Класните стаи на бъдещето изглеждат коренно различно от сегашните

Наталия Митева е програмен директор „Образовние и библиотеки“ във Фондация Америка за България. Организацията подпомага българските училища с финансиране, като им дава възможност да бъдат модерни, иновативни и технологични. Economic.bg разговаря с нея за навлизането на технологиите в българското образование и създаването на реална среда за учениците. 

Каква е основната дейност на вашата организация?

Основаната дейност на Фондация Америка за България е да подкрепя страната ни в развитието й като модерна европейска нация. Ние правим това чрез 6 различни програми, в които работим – изкуство и култура, гражданско общество и демократични институции, образование, развитие на частния сектор и земеделие, икономически и уязвими групи и културно наследство.

Да насочим вниманието си към сектора на образованието. Как технологиите променят българското образование?

Работата на Фондацията в сектора на образованието има няколко акцента и технологиите са един от тях. Те не са самоцел. Без тях няма как модерните ученици да разберат, че образованието е релевантно на живота им. Технологията е във всеки един аспект на живота и когато един ученик в класната стая не вижда абсолютно никакво приложение на технологии, започва да става една несвързаност между образованието и реалния живот. В никакъв случай не казвам, че всяко дете трябва да бъде оборудвано с таблет или лаптоп, но вече отминават времената, в които технологиите бяха в определени часове в заключени кабинети с компютри. В целия свят това вече го няма.

Технологията е невидима в класната стая, но винаги присъства. Например при презентиране на даден урок и пускане на видео, учениците усещат една атмосфера, близка до тази извън училище. Технологиите имат смисъл, когато правят процеса на обучение по-ефективен. Чрез тях учениците могат да намерят бързо информация от даден проект, което развива уменията им за търсене, селектиране на информация, анализиране, презентационни умения и др.

От друга страна технологиите позволяват и по-различен начин на оценяване на учениците от гледна точка на учителя. Вече има най-различни приложения, които могат да анализират кои деца се справят по-добре по даден предмет, как се справя целият клас индивидуално, както и като група.

Смятате ли, че технологиите се използват ефективно в българското образование?

Като общ извод, трудно мога да кажа, че се използват много ефективно. Ние сме измерили с едно мащабно изследване какъв е смисълът на технологиите в българското училище. Някои от резултатите са много впечатляващи и отразяват напредък на учениците в различни области. Те успяват да се справят много по-добре с разчитането на информация в графики, таблици, схеми. В международните изследвания българските деца обаче не се представят добре със задачи, свързани с реалния живот, които българското образование не култивира директно и очакваме, че индиректно ще се развият в децата. Ние виждаме, че ефектът на технологиите е много положителен в тази посока.

В много училища вече има базовите неща, като проектори, лаптопи за учителя, устройства за учениците, интерактивни дъски. Според мен следващата стъпка е не толкова хардуерно обезпечаване, а въпросът е от софтуерна гледна точка - кои ще бъдат тези платформи и апликации, които ще позволят на учителя да преподава по съвременен начин. Там е драмата в българското образование. На английски език има много голям обем разработено съдържание с безплатен достъп. Това не винаги е достъпно на български език, а голяма част от учителите не знаят английски и за тях остава достъпна много ограничен обем информация.

Как вашата организация достига до българските училища?

Ние директно работим с българските училища. Към този момент мисля, че няма училище в България, което не знае, че инвестираме в българското образование. С времето ние изградихме добър набор от програми, които са полезни за училищата и те разбраха, че целта ни не е да си правим самореклама, а да им помогнем. Даваме им свободата да решат какво им трябва и им помагаме да си го набавят. Това е един различен подход и резултатите са налице. Благодарение на нашите инвестиции училищата стават по-привлекателни и броят на учениците се увеличава, а това означава по-голям бюджет.

Колко училища сте подпомогнали?

По програма „Училище на бъдещето“ сме подпомогнали 45 училища с доста мащабни проекти. Тази година още 23 правят големи проекти с до 200 000 лв. финансиране. Всъщност, чрез всичките програми за образование, ние сме достигнали едва до 1/3 от българските училища.

Каква инвестиция е необходима от страна на едно училище, за да бъде подпомогнато от Фондация Америка за България?

Проектите са различни. Подкрепяме училища със суми от 10 до 50 000 лв. в малката категория. Подкрепяли сме училища с до 200 000 лв. финансиране. При всички от тях ние изискваме от общата сума на проекта да участват с 25%. И те успяват чрез бизнеса, местната общност, благотворителни концерти, продават сладки, мартеници и какво ли още не. Удивителната част, е че се получава еди общ подем в населеното място, в което се намира училището. Нуждите в българското образование са големи и от цялата страна училища търсят нашата подкрепа.

Какво трябва да се промени в образователната ни система?

Нашата работа като фондация няма как да реши всички проблеми, нито можем да финансираме всяко едно училище. Ние правим конкурси, които са фокусирани върху конкретна задача. Ние създаваме положителни примери и тестваме програми, виждаме какво работи най-добре и го прилагаме, където можем. Това може да послужи като пример на по-големите програми в Министерство на образованието и науката или Европейските програми, които могат да направят нещо по-мащабно и да разрешат тези проблеми. Ние нямаме този ресурс. Ние можем да им покажем добрите примери, да измерим данни, които да им послужат и да бъдем инкубатор на иновативни програми. Този опит трябва да се използва.

Как си представяте българското училище след 10 години?

Българското училище на бъдещето може да стане факт и по-рано от 10 години, тъй като не мога да кажа какви технологии ще бъдат част от ежедневния ни живот тогава. Училището трябва да се адаптира много бързо. В рамките на следващите няколко години едно училище има шанс да бъде такова, че средата му да наподобява реална среда от живота, като например да има пространства за споделено учене и за работа в екипи, да има техника, която е в услуга на учениците, класните стаи да бъдат организирани на кътове, особено за малките ученици. Това е много популярно в световен мащаб. Тотално трябва да забравим идеята с чиновете и подиума за учителите. Това просто вече не е реалността. Трябва да преосмислим изцяло среда, технологии, педагогика, квалификация на учителите и училищно лидерство. Ако с малко се промени всяко едно от тези неща, образованието ще мръдне значително напред.