Китайската икономика има повече проблеми, отколкото пазарът предполага
Забелязват се признаци на слабост в компаниите, централните банки и търговските преговори
© ECONOMIC.BG / БТА
Kитайският президент Си Дзинпин, вдясно, позира с главния изпълнителен директор на Хонконг Кари Лам за снимка по време на среща в Шанхай, Китай.
~ 4 мин.
Енея Георгиева
Китайското икономическо забавяне е реалност. Светът е наясно, че най-голямата икономика в Азия расте с рекордно бавни темпове от 1992 г. Нарастването с 6% на брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие отразява бързото отслабване на интереса на чуждестранните инвеститори, тъй като търговската война вреди на производството.
Три казуса от миналата седмица дават доказателства, че Китай може да се окаже в по-големи неприятности, отколкото правителството на президента Си Дзинпин признава.
Първите предупредителни знаци са за корпоративните печалби. Официалните данни на Пекин за БВП, инфлацията и производството често пораждат такива съмнения, но влошаването на китайската икономика вече е факт.
Миналата седмица азиатското икономическо списание Nikkei Asian Review отчете сериозни загуби за първите три тримесечия в широк спектър от ключови индустрии. Производителите на автомобили, стоки, търговците на тухли и хоросан и строителни компании са на червено, при това на моменти доста драматично.
Това са секторите, които всяко правителство би подкрепило, с цел растеж на икономиката, но сега те са засегнати от търговската война със САЩ и от промените, които Си Дзинпин иска да наложи на финансовия излишък. Заедно със съкращенията в търговията, индустриите, включително автомобилостроителите, са ядосани, защото правителството намалява субсидиите им.
Празните автосалони може да са най-очевидният икономически показател. Nikkei отчете спад на годишна база при нетната печалба при почти една трета от 161 дружества за автомобилостроене, регистрирани в страната, за първите девет месеца на 2019 г.
Анализаторите от Shanghai DZH пък са установили, че взета заедно нетната печалба на над 3600 нефинансови компании е спаднала с 2.2% през същия период.
Това не е много голям спад, но опровергава твърдението, че растежът се стабилизира. Екипът на Дзинпин има проблем, защото традиционните механизми не работят - инвестиции в обществени услуги, намаляване на данъци, емитиране на облигации.
Това накара централната банка да влезе в действие, което е втори индикатор за китайската икономика. През последните месеци Народната банка (PBOC) остана на заден план. Промяната настъпи миналата седмица, когато губернаторът Йи Ганг намали лихвите по едногодишните заеми.
Това не беше много голямо облекчаване - от 3.3% до 3.25%. И все пак от PBOC вече залагат на намаления на базовия лихвен процент. Досега, казва анализаторът Андрю Батсън от Gavekal Research, PBOC е съсредоточена върху "селективно облекчаване" или придвижване на постепенните темпове, за да намали напрежението на кредитните пазари.
"Техният план е да убият икономическия песимизъм, като нанесат скандални съкращения", казва Батсън.
Намалението с пет базисни точки в едногодишните ставки загатват за по-настойчиви действия. Това обаче е балансиращ акт. Откакто пое властта през март 2018 г., Йи Ганг се опита да намали финансовите стимули за държавните предприятия и банките. Тревогата е, че банките ще възобновят кредитирането на своите най-рискови кредитополучатели. Доказателство за това е увеличението на лошите кредити с 4.3% през третото тримесечие.
Търговската война притиска Йи Ганг. Фабричните цени вървят към дефлация. Не подобни на Япония неща в „загубеното десетилетие“, но спадът от 1.2% в цените на производителите през септември е по-тревожен от спада на печалбите на корпорациите.
Третият индикатор за неприятности е, че Си Дзинпин е принуден да сключи сделка. През последните месеци Тръмп се опита да твърди, че Вашингтон и Пекин са на ръба на гигантски търговски пакт. Всичко това беше само за да видим как Пекин отказва сделката. Миналата седмица екипът на Дзинпин каза, че отношенията с Вашингтон вече не са толкова обтегнати. На 7 ноември и двете страни потвърдиха, че наказателните мита могат да бъдат отменени в рамките на търговска сделка в "първа фаза".
