация е на критичен минимум

През миналата година капацитетът на българската държавна администрация е спаднал до най-ниското ниво, откакто се измерва. Това показват резултатите от съвместно проучване на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Института по публична администрация и на Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов, представено на пресконференция в понеделник.

През 2024 г. Индексът на административния капацитет е спаднал до 95.93 пункта при отчетени 104.93 пункта през 2023 г. Това е най-ниското ниво на показателя от 2017 г., когато започна да се провежда проучването сред държавната администрация.

Според авторите на изследването, резултатите са „обезпокоителни“ и се дължат на нарастващото разминаване между нуждите и очакванията на гражданите и застиналия във времето държавен апарат.

Истинската причина за спада в нивата на административния капацитет на държавната администрация се дължи на занижените усилия за нейната модернизация“, смятат анализаторите.

В най-новото проучване са включени 76 администрации от 9 различни групи, в т.ч. министерства, агенции, държавни комисии и други.

Важно е обаче да се уточни, че проучването прави разлика между разглежданото понятие „държавна администрация“ и „обществен сектор“.

Първото трябва да се приема като администрация на изпълнителната власт, в която не влизат заетите в армията, полиция, съдебната система, в администрацията на Президента и на Народното събрание.

Така броят на заетите в администрацията на изпълнителната власт пада до 98 783 души, което е 4.24% от всички наети в страната.

Тези близо 100 000 души са били анкетирани по въпроси, свързани с влиянието на външната среда върху работата, с финансовото състояние и вътрешния контрол, с партньорството, прозрачността, антикорупцията, оценката и други.

На тези въпроси те са можели да посочат 4 състояния на административния капацитет:

• „Незадоволително“ – с оценки от 1 до 1.75;
• „Задоволително“ – с оценките между 1.76 и 2.50;
• „Добро“ – 2.51 – 3.25;
• „Много добро/отлично“ – 3.26 – 4.00.

Дисонанс между себеоценка и реалност

Проучването показва разминаване между себеоценката на самата държавна администрация и вижданията на социално-икономическите партньори (СИП) за нея. Първите си дават обща оценка от 2.8002, докато СИП дават резултат 2.6370.

Отделно се наблюдава намаление спрямо резултатите от 2023 г., когато себеоценката е била 2.8476. Причината за спада се крие в занижения резултат на общинските администрации, които „винаги досега са се оценявали сравнително с високи оценки, този път бележат най-ниските стойности сред всички групи администрации“.

Освен това, за разлика от други години, в изследването от 2024 г. „няма отбелязани максимални средни оценки 4 по нито един от поставените въпроси“.

„Данните не са особено оптимистични. Те показват, че за поредна година оценката на административния капацитет е по-ниска“, каза по време на събитието вицепремиерът Атанас Зафиров.

Той сподели, че в някои от агенциите, които води, имало хора, които с месеци не си получавали заплатите, защото, заради изборите, нямало вицепремиер, който да разпише заповед за заплати.

Спиралата от постоянни избори демотивира администрацията и влошава резултатите“, каза Зафиров.

Как да се подобри работата на държавната администрация

Според авторите на изследването всички административни структури трябва да положат усилия да увеличат силните си страни и минимизиране на слабите.

Може би трябва да се приеме нов стратегически документ за развитие на държавната администрация в България“, посочват експертите.

Те посочват, че университетите, които подготвят кадри по направление „Администрация и управление“, трябва да преразгледат учебните си планове и да го съобразят с потребностите на административната дейност.