Караджов дава 655 млн. лв. на пътностроителните фирми

Проектът на решение, с което се дава възможност на Агенция "Пътна инфраструктура" да плаща по договорите за текущ ремонт и поддръжка на пътища в страната, разбуни духовете в парламентарната ресорна комисия. Дебатът по темата продължи около три часа. В крайна сметка предложението бе прието на първо гласувано, но опозицията изрази опасения, че то не е протекло според правилата и че в последните минути преди началото на заседанието е представен друг проект на решение.

Сегашният проект, който получихте, е същият, като внесеният на 30 март, но информацията е обобщена, за да изглежда по-прилежна“, заяви председателят на Комисията Настимир Ананиев, който е и вносител на проекта на решението, заедно с група народни представители от "Продължаваме промяната".

Претендираната сума от фирмите за изпълнени и сертифицирани дейности за текущ ремонт и поддържане, включително ремонти на отделни пътни участъци, ремонт на мостови съоръжения и тунели е над 1.041 млрд. лв. Дейностите по доставка и монтаж на ограничителни системи, производство, доставка и монтаж на пътни знаци, полагане на маркировка са за над 135 млн. лв. Общо претендирана сума от фирмите за пътно поддържане и ремонт само за 2021 г. е над 1.176 млрд. лв. 

Припомняме, че на 30 март, след протеста на фирмата „Автомагистрали – Черно море“, стана ясно, че Караджов е убедил народни представители от управляващата коалиция да внесат за разглеждане проект на решение, така че АПИ да разплати 50% от сумите по договори за текущ ремонт и поддръжка и 100% за ограничителни системи, маркировка и знаци, да довърши вече започнатите ремонти в страната, така че пътищата да са готови за летния сезон, но и да възлага допълнителни дейности по поръчките до избора на нови изпълнители по новите търгове, които вече са обявени.

Новината за новите търгове бе обявена от самия министър по време на дебата в комисията.

Всичко това се налага заради подписаните миналата година анекси към договорите, според които те трябва да бъдат прекратени в периода април – юни тази година. До анексите се стигна след работата на група, която работи по време на служебния министър Виолета Комитова, за да установи дали тогавашните претенции на бранша отговаряха на извършеното. Комитова бе установила, че бюджетът на АПИ от около 400 млн. лв. е бил надскочен още в началото на 2021 г. в пъти, като агенцията е възлагала допълнителни дейности на фирмите. Всички надскочени суми са били плащани с постановления на Министерски съвет от тогавашните управляващи от ГЕРБ. На по-късен етап пък стана ясно, че по договорите за текущ ремонт и поддръжка са се извършвали дейности по основен ремонт.

През 2019 – 2020 г. са сключени 31 договора за срок от 5 години, които е трябвало да действат до 2024 г. Общата им прогнозна стойност е 711 млн. лв. От сключването им до края на 2021 г. са възлагани дейности за над 3.3 млрд. лв.“, обясни Караджов по време на заседанието на комисията днес.

Министърът посочи, че след 13 декември до днес регионалното министерство, респективно АПИ, е възлагала единствено и само дейности по поддържане и зимно почистване, но без ремонти. Караджов обясни, че доклад от 1 октомври 2021 г., предполага, че заради това, че договорите са с надхвърлен обем, то те са недействителни.

Около 287 обекти са блокирани

Министърът обясни, че с подписването на анексите за прекратяване на договорите, в различни приложения към тях са одобрени сертификати и признати дейности на фирмите. Така например в приложение номер 3 от споразуменията е записано, че извършените и изпълнени дейности са на обща стойност над 1.016 млрд. лв. В друго приложение номер 4 фигурира „сума на стойност 1.093 млрд. лв., които са признати за възложени и е започнала работа по тях, но си стоят недовършени и консервирани.“ За тях е предвидено, че срокът за довършване е 30 юни тази година, като министърът уточни, че става въпрос за 287 обекти (пътища, мостове, тунели и др.), които в момента са с временна организация на движението.