Сделката все още е далеч от нов цялостен пакт за китайско-американския стоков обмен, който обеща Тръмп - по-скоро, за да запази репутацията си, отколкото да работи върху промени или стимули в тази посока. Все пак това ще е в полза на пазарите, които за зависими от износа на Азия и са изтощени от търговските битки.
Подобно на Тръмп, Си Дзинпин също се бори за световната сцена. Миналата седмица френският лидер Еманюел Макрон беше в Пекин. Преди десетилетия европейските лидери щяха да приемат това като глобална опасност заради търговията, изменението на климата и отношенията между Иран с американския президент. Но днес Макрон вижда възможности за сътрудничество в Китай, в което има изобилие от геостратегическа символика.
Прекратяването на търговската война би укрепило доверието към Китай, превръщайки го в по-стабилен партньор от САЩ, също така би успокоило противниците на свободната търговия.
Част от тях са индийския министър-председател Нарендра Моди, която миналата седмица разруши търговската позицията на Индия, като отхвърли споразумението за регионално цялостно икономическо партньорство. Японският Шинзо Абе претърпя загуби заради двустранната си свада с Южна Корея.
В краткосрочен план примирието с Тръмп облекчава натиска върху всички важни експортни сектори в Китай, така че Пекин да поддържа растеж на север от 6%. В по-дългосрочен план, това позволява на екипа на Си Дзинпин да направи Китай доминираща в бъдещето в автоматизацията, възобновяемата енергия, биотехнологиите и превозните средства със самостоятелно управление.
Ако новата година не е добра за Си Дзинпин, развоят на събитията ще бъде различен. Предупредителните знаци, произтичащи от корпоративното търсене на Китай, изискват незабавно внимание. Добрата новина е, че PBOC изглежда е ангажирана с казуса, както и екипът за търговски преговори на Си Дзинпин.
Не е сигурно, че китайският президент и Тръмп ще прекратят търговските военни действия. Политиките на Тръмп обвити в хаос и несъгласуваност. Ясно е едно: Китай трябва да действа уверено, за да изпревари нарастващите рискове за своята икономическа траектория.
Три казуса от миналата седмица дават доказателства, че Китай може да се окаже в по-големи неприятности, отколкото правителството на президента Си Дзинпин признава.
Първите предупредителни знаци са за корпоративните печалби. Официалните данни на Пекин за БВП, инфлацията и производството често пораждат такива съмнения, но влошаването на китайската икономика вече е факт.
Миналата седмица азиатското икономическо списание Nikkei Asian Review отчете сериозни загуби за първите три тримесечия в широк спектър от ключови индустрии. Производителите на автомобили, стоки, търговците на тухли и хоросан и строителни компании са на червено, при това на моменти доста драматично.
Това са секторите, които всяко правителство би подкрепило, с цел растеж на икономиката, но сега те са засегнати от търговската война със САЩ и от промените, които Си Дзинпин иска да наложи на финансовия излишък. Заедно със съкращенията в търговията, индустриите, включително автомобилостроителите, са ядосани, защото правителството намалява субсидиите им.
Празните автосалони може да са най-очевидният икономически показател. Nikkei отчете спад на годишна база при нетната печалба при почти една трета от 161 дружества за автомобилостроене, регистрирани в страната, за първите девет месеца на 2019 г.
Анализаторите от Shanghai DZH пък са установили, че взета заедно нетната печалба на над 3600 нефинансови компании е спаднала с 2.2% през същия период.
Това не е много голям спад, но опровергава твърдението, че растежът се стабилизира. Екипът на Дзинпин има проблем, защото традиционните механизми не работят - инвестиции в обществени услуги, намаляване на данъци, емитиране на облигации.
