Градоустройство
Кирилов: Атаката срещу новия закон идва от концесионерите с вече сключени договори
Според депутата от ГЕРБ новият Закон за концесиите разписва по ясни правила и е от полза за концедента и концесионера
~ 2 мин.
Моето убеждение е, че голямата атака срещу новия Закон за концесиите е от приобретателите (ползвателите на концесията – бел. ред.) на заварените концесии. Това каза Данаил Кирилов, председател на правната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ в ефира на БНТ. Той коментира ветото на президента Румен Радев, което беше наложено върху новия Закон за концесиите, приет в последните дни на предишното 43-то Народно събрание. Според него текстовете в новия закон ще прекъснат възможността на тези хора свободно да изменят и продължават вече сключените концесионни договори.
Според Кирилов новият закон въвежда по-високи стандарти по отношение на изпълнението на концесионните договори. “Има широка система за контрол и наблюдение. Предвидили сме контрол от страна на Министерски съвет, от страна на министрите и вътрешнодържавен контрол“, обясни председателят на правната комисия. Той също така обясни, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще има повече правомощия и вече освен да прави методически проверки, включително по възлагане от страна на МС и на съответния министър, ще може да извършва контролна дейност по конкретен договор за концесия. „Контролът е минимум на три нива“, каза Кирилов.
Също така според него контролът ще е много по-голям, тъй като отговорността вече ще е персонална – на министъра или на кмета. „Те ще бъдат контролирани от Министерски съвет или от съответния Общински съвет“, каза депутатът.
По отношение на прекратяването и изменението на концесиите, в новия закон има разписани подробни правила, по които това може да се случи. „Сега уредбата е много детайлна. Няма значение какво си мисли концедента, когато сключва договор за концесия. Основните параметри са заложени в закона и той не може да избяга от тях“, каза Кирилов.
По неговите думи са разписани всички хипотези, при които може да се предоговаря концесионен договор. „Такава обективна необходимост наистина може да се появи. В рамките на 20-25 години може да настъпи сериозна промяна в икономическата обстановка“, каза Кирилов. Според него обаче новият закон е в интерес и на двете страни и им гарантира, че интересите им са защитени.
Според Кирилов новият закон въвежда по-високи стандарти по отношение на изпълнението на концесионните договори. “Има широка система за контрол и наблюдение. Предвидили сме контрол от страна на Министерски съвет, от страна на министрите и вътрешнодържавен контрол“, обясни председателят на правната комисия. Той също така обясни, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще има повече правомощия и вече освен да прави методически проверки, включително по възлагане от страна на МС и на съответния министър, ще може да извършва контролна дейност по конкретен договор за концесия. „Контролът е минимум на три нива“, каза Кирилов.
Също така според него контролът ще е много по-голям, тъй като отговорността вече ще е персонална – на министъра или на кмета. „Те ще бъдат контролирани от Министерски съвет или от съответния Общински съвет“, каза депутатът.
По отношение на прекратяването и изменението на концесиите, в новия закон има разписани подробни правила, по които това може да се случи. „Сега уредбата е много детайлна. Няма значение какво си мисли концедента, когато сключва договор за концесия. Основните параметри са заложени в закона и той не може да избяга от тях“, каза Кирилов.
По неговите думи са разписани всички хипотези, при които може да се предоговаря концесионен договор. „Такава обективна необходимост наистина може да се появи. В рамките на 20-25 години може да настъпи сериозна промяна в икономическата обстановка“, каза Кирилов. Според него обаче новият закон е в интерес и на двете страни и им гарантира, че интересите им са защитени.