Възобновяването на ремонтните дейности би било възможно след решение на НС, с което да се даде възможност АПИ да довърши обектите“, заяви министърът.

Той допълни, че ако се върви към прекратяването им, ще се стигне до необходимост „да се пишат констативни протоколи, да се описва до къде е стигнал ремонтът“. Ще е нужно след това да се направят нови количествени сметки и едва след това да се пристъпи към изпълнение на техническите проекти.

Това би оставило за повече от година обектите в разтворено състояние, а основният проблем е безопасността на движение“, посочи Караджов.

Той заяви, че по новите поръчки може да бъде избран изпълнител в началото на юни, и то ако няма обжалвания. Заради това е важно НС да даде възможност на АПИ да продължи да възлага дейности по настоящите договори.

Това решение не е с цел узаконяване на незаконни договори. Не е индулгенция за извършване на основни ремонти под формата на текущи и не е решение, което ще даде възможност да се предпочете една или друга фирма. Това е единственият, поне според нас, начин АПИ да поддържа мрежата и да се намали социалното напрежение в пътностроителния бранш, както и да се довършват недовършените пътни участъци, мостове и тунели“, заяви министърът.

Групата на ГЕРБ посочи, че има съмнения, че създадената работна група миналата година е компетентна и може да излиза със становища, че договорите пораждат съмнения. Не става ясно дали договорите са нищожни или унищожими. Бившият регионален министър Нанков настоя, че ако решението се приема, то трябва да предполага изплащане на 100% от сумите.

Как се стигна до тези 50%? Според министъра е разумен процент. Според нас разумни биха били 100%. Ако няма доказана незаконосъобразност от компетентен орган, държавата е длъжна не на 50, а на 100% да изплати сумите към пътностроителния бранш“, заяви бившият регионален министър Николай Нанков.

„Няма как да подкрепим такова решение. Това не е работа на парламента и няма достатъчно информация“, заяви Георги Георгиев от ИТН.

Според него ресорната комисия няма информация за единичните цени по договорите, няма и анализ на икономичността на разходите. Георгиев заяви, че несъмнено е нужно фирмите да получат пари, но само за действително извършена дейности. Той напомни, че Комисията по ревизия в предходното Народно събрание е установила, че има „фирми касички“, без капацитет да изпълняват договорите си, а превъзлагат дейности на подизпълнители. Георгиев посочи, че липсва анализ дали плащания трябва да се правят към такива фирми.

Учудвам се, че решението не е дадено на Правната комисия и Комисията по превенция и противодействие на корупцията“, заяви Георгиев.

Заради много въпроси, които възникнаха, от ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ поискаха проекта да се гледа на следващо заседание на комисията, след като бъде предоставена по-обстойна информация. Зарко Маринов от ДБ заяви, че подкрепя предложението, но само в лично качество, защото решението не е гледано все още от парламентарната група.

Групите на ДПС и ГЕРБ заявиха, че няма да участват в гласуването на решението. Единственият представител на „Възраждане“ – Елена Гунчева – също заяви, че няма да участва в гласуването.

„Това е правото на силата, която управляващото мнозинство упражнява върху опозицията“, посочи тя.

„Държа вие да участвате и заради това ще предложа предложението за отлагане на гласуване“, пък внезапно заяви Ананиев.

Предложението за отлагане обаче не мина и така се стигна до фактическото гласуване.

За – 9, против – няма, въздържали се – няма. Приема се решението“, обяви на бързо председателят на Комисията в присъствието на депутатите на ГЕРБ и ДПС.

Това взриви опозицията и те поискаха прегласуване с мотив, че няма кворум и решението не може да бъде гласувано и прието. ГЕРБ предложи прегласуване и те да напуснат залата.

Изпуснахте възможността за прегласуване, вече сме на следващата точна от дневния ред“, заяви Ананиев.

*Заглавието е променено след постъпила допълнителна информация на 06.04.22 г. от МРРБ.