Това накара централната банка да влезе в действие, което е втори индикатор за китайската икономика. През последните месеци Народната банка (PBOC) остана на заден план. Промяната настъпи миналата седмица, когато губернаторът Йи Ганг намали лихвите по едногодишните заеми.
Това не беше много голямо облекчаване - от 3.3% до 3.25%. И все пак от PBOC вече залагат на намаления на базовия лихвен процент. Досега, казва анализаторът Андрю Батсън от Gavekal Research, PBOC е съсредоточена върху "селективно облекчаване" или придвижване на постепенните темпове, за да намали напрежението на кредитните пазари.
"Техният план е да убият икономическия песимизъм, като нанесат скандални съкращения", казва Батсън.
Намалението с пет базисни точки в едногодишните ставки загатват за по-настойчиви действия. Това обаче е балансиращ акт. Откакто пое властта през март 2018 г., Йи Ганг се опита да намали финансовите стимули за държавните предприятия и банките. Тревогата е, че банките ще възобновят кредитирането на своите най-рискови кредитополучатели. Доказателство за това е увеличението на лошите кредити с 4.3% през третото тримесечие.
Търговската война притиска Йи Ганг. Фабричните цени вървят към дефлация. Не подобни на Япония неща в „загубеното десетилетие“, но спадът от 1.2% в цените на производителите през септември е по-тревожен от спада на печалбите на корпорациите.
Третият индикатор за неприятности е, че Си Дзинпин е принуден да сключи сделка. През последните месеци Тръмп се опита да твърди, че Вашингтон и Пекин са на ръба на гигантски търговски пакт. Всичко това беше само за да видим как Пекин отказва сделката. Миналата седмица екипът на Дзинпин каза, че отношенията с Вашингтон вече не са толкова обтегнати. На 7 ноември и двете страни потвърдиха, че наказателните мита могат да бъдат отменени в рамките на търговска сделка в "първа фаза".
Сделката все още е далеч от нов цялостен пакт за китайско-американския стоков обмен, който обеща Тръмп - по-скоро, за да запази репутацията си, отколкото да работи върху промени или стимули в тази посока. Все пак това ще е в полза на пазарите, които за зависими от износа на Азия и са изтощени от търговските битки.
Подобно на Тръмп, Си Дзинпин също се бори за световната сцена. Миналата седмица френският лидер Еманюел Макрон беше в Пекин. Преди десетилетия европейските лидери щяха да приемат това като глобална опасност заради търговията, изменението на климата и отношенията между Иран с американския президент. Но днес Макрон вижда възможности за сътрудничество в Китай, в което има изобилие от геостратегическа символика.
Прекратяването на търговската война би укрепило доверието към Китай, превръщайки го в по-стабилен партньор от САЩ, също така би успокоило противниците на свободната търговия.
Част от тях са индийския министър-председател Нарендра Моди, която миналата седмица разруши търговската позицията на Индия, като отхвърли споразумението за регионално цялостно икономическо партньорство. Японският Шинзо Абе претърпя загуби заради двустранната си свада с Южна Корея.
В краткосрочен план примирието с Тръмп облекчава натиска върху всички важни експортни сектори в Китай, така че Пекин да поддържа растеж на север от 6%. В по-дългосрочен план, това позволява на екипа на Си Дзинпин да направи Китай доминираща в бъдещето в автоматизацията, възобновяемата енергия, биотехнологиите и превозните средства със самостоятелно управление.
Ако новата година не е добра за Си Дзинпин, развоят на събитията ще бъде различен. Предупредителните знаци, произтичащи от корпоративното търсене на Китай, изискват незабавно внимание. Добрата новина е, че PBOC изглежда е ангажирана с казуса, както и екипът за търговски преговори на Си Дзинпин.
Не е сигурно, че китайският президент и Тръмп ще прекратят търговските военни действия. Политиките на Тръмп обвити в хаос и несъгласуваност. Ясно е едно: Китай трябва да действа уверено, за да изпревари нарастващите рискове за своята икономическа траектория.
